Как Лион изгради фабриката си за топ таланти

Може и да не сте чували за Жерар Боно, но е повече от вероятно да сте запознати с неговата работа.

Може да сте фен на Манчестър Юнайтед, развълнуван от гледката на Антони Марсиал в галоп срещу съперниковия десен бек. Или пък фен на Арсенал, удрящ с юмрук въздуха в знак на радост след точен удар на Александър Лаказет покрай поразения вратар на противника. Или пък привърженик на Барселона, аплодиращ изнасящия с дрибъл топката Самюел Юмтити и последвалия му 50-метров пас на крака на съотборник. Или пък сте за Реал Мадрид и скачате от мястото си, за да отпразнувате поредния гол на Карим Бензема.

Дори и да не подкрепяте никой от тези клубове, ако сте прекарали и минута в гледане на европейски футбол в последните 20 минути, ще да сте гледали футболист, комуто Боно е дал път.

Като директор по младежко рекрутиране на Лион между 2003 и 2017 г. той е поне отчасти отговорен за стартирането на кариерите на цяла галактика от таланти, включваща Марсиал, Лаказет, Юмтити, Бензема, Бен Арфа, Клемон Грьоние, Максим Гоналон, Рашид Гезал, Корентен Толисо, Усем Ауар и настоящия капитан Набил Фекир. Малцина други на този пост в съвременния футбол могат да се похвалят с подобно блестящо наследство.

„Просто се наслаждавам на процеса на рекрутиране, на търсенето и намирането на талантливи играчи – казва ни Боно. – Искам да подхождам скромно към това, но е истина, че имах успех.”

Неговата работа и тази на колегите му помогна за превръщането на академията на Лион в една от най-производителните фабрики за таланти в световния футбол. Изследване на футболната обсерватория CIES от октомври м.г. показа, че клубът е на 2-ро място по брой изкарани свои играчи в момента в Топ 5 лигите на Европа, изпреварван само от Реал Мадрид. Трети в гореспоменатата класация пък е Барселона – съперникът на осминафиналите на Шампионската лига.

Това е много подхождащо постижение за Les Gones, какъвто е прякорът на лионци, защото това е местен израз, значещ Хлапетата. Според сметките на клуба 8-12% от играчите във всяка възрастова група накрая подписват професионални договори срещу средно 5-6% за останалите във Франция. Това е резултат на детайлното скаутиране, експертното трениране, почти родителската грижа и несекващата финансова подкрепа за школата, но също и на принципи. „Лион има традиция на вяра в младите играчи. Това е част от нашето ДНК”, казва настоящият директор на академията Жан-Франсоа Вюлие.

Професионалната футболна доктрина от 1973 г. задължи френските професионални отбори да изградят младежки тренировъчни центрове и Лион първи откликна на зова. Бившите играчи на OL Жозе Броасар и покойният Ален Тири положиха основите на днешния вид на академията и 64-годишният Боно признава колко е длъжен на двамата, казвайки, че те са му дали „най-висшето образование”.

Искрата за изригването на Лион като сила в областта на младежкото развитие бе идването на президентския пост на Жан-Мишел Олас през юни 1987 година. Когато Хлапетата се мотаеха във втория ешалон, Олас се обърна към двама бивши футболисти на клуба и назначи Реймон Доменек за старши треньор и Бернар Лаком за спортен директор. Разпознал таланта в долните възрастови нива на Лион, Доменек гласува доверие на свои кадри като Реми Гард, Брюно Женезио и Брюно Н’Готи, извели отбора до изкачване в елита през 1989 година. Лион си остана неизменно там и до днес.

(Гард и Женезио по-късно влязоха в треньорския щаб на тима и после и го водиха от пейката. Гард, бивш халф на Арсенал, го стори между 2011 и 2014 г., а Женезио пое юздите през декември 2015 г. и е на поста и досега. Като треньори двамата останаха верни на традициите от времето на Доменек, налагайки млади таланти при всяка възможност.)

Излезлият от академията Флориан Морис блестя в атаката на OL през 1990-те, а роденият в града Сидни Гову бе гаранция за местно присъствие сред титулярите в периода на владичество през 2000-те със седемте поредни титли в Лига 1. При последната на Лион – в сезон 2007/08, атакуващото трио бе 100% от собствени кадри с Гову, Бензема и Бен Арфа.

След големите харчове за звезди като Лисандро Лопес и Йоан Гуркюф в безплоден опит за скъсяване на разликата до водещите европейски клубове, Лион съумя да остане конкурентоспособен в Лига 1 в последните сезони до голяма степен заради приноса на свои момчета като Гоналон, Юмтити, Толисо, Лаказет и Фекир. Доста от тях впоследствие напуснаха, често срещу огромни суми, но в сблъсъците с Барселона халфът Ауар и вратарят Антони Лопеш ще веят знамето на академията, като в реванша ще им помага и изтърпелият наказание Фекир.

„Нашите млади кадри винаги са играли – казва Боно. – Дори и във великия ни отбор със седемте поредни титли сме оставяли място за истински добрите сред тях като Бензема и Бен Арфа. И при всяко изпадане в беда на клуба неизменно младостта е това, което го спасява.”

Лион се радва на успех особено в произвеждането на атакуващи играчи, като настоящата „десетка” Фекир следва стъпките на фигури като Лаком, Морис, Людовик Жюли, Гову, Бензема, Бен Арфа и Лоик Реми. Бившият треньор на тима до-17 Арман Гаридо смята, че това е плод на отдавнашната отдаденост на клуба към офанзивния футбол. „Ние изкарваме повече атакуващи играчи отколкото защитници – казва ни той в интервю в академията в Мейзио, на около 15 км от центъра на Лион. – Фокусираме се повече върху атаката, не върху защитата. Винаги сме се опитвали преди всичко да вкарваме голове, не да ги допускаме.”

Някои от най-бележитите офанзивни играчи на Лион си остават част от фабриката „OL”. Лаком, голмайстор №1 в историята на Лига 1, работи там като съветник на Олас, а Морис ръководи отдела по рекрутирането. Бразилецът Сони Андерсон преди време тренираше нападателите на тима. За всеки млад офанзивен играч от академията не се налага да гледа надалеч било за вдъхновение, било за съвет от първа ръка.

Олас, който навършва 70 години през март, продължава да дава приоритет на младежкото звено на Лион и отделя бюджет между 8-10 млн. евро за академията всеки сезон. Клубът има девет скаути, покриващи региона Оверн-Рон-Отз Алп в източна и централна Франция (там има най-много лицензирани футболисти в страната извън Париж), и петима в останалата част на страната.

„В клуба съм от 30 години и тук винаги фокусът е падал върху тренирането на младежите – казва Гаридо. – Това е традиция в Лион, а президентът никога не я остави да си отиде.”

Кристоф Лавал – спортен директор на аматьорския клуб Менивал, смята, че присъствието на Лион може да се усети на трибуните на терените в околността. „OL сериозно следи местните клубове, а не само изпитните мачове за таланти. Другите клубове не идват да гледат малките отбори.”

Менивал, където френският национален централен защитник Юмтити е започнал кариерата си, е един от 26-те местни аматьорски клубове, с които Лион е в партньорство. Сред ангажиментите от OL е съставянето на тренировъчни сесии за партньорите, както и осигуряване на екипировка и даване на съвети за структурното им развитие. Бонусите включват и безплатни билети за мачове в Лига 1 и Шампионската лига. В замяна партньорските клубове съобщават на мига при поява на обещаващи млади играчи в редовете си, като каналът за академията на Лион е винаги отворен. Докато в миналото, по думите на Лавал, клубовете като Менивал са се чувствали „използвани” от OL, днес отношенията са изградени на основата на реципрочност.

Изградената от Боно мрежа позволява на Лион да държи под око и таланти от други региони на страната. Той съумя да измъкне Бен Арфа и Марсиал под носа на съгледвачите из парижките предградия, а Аласан Плеа, който сега е в Борусия (Мьонхенгладбах), пристигна от региона на Лил, преди да бъде продаден на Ница през 2014 година.

Боно, който напусна, за да отиде в швейцарския Сервет миналата година, гледа млад футболист „между 12 и 15 пъти” при получаване на сигнал и не оставя нищо на късмета: „Ако получиш 50 сигнала, ще има 48 лоши сред тях и два добри. Не искам да пропусна двата добри.”

Веднъж щом млад талант дойде в клуба му се внедрява всекидневно нужната дисциплина за постигането на успех в професионалния футбол. Гаридо, когото Бен Арфа описва като „строг, но справедлив”, казва, че треньорите в академията имат задължението да накарат момчетата си да осъзнаят нуждата да се посветят напълно, за да успеят на най-високо ниво.

„Много сме взискателни към тях: много усърдие, много работа  – казва 63-годишният наставник, който сега работи в отдела по младежко рекрутиране. – Трябва много да им говориш и да ги накараш да разберат, че онова, което искаме от тях, е за тяхно добро. Ако не съумееш да им го обясниш, провалът е твой.”

Съгледвачите на Лион винаги са обръщали особено внимание на домашната среда и на начина на живот на играча, за да предвидят дали проблеми извън терена могат да извадят от релси нечия обещаваща кариера. Всеки от 398-те играчи в академията (150 момичета сред тях) следва собствен проект на развитие, който се оценява на всяко тримесечие.

В Лион също така предприеха стъпки към смекчаване на психологическия натиск, който е неизбежно следствие от това да си част от младежките нива на голям европейски футболен клуб. През 2015 г. OL даде начало на програма за душевно здраве, която дава възможност на играчи от 12 години нагоре да говорят с психолог, да имат занимания по йога веднъж седмично и да минават разговорна хипнотерапия.

„Казахме си: много сме добри в техническо, в тактическо и във физическо отношение. Ами в психическо? – споделя Вюлие, докато седи на черен кожен диван в стая за срещи на първия етаж с изглед към главния терен на академията. – Затова решихме да създадем програма, която да помогне на младите ни момчета да се развиват душевно. В началото хората гледаха на нас леко подозрително, но сега всичко е естествено и виждаме резултатите на терена.”

Новият академичен комплекс на Лион отвори врати през лятото на 2016 г. и е, заедно с открития по-рано с.г. „Групама Стейдиъм” (капацитет от 59 186 седящи места), бляскавият символ на бъдещето на клуба.

Ако има облак на хоризонта, той е все по-нарастващият риск младите играчи да бъдат убеждавани да напуснат, преди да са пробили в първия тим. В добил популярност случай миналото лято обещаващият нападател Уилем Жюбелс напусна към Монако срещу 20 млн. евро след само един мач за мъжете на OL. От Лион казаха, че са положили „изключителни усилия” да го убедят да остане. Марсиал пое по същия път пет години преди това, струвайки само 5 млн. евро на Монако.

Вюлие не може да скрие разочарованието си от напускането на Жюбелс, което отдава на „експлозията” на пазара за футболисти тийнейджъри в последните две-три години. Твърд е обаче, че Лион няма да кляка пред исканията за високи заплати, които „не съответстват на нашите ценности”. Уверен е, въпреки нарастващата конкуренция за подписите на млади дарования, че академията ще продължи да разцъфтява: „Имаме къща с много солидни основи, клубът е здрав и имаме президент, който ще продължи да инвестира в тренирането на млади играчи. Имаме опит в скаутирането и това ни помага да откриваме много, много добри футболисти. И искаме да продължим да се развиваме.”

Амбицията на клуба е да спечели Шампионската лига с отбор, изграден в огромна степен от собствени кадри. Това може и да се окаже невъзможен блян предвид огромните ресурси на конкурентите, но ако Лион не осъществи мечтата си, поне няма да е заради отказ от опитване.

Том Уилямс, Bleacher Report

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe