Титла при юношите не е гаранция за успешна кариера

Титла при юношите не е гаранция за успешна кариера

Малцина са тези, които са успявали да спечелят титлата на "Уимбълдън" при юношите или девойките и след това са вдигали трофея при професионалистите. 16 от тенисистите в основната схема през този сезон са печелили турнира при юношите. Групата включва Роджър Федерер, Денис Шаповалов и още четирима при мъжете, както и 10 от жените, сред които и Каролин Вожняцки.

Не се знае какво ще се случи с кариерата ти, ако станеш шампион при юношите или девойките. "Няма гаранции, че след това ще успееш. Трябва да работиш всеки ден, много здраво", коментира Мартон Фусович, който триумфира при момчетата през 2010 г.

Турнирът при младежите на "Ол Ингланд Клъб" се провежда във втората седмица на "Уимбълдън", когато повечето от професионалните тенисисти вече са елиминирани. Шампионите се коронясват на корт номер 1, вторият по големина, докато другите трофеи се раздават на централния корт.

Малцина са били шампиони и на двата корта. Само четирима са го правили при мъжете: Бьорн Борг, Пат Кеш, Стефан Едберг и Федерер. Единствените при жените пък са Мартина Хингис и Амели Моресмо.
Повечето не стигат до тези висоти. Шампионка при девойките между Хингис и Моресмо през 1995 г. става Александра Олса, която постига едва три победи в основна схема на турнир от Големия шлем в кариерата си и се отказва от тениса през 1999 г., като най-високото й класиране в световната ранглиста е под номер 72. Роман Валан, шампионът през 2000 г. при юношите, изигра само един мач на ниво ATP през 2009 г.

Някои от шампионите през последните години при девойките - Каролин Вожняцки (2006) и Альона Остапенко (2014) спечелиха титли от Големия шлем. Остапенко триумфира по-малко от три години след успеха си в Лондон, като миналия сезон спечели "Ролан Гарос". На Вожняцки й трябваха повече от 11 години за големия пробив. Датчанката спечели Откритото първенство на Австралия този януари.

Не всички от водещите играчи прекарват много време по турнирите от Големия шлем за юноши и девойки. Винъс и Серина Уилямс не участваха в тях. Рафаел Надал игра само веднъж - на "Уимбълдън" през 2002 г. Тогава испанецът загуби на полуфиналите, а двамата финалисти не стигнаха до топ 100 на света.

Два мача на корт номер 3 в четвъртък срещнаха бивши шампиони при девойките. Поставената под номер 12 Остапенко победи шампионката от 2003 г. Кирстен Флипкенс с 6:1, 6:3. Ашли Барти, победителка от 2011 г., спечели с 6:4, 7:5 срещу шампионката от 2012 г. Южени Бушар.

Барти и Бушар тръгнаха по различен път след титлите си. Бушар стигна до финала през жените през 2014 г., две години след успеха си при девойките, а след това стигна до топ 5 на света. Тя споделя, че участието й на турнирите от Големия шлем при девойките й е помогнало по-лесно да се адаптира към професионалния тенис.

"Чувствам, че някои момичета или момчета се опитват толкова бързо да станат част от професионалния тенис, че пропускат една стъпка. Аз участвах във всички турнири при девойките и минах през всички етапи. Мисля, че това ми даде основата, върху която градих след това при професионалистите. Затова се справих толкова добре", обяснява Бушар.

След това за 24-годишната канадка последва драстичен спад и в момента тя е 188-а в света. Тя започна "Уимбълдън" от квалификациите за първи път в опит върне кариерата си на правилния път. Съветът й към тези, които рано имат големи успехи: "оценете го". "Наслаждавайте се на тези големи моменти, защото независимо какво ще се случи след това, никой не може да ви ги отнеме", казва Южени.

За австралийката Барти големият момент при девойките дойде още по-рано. Тя спечели титлата на 15 години. "Но, казва тя. - Идва ръкостискането, а след това всичко се разви прекалено бързо." Стресът от голямото напрежение и огромните очаквания стана причина за почти двугодишно отсъствие от кортовете по-късно в кариерата й.
"Това вероятно бе един от най-хубавите и същевременно един от най-лошите моменти в кариерата ми. Беше причина за голямото напрежение и всичко се промени. Мисля, че ако си готов да го приемеш и се научиш да се справяш с него, може да ти помогне. Аз не бях готова за това", откровена е Барти.

Този сезон тя е поставена под номер 17 на "Уимбълдън". Тя успя да се възстанови от този период, но при някои това не се случва. Нопаван Лертчеевакарн от Тайланд, която печели титлата при девойките през 2009 г., а година по-рано играе финал, не успя да повтори постиженията си при жените. Тя не стигна до топ 100 на света, като най-доброто й постижение бе номер 149 през 2011 г.

Титлата на Лертчеевакарн бе сензация в Тайланд. В страната никога не се бе раждал шампион от Големия шлем. Тенисистката споделя, че не е могла да се справи с вниманието: "Беше ми доста трудно да се справя. Ако това се случи в Англия или САЩ, е нормално. В Тайланд не е така. Ако можех да променя нещо, щях да тренирам извън родината си, за да мога да се концентрирам".

Тайландката в момента се подготвя за кариера като полицай, но все още мечтае да се пробва отново в тениса. "Не съм сигурна, че изборът ми е правилен. Все още съм на 26 години. Понякога, когато погледна назад, искам да се върна на корта", допълва тя.

За някои пътят към успехи при професионалистите е труден, но преодолим. Шампионът от 2010 г. Фусович имаше нужда от седем години, за да пробие в топ 100. Сега е 49-и в света. "Мислех си, че е много лесно да стигна до топ 100, но не беше така. Отне години. Успехите при юношите не се отразиха добре на кариерата ми", споделя той.

При други нещата се развиват по-бързо. 19-годишният Шаповалов, който стана шампион при юношите през 2016 г., бе поставен под номер 26 в основната схема при мъжете тази година. Той е единственият от последните седем победители при момчетата, който стигна до топ 100.

Лора Робсън накара британските фенове да мечтаят с титлата си при момичетата през 2008 г. Тя игра на осминафиналите на US Open и "Уимбълдън", докато беше тийнейджърка. Лора вече е на 24 години, а тази седмица се подложи на поредната операция. След ранните успехи последва крах в кариерата й, като една от причините бяха контузиите.

Остапенко, например, имаше успехи от самото начало при професионалистите. В първия си мач на Голям шлем, на "Уимбълдън" през 2015 г., тя победи поставената под номер 9 Карла Суарес Наваро с 6:2, 6:0. "Някои момичета, когато идват от девойките и се изправят срещу тенисистка от топ 10, треперят. Много са нервни. При мен не беше така. Аз имах още по-голяма мотивация да играя срещу тези тенисистки и наистина исках да ги победя", споделя Остапенко.

Ник Кирьос, който спечели при момчетата на Откритото първенство на Австралия през 2013 г. и бе поставен под номер 1 на "Уимбълдън" същата година, казва, че успехи при юношите създават един комфорт към атмосферата и кортовете, на които се играят най-големите турнири.

"Не мисля, че щях да стигна толкова далеч първата година, в която играх основна схема при мъжете, ако не бях играл при юношите. Чувствах се комфортно в тази среда. Преди това бях виждал съблекалните, тенисистите наоколо", споделя австралиецът. "Мисля, че недостатък от това да играеш при юношите е, че ако станеш номер 1 в света, си мислиш, че всичко ще ти дойде наготово. Започваш да се мислиш за звезда, когато не си", допълва Кирьос.

32-годишната Флипкенс казва, че ключът в периода на адаптация от юноши към професионалисти е да обичаш играта. "Аз играя професионално от 15 години и все още обичам това, което правя", споделя белгийката, която има две титли от Големия шлем при девойките.

Бен Ротенберг, "Ню Йорк Таймс"
Следвай ни:

Още от Тенис

Виж всички