Милен Петков: Започнах да забравям, че съм бил на световно първенство

Бившият футболист Милен Петков гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. В България играе за Добруджа, ЦСКА и Черно море. С червените записва шампионски дубъл през 1997 г., а два сезона по-късно отново ликува с купата на страната. Близо 10 години играе в Гърция, като правят впечатление силните му игри с екипа на АЕК (Атина), с който завоюва две купи. В този клуб негови съотборници са капитанът на шампионския отбор на Гърция от Евро 2004 Теодорос Загоракис и легендарният нападател Демис Николаидис. В Шампионска лига записва мачове срещу славните Реал Мадрид и Рома, а още в началото на кариерата си с ЦСКА се изправя срещу Ювентус и Атлетико Мадрид. Участва на последните два форума, на които се класира националния ни тим – Мондиал 1998 и Евро 2004. За България има 37 мача и 1 гол.

- Здравей, Милене! Всички очакват финала на световното първенство в Русия, където ще спорят отборите на Франция и Хърватия. Очакваше ли точно тези два отбора да излязат на "Лужники" в Москва?
- Очаквах единствено Франция да бъде на финал или поне да стигне до полуфиналите. Всички фенове на футбола знаят, че разполага с едни от най-класните играчи в световния футбол.
- Кой е с по-голям шанс за успех и защо?
- Франция е фаворит, макар че искам Хърватия по някакъв начин да се добере до световната титла, но ще е много трудно.
- Точно преди 20 години през 1998 г. бе част от националния отбор на България на световното първенство във Франция. Това е и последното ни класиране на шампионат на планетата. Защо се случва така, че ние сме далеч от големите форуми?
- Да, даже вече бях започнал да забравям, че съм бил на световно първенство. За жалост изостанахме много в развитието на футбола и доста страни ни задминаха с упоритост и много работа.
- Знаем какво направи златното поколение на Хърватия през 1998 г., а 20 години по-късно сме свидетели на още по-голям триумф на хърватския футбол – финал на световно.
- Точно 20 години след златното си поколение те произведоха едно диамантено поколение, а ние не успяхме.
- Ще видим ли скоро нашия национален отбор на голям форум?
- Искрено се надявам и стискам палци. Дано да успеем! Отборите се увеличават и това ни дава голяма надежда да се доберем до така мечтаните финали и да подкрепяме истински нашия отбор.
- По повод увеличаването на отборите, Наско Сираков заяви, че дори и да направят 84 участниците на финалите, ние пак нямаме шанс…
- Сигурно има някаква вътрешна информация… (смее се)
- Тази седмица започна участието на българските отбори в европейските клубни турнири. Видяхме какво се случи с Левски – загуба от отбор от Лихтенщайн. Делио Роси каза, че това не е срамно, но не е точно такова според теб?
- Всеки има право на мнение и знае до каква степен е срамно. Първите мачове не са показателни за качествата на един отбор. Доста често български тимове влизат неподготвени в тези мачове, но в последствие нещата се променят, ако разбира се успеят да продължат и стигат до някакви успехи.
- Не са ли прекалено много чужденците в българския футбол? Славия само с български играчи постигна победа във Финландия, докато Левски, както каза Венцеслав Стефанов, падна от „колоса“ Вадуц…
-  Лудогорец даде пример, че футбол се прави с класни чужденци и който иска да го конкурира, трябва да последва неговия начин на работа. Това е показателно, че чужденците са нужни на българския футбол, ако иска един клуб да има успехи в Европа.
- Как ще изглежда ЦСКА без головата си машина Фернандо Каранга?
- Отбор като ЦСКА много бързо ще му намери заместник. Като знам работата на Стойчо Стоилов, който ми е близък приятел, мисля, че е въпрос на часове да намерят по-класен нападател от Каранга.
- Ще бъде ли конкурентен ЦСКА на Лудогорец? През миналия сезон три-четири кръга преди края на шампионата „червените“ имаха шанс за титлата…
- Мисля, че ще продължи да се конкурира с Лудогорец. Надявам се тази година да бъде още по-интересно и титлата да се реши в последния мач.
- Ще те върна в началото на кариерата ти - кой те насочи към футбола и кой те заведе в школата на Добруджа?
- Насочих се сам към футбола, защото го обичах. На 13 години преминах в спортното училище в Добрич и така.
- На 17 години вече си част от мъжкия отбор на Добрич, когато тимът е в „Б“ група и печели промоция в елита. Какво беше отношението на старите, когато за първи път се появи в съблекалнята?
- Изпитвах респект към тях. В съблекалнята цареше пълен хаос. Влязох малко неподготвен, защото бях много млад, но в интерес на истината доста футболисти ми помагаха.
- Имаше ли трудности в този момент? Какво искаше да докажеш на себе си, на публиката, на треньорите?
- Исках да докажа във всеки мач, че съм по-добър от другите и заслужавам да играя.
- Получаваше ли ти се?
- В началото не толкова успешно. (смее се)
- Играеш в „А“ група четири сезона с отбора на Добруджа. Кой е най-силният ти спомен от годините, прекарани в града?
- Естествено победите, макар че не бяха толкова чести. Най-вече онзи прословут мач с ЦСКА, в който победихме с 1:0 и вкарах гола. Имаше доста добри моменти, защото отборът беше много сплотен. Условията не бяха чак толкова добри за футбол, но по някакъв начин успявахме с много мъки и трудности всяка година да си запазим мястото в „А“ група.
- Първият ти сезон в Борисовата градина не е успешен – ЦСКА завършва на пето място, а Славия прави дубъл. Как се прие това класиране тогава, имаше ли драми?
- Естествено, че имаше драми. Знаете, че за ЦСКА второто място е разочарование, а какво да говорим за петото!
- През сезон 1996/97 печелиш дубъл с „армейците“. Кое се оказа решаващо за успеха?
- Добрата работа на Георги Василев, който изгради един много силен и сплотен отбор. С много мъжки момчета и без много гръмки имена, успявахме да побеждаваме доста често.
- Имаше ли проблеми с титулярното място в ЦСКА? Имаше ли конкуренция?
- В началото имах проблеми с титулярното място, дори и при Георги Василев. Даже на няколко пъти почнаха да нахлуват мисли в главата ми, че незаслужено съм оставал на резервната скамейка, но явно това ме е мотивирало достатъчно силно, за да продължа да се боря и да успея.
- Какво си спомняш от дербитата с Левски в онези години?
- Естествено победите, загубите се опитваме да ги забравим. Доста често играехме с Левски за различните купи. Спомням си, че имаше много фенове по трибуните, за разлика от това, което наблюдавам сега.
- Не липсва ли истинското дерби между Левски и ЦСКА на българския футбол? На стадионите сега ходят по 7-8 до 10 хиляди зрители…
- Предполагам, че нещата се промениха, защото се появи и друг фактор във футбола ни и това е Лудогорец. Един много сериозен конкурент. Мисля, че и това повлия за Вечното дерби, защото повече се насочва интереса към Лудогорец.
- Докога ще продължи доминацията на Лудогорец в родния футбол?
- Мисля, че ще е още доста дълга, защото отборът израсна много и продължава да надгражда. Скоро няма да слезе от трона на българския футбол.
- Стигаме до гръцкия ти период. През януари 2000 г. премина в АЕК (Атина). Кой бе двигателят на този трансфер?
- Може да звучи малко изненадващо, но за трансфера най-голяма роля изигра Венци Стефанов. Той помогна най-много за преминаването ми в АЕК.
- С отбора от гръцката столица участва в групите на Шампионска лига. Там съперници ви бяха Реал (Мадрид), Рома и Генк. Какво си казахте, когато видяхте жребия?
- Казахме си, че имаме реален шанс за третото място! (смее се)
- Но пък направихте шест равенства и нямахте загуба.
- Да, мисля, че не се е случвало досега такъв парадокс. Не загубихме от такива класни противници, но и не можахме да спечелим. Радващото е, че продължихме за Купата на УЕФА и елиминирахме още два съперника.
- Каква е емоцията на излезеш на „Сантяго Бернабеу“ и „Стадио Олимпико“?
- Атмосферата е невероятна, когато видиш такива големи стадиони, пълни с фенове. Усещането е, че наистина си постигнал нещо и се намираш в елита на европейския футбол.
- С какво ти допадна гръцкия футбол, където игра десетина години?
- Най-много ме впечатли с хубавото време – около 300 дни слънце, с хубавата храна и разбира се с темпераментните фенове и хубавите стадиони. Да не забравяме и една подготовка в годината, което също е много важно за един футболист.
- След Гърция игра в Черно море и Добруджа. Завърши там, откъдето тръгна към големия футбол. Лесно ли ти беше да кажеш: Стоп?
- Очаквах този момент и бях подготвен. Не съм изпитвал трудности. Мисля, че направих продължителна кариера като футболист. Търсех си заместители, адреналин, който по някакъв начин да ми поддържа липсата на футбола. Мисля, че донякъде го намерих и не изпитвам сътресения.
- Защо реши да влезеш в управлението на ФК Добруджа?
- Мислех, че мога да помогна за развитието на моя роден клуб с натрупаните знания и опит, за да върнем любимия ми клуб отново в „А“ група.
- Какво не се получи? Тръгна ли си обиден?
- Просто идеите и плановете, които имах, не се получиха. Не се чувствам обиден и не виня никого. Не успях да привлека спонсорите и бизнеса, който е нужен за футбола. Реших, че ще бъда полезен на друго място.
- Разкажи за годините в националния отбор – кога дебютира в мъжкия тим?
- На едно турне в Малайзия с Димитър Пенев през 1995 г. Точно след лудото американско лято бяха организирали едно турне, на което не участваха всички титуляри. Бяхме нещо като втори отбор. Направихме три мача в Куала Лумпур. Беше доста приятно.
- Споменахме, че си играл на световното във Франция през 1998 г., след това бе на европейското първенство в Португалия през 2004 г. Там каква бе обстановката в нашия отбор?
- Не можах да взема участие в мач, просто бях там като зрител отблизо. През 1998 г. очакванията бяха големи. Все пак българският национален отбор беше четвърти в света. Очакваше се поне да минем групите, но разочаровахме.
- Мачът с Испания като че ли бе катастрофата във Франция.
- Да, защото загубихме с такъв сериозен резултат. В предишните два мача се държахме достойно – паднахме трудно от Нигерия и направихме равенство с Парагвай.
- Дълги години сте приятели с Христо Йовов – кой от двамата е с по-голямо чувство за хумор? Някога сърдил ли си се на Христо, който много обича да се шегува?
- На него постоянно му се сърдя, защото има много голямо чувство за хумор. Вече не мога да му го разбирам. Постоянно сме сърдити. Не знам докъде ще стигне нашето приятелство… Ако продължава с това силно чувство за хумор, вече няма да мога да го издържа и ще приключи.
- Кой от двамата играе по-добре карти?
- Естествено, че аз! Единственото ми изискване към него е да си крие добре картите, за да не му ги вижда противникът. Прави го доста умело и съм доволен от неговата игра.
- Разкажи ни за семейството, имаш три деца – дъщеря Славена и двама сина – Алекс и Мартин…
- Много ги обичам и се радвам, че растат здрави и красиви. Подкрепям ги в техните начинания. Дъщеря ми успява да се развива добре в нейната сфера – изкуството. Завърши в Холандия, сега започва да навлиза и да работи по специалността.
- Как виждаш бъдещето на Алекс като футболист, който играе в Шотландия?
- Естествено, че розово като всеки един баща! Все пак това са първите му крачки в професионалния футбол. Надявам се да успее, защото футболът е голямо щастие.
- А малкият ти син Мартин?
- Той още не е ориентиран с какъв спорт ще се занимава. Разколебан е – ту футбол, ту тенис.
- Засега кое взима връх?
- Засега е 50 на 50. Занимава се и с водни спортове - с уинд сърф. Все пак е още малък, но предполагам, че ще направи своя избор.
- Нещо за финал?
- Нека всички фенове да обичат футбола и да подкрепят отборите си!

Следвай ни: