Четвъртфиналът на Световното първенство в САЩ през 1994 г. между България и Германия е мач от най-висока класа, отекнал шумно в историята и незаглъхнал и до днес. Един разказ, започнал с прозрението на Христо Стоичков "Айн, цу цвайн, цу трайн, дрън!" и завършил с българския триумф и германските сълзи. Националният ни тим изхвърля по фантастичен начин действащия световен първенец, като сензация от подобен мащаб не се е случвала може би от 1966 г., когато КНДР шамаросва звездния състав на Италия и го елиминира от надпреварата.
България живее в делириум от победите на тима на Димитър Пенев в груповата фаза над Гърция и Аржентина, но това, което балканската държава изживява на 10 юли 1994 г. е толкова голямо, че няма думи, които да го опишат до край. Този мач в Ню Джърси е най-великият в историята на българския футбол, а същевременно с него залязва и последният засега велик германски отбор.
След мача на откриването на Мондиал'94 в Чикаго Берти Фогтс води състава си на концерт на "Скорпиънс", но сякаш "Вятърът на промяната", увековечен от Клаус Майне и колегите му, се е пренесъл и в редиците на световните шампиони. Бундестимът общо взето боксува от началото от шампионата. Измъчена победа на старта над Боливия, измъчено равенство с Испания, измъчен успех в адската горещина на Далас над Южна Корея и много трудно 3:2 над Белгия на осминафиналите в пакет и с малка съдийска аванта във вреда на "червените дяволи". А за капак идва и средният пръст на Щефан Ефенберг, който му носи доживотен червен картон за националния отбор.
Германия определено не е същият този отбор, който четири години по-рано в Италия пленява купата, макар в шампионския отбор да са почти всички герои от титулярния състав от Рим. След Мондиал'90 Франц Бекенбауер предава тима на своя помощник Ханс Хуберт Фогтс, като немците понасят болезнен удар на финала на Евро'92 от Дания. Берти, известен с фразата си "Дори да можех да ходя по вода, моите критици пак щяха да ме обвинят, че не мога да плувам", дава дума, че Германия ще защити титлата си в САЩ.
В същото време съставът на България, елиминирал няколко дни по-рано Мексико с дузпи, е определян като енигма, а Йохан Кройф дори оценява играта на българите като "организиран хаос". Германците, както винаги, се точат да достигнат колкото се може по-напред без много усилия, а легендата от 80-те години Кале Румениге дори вече разсъждава за следващия съперник на полуфинала - Италия. Такъв двубой обаче така и не се играе.
В дните преди срещата лично Бекенбауер навестява базата на България в градчето Принстън, като Кайзера в приятелски разговор с Димитър Пенев доверява, че е очарован от обстановката при Стоичков и компания и всички писания за басейна, цигарите, разходките из Ню Йорк с камери под ръце и т.н. го били заблудили. "Проблемите всъщност са при нас, германците", искрен е Бекенбауер. Екип на SAT 1 каца с хеликоптер при българите и взима за няколко часа за интервю звездата на Хамбургер Йордан Лечков, като де факто германците привикват предварително на разпит своя "убиец".
Така в една сиво-бяла германска, и искрящо-пъстра българска атмосфера, двата състава излизат на терена на "Джайънтс Стейдиъм" (стадионът ще бъде затворен през 2010 г.) в битка за място на полуфинала. Интересен факт е, че българите са символични домакини, но по договорка между двата щаба балканците излизат в резервните си екипи, а Бундестима е в титулярните си цветове.
Берти Фогтс излиза с 4-4-2, което във фаза атака преминава и в 3-5-2, когато Томас Бертолд се включва по фланга. Пред вратаря Бодо Илгнер защитата включва Бертолд, Колер, либерото Лотар Матеус и левият бек Томас Хелмер. Пред тях като външни халфове са разположени Хеслер (дясно) и Мартин Вагнер (ляво), а като централни Гуидо Бухвалд и Андреас Мьолер. Напред Германия разчита на смъртоносната атака в лицето на Юрген Клинсман и ветерана Руди Фьолер.
Димитър Пенев залага на схема 4-3-1-2, която във фаза "защита" преминава и в 5-3-2, когато опорният халф Златко Янков помага на централните бранители с опазването на Фьолер и Клинсман. Единствените чисти остриета на България са Стоичков и Емил Костадинов, а зад тях като атакуващ халф действа Наско Сираков. По двата фланга са Данчо Лечков (дясно) и Красимир Балъков (ляво). Зад дефанзивния халф Янков четворката в отбрана е Илиян Киряков - Петър Хубчев - Трифон Иванов - Цанко Цветанов, като Хубчев изпълнява ролята на либеро. На вратата на "трикольорите" пази героят от срещата с Мексико Борислав Михайлов, считан до този момент за най-добрия страж на САЩ'94. Двамата български нападатели Стоичков и Костадинов са захапани от самото начало от персоналните си пазачи Юрген Колер и Томас Хелмер, като за Колер - един от най-суровите защитници на 1990-те години, Камата е поредната голяма жертва.
Пеневата чета въобще не се стряска от именитите си съперници. Нещо повече - преди почивката именно България е по-активният тим, като Сираков кара Илгнер да спасява, а Балъков нацелва гредата след шеметна контра. От другата страна Клинсман с глава за малко да открие резултата, но ударът му е спасен от Михайлов. Така престрелката остава да се случи след почивката.
Именно между двете полувремена се случва нещо знаменателно. Ето какво разкрива след години треньорът Пенев: "Още преди почивката забелязах нерви между Стоичков и Балъков, което не се бе случвало с нито един играч от отбора на първенството до този момент. По пътя към тунела вървях зад двамата и ги слушах, като кавгата се увеличаваше. Точно преди съблекалнята ги хванах и ги вкарах в една друга прилежаща стая. Казах им: "Ето, влизайте и се разбирайте! След 15 минути, ако ви се отвори вратата и всичко е точно, ще играете. Иначе ви сменям". В съблекалнята другите момчета ме питаха: "Старши, къде се намират онези двамата?". Аз им казах, че скоро ще са готови".
През второто полувреме идват златните мигове на българския футбол. В началото всичко е в полза на немците. Клинсман пада като прострелян в наказателното поле пред Михайлов след съприкосновение с Лечков и реферът дава дузпа. Матеус е точен за 1:0 и по всичко изглежда, че Германия бавно, но сигурно кове пътя си към четвъртата световна титла. Няма го обаче кръчмарят да изчисли точно тази сметка.
Бундестимът е близо и до втори гол. Хеслер стреля технично, но Михайлов с котешки рефлекс спасява. Момчетата на Стратега отговарят с удари с глава на Трифон Иванов и Сираков. Двайсетина минути преди края Фьолер праща топката в мрежата, но съдиите правилно отменят гола заради засада и от тук нататък златната купа започва да се измъква от ръцете на германците.
Ударите на българите идват като от нищото и пращат Бундестима пак там - в нищото. За 180 секунди Стоичков и Лечков правят футболен Блицкриг, който е фатален за световните шампиони. Ицо с прекрасен шут от фаул и Данчо с кинжален удар с глава повалят блокиралите германци. Берти Фогтс не вярва на очите си. Териера веднага заменя Хеслер с един от опитните си бойци Андреас Бреме, но и героят от Италия'90 е безсилен.
Минутките се нижат. Германският тим е пред крах. И пред най-слабото си участие на Мондиал от 1962 г. Девет действащи световни шампиони са на колене. Готовият да се пръсне от яд Фогтс няма решение на проблема, а цялото земно кълбо брои секундите до сензацията. Край! България достига полуфинал на световни финали, елиминирайки световния шампион Германия. Последното изречение звучи като сладък сън или небивалица днес, толкова години по-късно, но през 1994 г. е самата реалност.
Клинсман бърше сълзи, Фьолер седи на тревата и чеше косата си, Бухвалд подава немощно ръка на съперниците си, Матеус се държи безпомощно за кръста. "Залезът на боговете" на Вагнер е подходяща за случая. Около сащисаните германци обезумелите българи лудуват. Кадрите са като от фантастичен филм. Лудуват и навсякъде между Дуранкулак и Петрич, между Брегово и Резово. Цяла България кипи от екстаз.
Ето и някои любопитни мнения след епохалния мач в Ню Джърси. "Показахме още в предната среща, че имаме още сили. Показахме го и днес срещу втория световен шампион, фактически първия световен шампион. Желая радост на целия български народ", в типичния си стил сияе Пената.
"Отборът ни играе добре тактически. През първото полувреме стояхме по-добре от Германия. Хубаво е, че дадоха тази измислена дузпа, която ни ядоса малко и успяхме да върнем двата гола. Надделяхме над германците в средата на терена. Тази победа е невероятна. Толкова сме изморени, че не можем да се радваме. Немците приеха джентълменски загубата си, поздравиха ни след мача. Мисля си, че Германия ни подцени. Видяха ни как два дена разпускаме в басейна на хотела и си мислеха, че няма да се справим с тях. Италия? Нека починем два дни, да забравим малко за футбола, а после ще му мислим. В тази фаза няма слаби отбори. Нека по-добрият тим победи", доволен е капитанът Михайлов.
"Като сме почнали по ред дано и италианците изпратим по домовете им. Трябва да продължаваме да играем добре и да победи по-добрият! Дузпата? С Клинсман си ударихме краката, но нямаше дузпа. Важното е, че победихме", коментира героят Лечков.
"Бяхме по-спокойни от германците, защото нямахме какво да губим. Доста от състава ни играем в чужди отбори и всички сме настроени, че който е срещу нас, трябва да бъде побеждаван. Само малко ни е яд, че пишат по вестниците, че не сме играли футбол, но пък стигнахме до полуфинала. Голът ми? Това е мой специалитет. Когато бях в ЦСКА, тренирах с Петър Жеков и Пламен Гетов, после в Барса с Ромарио и Куман, та все трябва да съм научил нещо. Доволен съм от това, което направих. Момчетата повярваха, че можем да победим и след минути Данчо Лечков вкара втория гол. Заставайки зад топката, помислих, че щерка ми Михаела има рожден ден. Цункам и двете ми щерки, мама и тате. До къде трябва да стигнем? Такива въпроси е малко смешно да ми задават. Вече сме на полуфинал. Прогнозата за мача с Италия? Трудно давам прогнози. Аз съм оптимист. Ще направим всичко възможно да победим. Аз вярвам в моите колеги, с които сме рамо до рамо. Ще докажем, че България е една от великите сили", казва лидерът на България Христо Стоичков, който е в основата на успеха на "трикольорите" в Америка и който само след няколко дни става голмайстор на Мондиала.
България се носи в облаците и вече усеща близостта на медалите. "Има и такива мигове на блаженство, макар да са само мигове", както казва Филип Марлоу. Германия пък и до днес продължава да жадува своята четвърта световна купа.
БЪЛГАРИЯ - ГЕРМАНИЯ 2:1, 1/4-финал СП 94
0:1 Матеус (47 - дузпа)
1:1 Стоичков (75)
2:1 Лечков (78)
БЪЛГАРИЯ: Михайлов, Иванов, Цветанов, Хубчев, Янков, Костадинов (Генчев), Стоичков (Йорданов), Лечков, Сираков, Киряков, Балъков. Треньор: Димитър Пенев
ГЕРМАНИЯ: Илгнер, Колер, Хелмер, Бухвалд, Мьолер, Хеслер (Бреме), Матеус, Фьолер, Бертолд, Вагнер (Щрунц), Клинсман. Треньор: Берти Фогтс
СЪДИЯ: Хосе Торес (Колумбия)
ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Хелмер, Вагнер, Хеслер, Клинсман, Фьолер (Г); Иванов, Михайлов, Стоичков (Б)
СТАДИОН: "Джайънтс Стейдиъм", Ню Джърси, 72 000 зрители