Днес не е времето за революции. Декември е месецът за навлизане в материята, опознаване и оценяване, а не за разклащане на кораба. Това, разбира се, не означава, че революциите няма да се превърнат в реалност.
През тази седмица Джузепе Марота се превърна официално в делегиран администратор на Интер в спортно-техническата област, като получи от управителния съвет на клуба същите правомощия като отговорника по финансовата част Алесандро Антонело.
Марота се приземява в Интер в най-трудните му дни, изпълнени с куп въпроси за разрешаване. Стивън Жан на среща в сряда по обяд изясни пред всички останали ръководители позицията на новия им колега, както и стратегиите в кратко- и средносрочен план на клуба. Президентът предаде на всички присъстващи разочарованието на баща си Жиндон Жан от отпадането още в груповата фаза на Шампионската лига и подчерта нуждата в елиминационните етапи на Лига Европа напролет да се подходи със същия интензитет като в най-значимия континентален турнир.
ЧЕТИРИТЕ ВЪЗЛИ
Четири са възлите, които на Джузепе Марота ще се наложи да разплита: треньорът, редът, трансферите, но на първо място резултатите. Новият човек в ръководството на „и нерадзури” трябва да помогне да бъде предадено и възприето от състава посланието, че сезонът не е свършил със съдбоносната грешка срещу ПСВ Айндховен и е от жизненоважно значение за клуба да съсредоточи всичките си сили върху ново класиране в следващото издание на Шампионската лига. Така че трябва да се избегне спускането на отбора по негативна спирала, както често се случваше в предишните сезони.
Вторият възел е треньорският пост. Около Лучано Спалети не спират да съществуват въпросителни, свързани с характера му и с възможностите му да удържа на крайно стресови ситуации. Работата му, поне в краткосрочен план, не е под заплаха, ала за следващия сезон нещата може да станат доста различни. Той може и да беше с главна заслуга за връщането на отбора в Шампионската лига, ала преминаването от там към Лига Европа е като от Ферари към ФИАТ Панда. Отборът е с очевидно паднал гард, като е спечелил само един от последните си 7 мача, и то срещу Фрозиноне, и няма големи успехи срещу преките си конкуренти. Шестте загуби в 21 мача за сезона също са красноречиви.
Ето защо и непрекъснато в пресата се появяват имената на доказания шампион Антонио Конте (неговият плюс е, че вече е работил с успех за Бепе Марота в Ювентус) и на двама бляскави треньори, свързани с историята на „и нерадзури” – това са бившият техен играч Диего Симеоне, сътворил чудеса с Атлетико Мадрид, и донеслият исторически требъл и последната Европейска купа на клуба Жозе Моуриньо. Сантиментите на двамата към Интер и възможността да сложат край на етапите си съответно в Атлети и Манчестър Юнайтед отварят вратата им към завръщане, докато Конте в момента е напълно свободен след раздялата си с Челси.
Третият възел за разплитане е редът. Например да се усети йерархията, когато някоя силна личност в ръководството отиде при Мауро Икарди и му каже, че не е добре около решаващ мач да отива на разходка в испанската столица и да буди по този начин куп спекулации за свое преминаване в Реал Мадрид. Подобен ход малцина от управата досега са си мислели да сторят.
Четвъртият е работата по оформянето на конкурентоспособен състав не само в Италия, а и в Европа. Това е една от най-силните страни на Марота, който навремето вдигна на крака Сампдория, а после отиде в Ювентус и го възроди, като превърна в трансферно гуру своето протеже Фабио Паратичи.
Жан би искал да се заложи на преобладаващо италиански футболисти, ала ранното излизане от Шампионската лига няма да улесни тази задача и може да се наложи продажбата на някого от основните играчи в момента (засега очакванията са пожертваният да бъде Милан Шкриниар). Хубавото за Интер е, че Марота е доказал, че може да свърши отлично подобна реконструкция и без неограничен бюджет. Със сигурност обаче януарският трансферен прозорец ще бъде тих на „Апиано Джентиле”, още повече предвид доста вероятната треньорска смяна през лятото.
НОВА СТРАНИЦА
Джузепе Марота навлиза в един Интер, разкъсван от недоверие и разочарование, ала готов да си стъпи отново на краката. Ще разчита на помощта на спортния директор Пиеро Аузилио, генералния директор Джовани Гардини и президента Стивън Жан за по-бързото си навлизане в материята. Бъдещето предстои да бъде написано, а възраждането е заложено на неговите знания и умения.
По материалите на Давиде Стопини от „Гадзета дело Спорт” и Гуидо де Каролис от „Кориере дела Сера”