И Ливърпул, и Ман Сити са вече шампиони

И Ливърпул, и Ман Сити са вече шампиони

И те пак успяват. И пак. Една от големите истини във футбола е, че таблицата с касирането никога не лъже. Понякога обаче може да казва само половината истина.

От някои посоки ще твърдят, че един измежду Манчестър Сити и Ливърпул ще трябва да изгуби това най-вълнуващо състезание за титлата в историята на Премиър Лийг; че трябва да се получи подхлъзване, изплъзване, глътване на граматиката или спънка. Само дето понякога това тълкувание не съвпада съвсем с фактите. Прилича ли ви някой от тези два отбора до този момент на сдухан загубеняк?

Ливърпул имаше всички възможни предпоставки да се препъне в Кардиф, да бъде парализиран от нерви, от усещането, че целият сезон започва да се срива под галещото пролетно слънце на Уелс.

Никакъв шанс! Вместо това в края на поредния оставил ни без дъх кръг в първенството отборът на Юрген Клоп се завърна на върха във временното класиране, защото досега е изиграл повече мачове и е спечелил малко повече точки от своя съперник. Също както и този сезон съдбата на титлата ще се реши не от това кой е загубил, а кой е спечелил малко повече измежду тези два трупащи победа след победа тимове.

Струва си да кажем това сега, преди някой късен детайл в крайна сметка да ги раздели на финала. Ливърпул и Сити ще решат спора си в следващите три седмици по същия начин, както фотофиниш в плуването показва носителя на златен медал да е успял на косъм заради едно по-ритмично загребване, заради един нокът по-напред от конкурента. Премиър Лийг обаче има два шампиона през този сезон.

Това послание ни даде кръгът от този уикенд с две минимални победи, изсмукани от най-дълбоките резерви на сила и воля и от двете страни. В събота Джосеп Гуардиола сътвори нетипичен шедьовър, като не промени тактическата система и не размести фигурите на шахматната дъска, а просто даде титулярно място на Фил Фоудън срещу Тотнъм. Това бе чиста форма характер, чиста форма вдъхновение, напомняне към феновете на „гражданите”, че след тъмата в средата на седмицата и слънце изгрява; напомняне, това далеч по-прозаично, че Сити разполага с огромен резерв от съзидателни футболисти като алтернатива на изцедените титуляри.

Отговорът на Ливърпул в неделния следобед също дойде издълбоко, а първият гол послужи да припомни факта, че всяка една частица от градения четвърта година състав от Клоп е готова във всеки един решаващ момент да излезе на преден план. И да, предполага се един устремен към велик дубъл отбор да победи съперник, чиито 9 от 11 титуляри миналия сезон са играли в Чемпиъншип. Имаше обаче огромен психологически натиск насреща и един великолепно подреден и дисциплиниран съперник.

Още от първия съдийски сигнал на мача мениджърът на Кардиф Нийл Уорнък сновеше по тъчлинията цял червен от гняв; човек не просто получавал тежки удари, а получавал ги непрестанно във всеки един момент на всеки един мач на своята 39-годишна кариера по пейките.

В самото начало на двубоя скоростта на Натаниъл Мендез-Ленг, навремето част от Рочдейл, Кеймбридж и Питърбъроу, показа слабостите на Трент Александър-Арнолд в защитен план. Десният бек на „червените” е отличен за модерните изисквания за поста си, ала по-точен завършващ удар от Джуниър Хойлет можеше рано-рано да застраши кандидат-шампиона. Дали пък не бе дошъл мигът? Дали пък не ставахме свидетелите на толкова обещаваното мигване първи на един от двата претендента?

Не съвсем. Не се усещаше така дори и при резултат 0:0 на почивката. Футболистите на Кардиф вече изглеждаха поуморени, изцедени от усилията, нужни за запазване на равенството в първата половина от мача. Първият гол в 57-мата минута бе нещо красиво и с неочакван източник. Джорджиньо Вайналдум не бе шутирал към противниковата врата далеч от „Анфийлд” от последната седмица на януари, ала си намери празно пространство в наказателното поле при изпълнен от Александър-Арнолд корнер и би изумително технически полуволе.

Чуха се два звука. Първият бе тропотът в момента на контакта между дясното стъпало на нидерландеца и топката. Вторият бе изсъскването на мрежата след нейния допир с топката. Фантастична демонстрация на умения от Вайналдум и напомняне за това колко добър футболист е и най-големият черноработник в отбори като този.

Късна дузпа от Джеймс Милнър уби интригата в мача и продължи най-добрия етап от сезона за Ливърпул, записал 9 поредни победи с 24 вкарани гола от началото на март насам. Досущ като Сити, това е тим, който се впуска в устрем право към кризисната точка и става все по-освободен и по-безстрашен с наближаването на финалната линия.

Непоносимо тежко е да се поддържа подобно ниво на интензитет под подобно ниво на напрежение. Стига ви само да видите останалите от Топ 6 в действие в този кръг досега: окаяността на Манчестър Юнайтед; вечната способност на Арсенал да губи в най-важния момент; реакцията на Тотнъм на идеята, че титлата е „технически в техните собствени ръце” (вероятно най-лошото място, където би могла да бъде).

Към момента 3-тият, 8-мият, 9-ият и 10-ият от най-богатите клубове на света се намират на над 20 точки зад първите два отбора в класирането. Това е повод за тревога по отношение на силата на Премиър Лийг, но същевременно и напомняне, че никой няма да загуби титлата този сезон, че никой няма да се подхлъзне. А също и че аплодисментите на последния ден от първенството ще бъдат поделени поравно, който и да се окаже под дъжда на разпилените във въздуха конфети.

Барни Роней, „Гардиън”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти