Еврошампион с Германия: Мразех да играя срещу Балa и Стоичков

Щефен Фройнд, европейски шампион с Германия от 1996 г., даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е минал през два от отборите с най-луди фенове в Бундеслигата – Шалке и Борусия (Дортмунд). Спечели Шампионската лига с „жълто-черните“ като никога не даде повод да се постави под съмнение голямата му класа. Но истински голяма легенда се превърна далеч от дома. До ден-днешен феновете на Тотнъм го боготворят заради сърцатата му игра. Въпреки че с него в състава, тимът от Северен Лондон само веднъж спечели Купата на английската лига.
 
- Здравейте, хер Фройнд! Виждаме ви често на турнири за ветерани. Какво е чувството отново да сте национал на Германия?
- Стартирах на световното на сняг в Ароза преди четири години, хареса ми и продължих да се състезавам за ветераните на бундестима. Тези мачове ми доставят голямо удоволствие. За съжаление програмата ми е много натоварена и не винаги успявам да се включа в тях. Работя като експерт в Германската футболна лига, а освен това съм и анализатор на един от английските канали. Но появи ли се дори минимална възможност да се появя в бенефисни мачове, винаги съм на линия.
- За какво си говорите, когато се срещнете със старите звезди?
- Няма да ми повярвате, но за ... хандбал или хокей например. Това е шега, разбира се. Футболът ни е запознал и завинаги ще е част от нас. Разпитваме се най-често как са семействата. Редовно се виждам с Фреди Бобич например, а той като спортен директор на Айнтрахт ми разказва за ситуацията там. Други, подобно на мен, са телевизионни експерти и се консултираме взаимно с кого е приятно и полезно да се разговаря. Всички сме свързани с футбола и продължаваме да си помагаме.
- Вие бяхте един от емблематичните защитници на Германия през 90-те години. Как направихте трансфер от Шалке в Борусия (Дортмунд) - два много специални, но и силно враждуващи клуба?
- Точно така е. Не беше никак лесно, както сигурно си го представяте. За феновете и на двата отбора не е нормално да се направи трансфер от Шалке в Борусия или обратното. Просто не се прави. По онова време, през 1993 година, Шалке се завърна в Бундеслигата. А с Отмар Хитцфелд тимът на Борусия (Дортмунд) започна да става все по-силен и да се бори за титлата. А моята голяма мечта бе да съм шампион. С Шалке нямаше как да стане тогава. Клубът имаше огромни финансови проблеми и президентът Гюнтер Айх не можеше да се справи. За Шалке се оказа дори необходимо да ме продаде на Борусия.
- Каква беше цената?
- Три милиона и двеста хиляди марки. По онова време това бяха страшно много пари. Няколко месеца Шалке преживя с тази сума.
- Имахте ли проблеми с феновете?
- Естествено, че имах. Едва днес те най-после разбират напълно ситуацията. В онези години обаче слушах викове „Юда“ от трибуните, когато се завръщах в Гелзенкирхен, но с екипа на Борусия. Горяха картички за автографи с моя лик. Да, напълно съзнавам, че трансферът ми остави завинаги рана в сърцата на Шалке. Днес обаче е различно, защото времето наистина лекува. Всяка година Шалке ме кани на мачове на легендите. Горд съм с това. Радвам се, че феновете и въобще цялата общественост около Шалке знае, че съм имал много хубави години в отбора. И наистина съм дал всичко от себе си.
- Станахте легенда на Борусия (Дортмунд). Какво означава за вас, че спечелихте всичко възможно с отбора?
- Чувствам гордост и сега. И днес, когато давам това интервю, вратите за мен в Борусия са отворени. Въпреки че отидох за четири години и половина в Тотнъм. Истината е, че Борусия имаше феноменален отбор. Един микс от германски суперзвезди, които президентът Герхард Нибаум, директорът Михаел Майер и треньорът Отмар Хицтфелд привлякоха. Кале Ридле, Щефан Ройтер и Матиас Замер се завърнаха заради тях от Италия. Анди Мьолер и Юрген Колер също бяха при нас, както и моя милост. Благодарение на тези големи имена станах титуляр и в националния отбор на Германия. По това време се учих от моите звездни сънародници и накрая май станах един от тях. Много съм благодарен както на колегите, така и на целия клуб.
- Какво е чувството да застанеш пред прочутата „Жълта стена на истинската любов“?
- Не мога да го опиша с думи, а само да го ценя безкрайно. В Тотнъм на „Уайт Харт Лейн“ също целият стадион ставаше заради отбора си. Сега клубът ще има нов дом и пак ще е така. Но „Жълтата стена“ е нещо много по-специално. В първата година ми беше трудно, защото бях бивш играч на Шалке. Налагаше се веднага да се докажа. И именно „Жълтата стена“ веднага почувства, че младото момче играе с цялото си сърце и се раздава за  жълтия екип и ме подкрепи.
- Наистина ли това е голямата любов?
- Да, в чист вид. Между мен и „Жълтата стена“ царуваше истинска любов. Когато идваш от Шалке, не е лесно да спечелиш феновете в Дортмунд. Първата година не ми беше най-силната. През есента дори се озовахме на едно от местата за изпадане. Но завършихме сезона на четвърто място. Трябваше да се боря и с много контузии. Но „Жълтата стена“ видя в мен още тогава един добър приятел. Това ми даде много сила и увереност. Бях щастлив и твърдя, че феновете ме наложиха в титулярния тим.
- Вие сте родом от бившата Германска демократична република. Какво беше отношението към вас след обединението?
- Системите бяха коренно различни и лесно се правеха сравнения. Като кадър на ГДР не беше лесно да се наложа в Западна Германия. Имах желанието и манталитета да успея. ГДР беше бедната страна на Германия. Целият Източен блок беше беден. Едва ли аз трябва да разказвам какво е било в България, вие предполагам знаете по-добре от мен. Сега животът навсякъде се е подобрил. Но тогава не беше така. Манталитетът ми помогна. В областта Рур винаги се е работило здраво, а аз обичам такъв ритъм на живот. И това ми пасна. Имах късмета да попадна и на точните хора както в Шалке, така и в Борусия.
- Три пъти станахте шампион на Германия, но най-големият ви успех е победата във финала на Шампионската лига в Мюнхен през 1997 година. Борусия беше аутсайдер срещу Ювентус. Какво се случи?
- Всичко помня отлично. Две седмици преди мача се контузих. За нас беше мечта да стигнем дори само до финала на Шампионската лига. Един ден Юрген Колер, един от най-опитните в нашите редици, излезе пред отбора. Вече беше играл много такива мачове. Във визитката си имаше финали за Купата на УЕФА. Беше съвсем спокоен и ни каза: „Тази година ще спечелим Шампионската лига!“ И повярвайте, само това изречение се оказа достатъчно да ни даде манталитета, от който се нуждаехме. Колер дойде в Борусия точно от Ювентус и само една година по-късно с нас спечели точно срещу Юве. Незабравимо е. Нашият отбор можеше да се справя в тежки моменти и с контузии, както беше при мен. Настанихме се на европейския връх. И дълго време Борусия винаги беше между първите осем – или в Шампионската лига, или в Купата на УЕФА.
- Вие казахте, че тогава Борусия събра много големи германски звезди. Това ли е печелившата формула? Днес играят прекалено много чужденци не само в Бундеслигата, но и във Висшата лига…
- Няколко години ние копирахме Байерн. Дори ги надминавахме. Днес това е немислимо. Байерн е хегемонът на немския пазар и не може да бъде настигнат. Те винаги взимат най-добрите германски играчи. Дори си мисля, че Байерн никога няма да слезе от върха. Прекалено далеч е пред останалите. Имат огромна финансова мощ. Вижте как например взеха Леон Горецка от Шалке. Безпроблемно привлякоха най-добрия играч на един клуб. Байерн действа умно и ориентирано към бъдещето. В Борусия и ние го правихме няколко години и имахме серия от успехи.
- Какъв треньор е Отмар Хитцфелд? Той постигна всичко.
- Когато сам е играел, той е бил офанзивен футболист. И винаги е предпочитал да има един нападателен играч повече на терена, отколкото един дефанзивен. Отмар е много умен човек. Казваше ми например: „Щефен, сам трябва да се пребориш в халфовата линия“. Аз бях по-дефанзивен и трябваше да направя „още нещо“, за да съм титуляр. Днес разбирам колко е бил прав. Имам треньорски лиценз и разкодирам защо и с каква цел ми го е казвал. Хитцфелд е един от специалистите, който просто не може да бъде заменен с по-добър. Неслучайно когато си тръгна от Борусия, за клуба настанаха по-трудни времена.
- Нашето предаване „Код Спорт“ вече прави интервю с Хитцфелд. Той каза, че Борусия и Байерн заемат еднакво място в сърцето му. Как приеха хората в Дортмунд неговия трансфер в посока Мюнхен?
- Това беше логично следствие от успехите му. Всички знаят как действа Байерн. След като Хитцфелд бе спечелил всичко с Борусия, щеше да го направи и в Мюнхен. Ще ви призная, че винаги използвам моменти да изпратя по някого или чрез медиите поздрави на Отмар. За мен той винаги е бил повече от Борусия. Помня първата ни титла през 1995 г. Заедно с всички нас и Отмар плачеше на терена. Никога няма да забравя този миг. Беше по-емоционален дори от финала на Шампионската лига, защото след 30 години станахме шампиони – с Борусия и с Отмар Хитцфелд начело. Това няма как да не е оставило дълбока следа в сърцето му.
- Какво значение имаше след това междуконтиненталната купа?
- Победихме Крузейро. От спортна гледна точка това е най-големият наш успех. Шампионът на двата най-силни футболни континента един срещу друг. Тогава мачът бе един и се игра в Токио. Трябваше да определи кой е най-добрият в света. С малко късмет, но не и незаслужено, ние победихме бразилците. Една седмица преди мача Крузейро купи Бебето. Имаше още четирима бразилски национали. Голямо удоволствие беше да ги победим. Горд съм. Мисля, че има само 60 германски футболисти с този трофей.
- Вярно ли е, че Байерн може да купи всеки, когото поиска от Борусия?
- Да. И това е жалко. По мое време не бе така. В средата на 90-те Борусия беше силен клуб. Ние не само можехме да бием Байерн. Станахме шампиони в поредни години. Днес обаче е абсолютно невъзможно да се случи. Байерн е безмилостен. Когато някой отбор се противопостави, те просто му взимат най-добрите футболисти.
- Но само преди пет години Байерн и Борусия играха един срещу друг във финала на Шампионската лига. Какво означаваше това за Германия?
- Велико изживяване за цялата страна. Но ето вижте последния сезон. Байерн единствен стигна почти до края. Борусия и Лайпциг отпаднаха в групите. Но онзи сезон Байерн с Юп Хайнкес на кормилото и Борусия с Юрген Клоп направиха нещо фантастично. Не вярвам, че пак ще се случи.
- Как решихте да отидете в Тотнъм?
- Имаше много предпоставки. Чувствах се отлично в Борусия. Но имаше прекалено много промени. Моята мечта бе един ден да играя в чужбина. Да отида в по-силна лига. И днес тази стъпка е изключително важна за един професионалист. Трябва да си смел, за да смениш първенството. Насочваш се към друга държава с друг език и различен манталитет. Не знаеш какво да очакваш. Отидох в Тотнъм, без да говоря английски. И се наложи да го науча не за месеци, а за дни. Там се общуваше единствено на английски. Трудно ми беше. Но за мен всичко това се оказа едно безценно училище. Гордея се, че съм част от залата на славата на Тотнъм.
- Как един германец получава толкова престижно място точно в английски клуб?
- В Англия обичат традициите, а Тотнъм е един от най-големите клубове. Такава зала на славата няма в германските отбори. В тази на „шпорите“ могат да влизат само най-заслужилите. Тези, които са постигнали нещо значимо. По-голяма чест за мен не може да има. Тотнъм е един от марковите клубове на Англия. И моето име стои до тези на Гари Линекер, Юрген Клинсман, Глен Ходъл, Ози Ардилес. Велико! Редица световни и европейски шампиони са защитавали цветовете на този славен клуб.
- Защо Тотнъм не може да печели титли?
- Трудно е да кажа. Последните години отборът беше близо. Ако Лестър не беше изиграл толкова силна година, Тотнъм щеше да е шампион през 2017 г. По-лошото е, че тези, които тогава останаха отзад като Манчестър Сити, Арсенал и Манчестър Юнайтед се развиват твърде бързо. Сити взе Гуардиола, там е също и Бегиристайн. Влагат се милиарди. От финансова гледна точка Тотнъм не издържа на тези милиарди. Но въпреки това, Тотнъм пак е в голямата четворка. Това е голяма крачка. По мое време целта беше да сме в първите шест. А често бяхме между 9-то и 11-то място. Най-накрая при Маурисио Почетино отборът е в Топ 4 и това е отлично. Пак ще играе в Шампионската лига. Погледнете Сити, Юнайтед, Челси, Арсенал и Ливърпул - всички те са по-богати от Тотнъм.
- Вечно ще продължи противопоставянето между германския и английския футбол. При националните отбори Германия води с много. Но сега английските клубове са пред немските…
- И тази тенденция ще продължи за съжаление. В последните 2-3 години отборите в Бундеслигата изостанаха. Отдалечаваме се от спортна гледна точка. Клубовете се управляват от успешни бизнесмени, но все по-малко бивши успешни футболисти получават работа. Нито като треньори, нито в борда на директорите. А опитът и познанието им може да е много ценен.
- Като водещ телевизионен анализатор как коментирате днешните трансферни суми?
- Трудно е. Из основи съм шокиран. Делото Босман започна през 1996 година и оттогава всеки може да напусне свободно, когато изтече договорът му. В последните сезони трансферните суми експлодираха. Няма логично обяснение.
- Пречи ли това на футбола?
- Не, футболът винаги ще оцелее. Само че има клубове, които са толкова мощни финансово, че просто не оставят шансове на другите. Вижте как ПСЖ купи Неймар от Барселона. Необяснимо висока е сумата за него. Но по този начин който има пари, отслабва директен конкурент в Шампионската лига. Байерн го прави от десетилетия, но само в Германия. Развитието на футбола е опасно. Оказва се, че само 5-6 клуба в Европа могат да спечелят Шампионската лига. Няма никаква изненада. Няма интересни отбори, които преживяват от собствения си оборот, който примерно е 5 милиона евро. Не са конкурентни вече.
- Например Осман Дембеле направи един силен сезон и Барса го купи за 150 милиона евро.
- Жалко е, че така стана, защото имаше договор за още четири години. Сумата наистина е голяма. Не е и реална, но беше платена. Пазарът се побърква. Дори когато е ясно, че е грешно решение. Дембеле си позволи да обяви стачка. При такова нещо клубът трябва да има право да накаже футболисти, а правилата да не позволяват трансфер.
- Рекордният трансфер на Байерн е само 41 милиона евро за Корентен Толисо. Баварците явно не успяват да се съревновават с най-богатите клубове, за които говорихте.
- В Германия можете да дадете пример и с Фрайбург, където много работят с юношите. Там развиват треньорите си от академията до първия отбор. Кристиян Щрайх върши страхотна работа и винаги успява да спаси отбора, благодарение на млади таланти. Възпитанието функционира, а за мен то е основното. Сигурен съм, че в България имате много талантливи играчи, но трябва да се направят центрове. Такива като тези, които донесоха на Германия световната титла в Бразилия. През 2003 и 2004 година и у нас беше много тежко. Отпаднахме в групата на Евро 2004. Оттогава всеки клуб от Бундеслигата трябва да има академия. А тази цел налага да привлечеш добри треньори за децата. Това беше важно за Германия, важно е и за всички останали. Байерн и Борусия успяха да го направят. Развитието плаши, но футболът никога няма да се срине. Въпреки всички тези доводи обаче признавам, че никога не съм мислил, че трансферният пазар ще експлодира така мощно.
- Играл сте за малко и в Лестър. Вярвал ли сте, че някога този отбор ще стане шампион?
- Разбира се, че не. Това е традиционен клуб, не толкова голям като Тотнъм. Но е много добре ръководен. През 2003 година се направи нов стадион. Изиграх един сезон там и въпреки че изпаднахме накрая, се срещнах с прекрасни хора, фенове. Има супердербита като това с Нотингам или Дарби Каунти. Да видиш Лестър като шампион, след като пак е влязъл във Висшата лига, е невероятно.
- Кажете като германец – какво е чувството да победиш Англия на „Уембли“ и след това на същия стадион да станеш шампион? Това се случи на Евро‘96.
- Това е най-голямото, което може да се случи. Имам общо осем титли. Но със своята страна да триумфираш е най-специалното. Усетих го, когато се прибрахме. Цялата страна ни гледаше.  В групите са ни наблюдавали по 10 милиона души, а на финала – всички. Разбира се, че е особено да играеш на „Уембли“ срещу Англия и да биеш накрая. Когато си Германия, трябва да се класираш поне на полуфинал на голямо първенство. Всичко друго се приема за провал. Знаехме, че можем да бием Англия и ако го направим после ще станем шампиони. На финала срещнахме Чехия, която също имаше прекрасен отбор. Тогава играхме на стария „Уембли“, който беше също уникален стадион. Атмосферата бе невероятна. Помня как трибуните пееха и настръхвах. От първата до последната минута – уникално.
- Как така германците са такива експерти при дузпите?
- Бих го обяснил с нашия манталитет. Ние, германците, знаем, че трябва да стигнем до края на турнирите. На осминафинали, четвъртфинали също може да се стигне до дузпи. Не винаги успяваш да победиш в редовното време или продълженията. Германските футболисти винаги са тотално фокусирани и просто знаят, че ще вкарат топката в мрежата. Не знам дали помните с каква лекота вкарахме всички дузпи в полуфинала срещу Англия. Просто го можем.
- Как виждате Германия на Мондиал 2018?
- Ние сме големият фаворит, заедно с Франция. Ако сравнявам двата отбора, французите в атаката дори са малко по-добри. Мбапе и Гризман са просто отлични. Жиру е опитен. Невероятно големи футболисти с огромна скорост. Контролират динамиката в мача. Но въпреки това мисля, че ние сме малко по-силни. В отбрана имаме Хумелс и Боатенг, както и Зюле, който се развива супер в Байерн. За мен титлата се печели със защита. Затова поставям Германия на първо място.
- Накрая да завършим с вашите впечатления от българския футбол?
- Играл съм срещу България. Помня как ни бихте с 3:2 в европейска квалификация през 1995 година. Имахте страхотни Христо Стоичков, Красимир Балъков, целия ви отбор. Но след това победихме България с 3:1 и си осигурихме класирането. Помня, че Костадинов ни вкара в Берлин.
- Не, Стоичков.
- Не, не – Костадинов беше. Но не мога да ви надговоря.
- Костадинов вкара победно при 3:2.
- Голям нападател беше. По онова време България бе един от най-силните отбори в Европа. Сега, когато ме поканихте за интервю, се замислих. Наистина е тъжно, че българският футбол така се срина.
- Кои българи цените?
- В момента не мога да кажа конкретно име. Мразех да играя срещу Красимир Балъков. Беше технически перфектен и често ме лъжеше. Левият му крак не бе от злато, а от платина. Много бързо се обръщаше. Веднъж играх срещу Христо Стоичков и Барселона. Него пък въобще не можех да го гоня, нямаше смисъл. Какъв играч само! Вероятно най-добрият за всички времена на България.
- И наистина последно – защо не започнахте треньорска кариера?
- Защото вярвам, че е много трудно за треньорите да развиват своята философия в работата. Говоря за дългосрочен план. Днес ако загубиш три пъти, веднага

Следвай ни: