Венци Василев: В Миньор играх с 16-годишни срещу Лудогорец при 0:7 - не беше приятно

Венцислав Василев е сред най-опитните футболисти не само в ЦСКА 1948, но и в българския спорт. Перничанинът кара 13-ата си година в професионалния футбол. Защитникът застана пред клубната камера на "червените", за да участва в рубриката "Въпросите на публиката". Ето какво сподели той:

- Венци, помниш ли как се запали по футбола?
- Беше много години. Още на 9 години, в трети клас, стана покрай моите приятели в махалата. Ритахме всеки ден заедно и те ме заведоха на първа тренировка. И така вече години наред – всеки ден с футбола.

- Знам, че от малък си от ЦСКА, бил ли си на Армията като фен преди да подпишеш с червените?
- Да, доста пъти. Последно беше през 2002 година, когато ЦСКА стана шампион със Стойчо Младенов. Гледах дербито на Армията, бихме Левски 3:0.

- Къде гледаше мачовете?
- В Сектор "Г".

- Шапки, шалове?
- Да, нормално за едно дете, което се радва на мачовете.

- Помниш ли първата заплата във футбола, става въпрос за Миньор?
- Да, 180 лева. Толкова беше минималната заплата в България тогава. За толкова беше и първият ми професионален договор. Бях повече от доволен. Това беше най-щастливият момент в живота ми до този момент.

- А първата премия?
- Първата премия беше срещу Локо Мездра. Играхме като гост и губехме 0:2 на полувремето. Аз влязох на почивката – дебют за Миньор. Обърнахме 3:2, накрая ни изравниха и така свърши мачът. Взехме по 100 лева премия. За мен лично беше голяма сума. Все пак бях на 17 години.

- Сигурно си почерпил съучениците?
- Май наистина това направих. Излязох с приятели, съученици. Ще се повторя, за мен беше доста сериозна сума.

- Как се стигна до преминаването ти в ЦСКА?
- Миньор игра с Берое, бихме 3:0. На мача заради мен беше дошъл Аспарух Никодимов, тогава скаут в ЦСКА. Вкарах гол, играх добре, харесал ме. После ми се обади Георги Илиев – Майкъла, спортен директор на ЦСКА. Разбира се, че се съгласих. На 24 години да преминеш от Миньор в ЦСКА – това е нещо голямо.

- От сектор "Г" - на терена!
- Да, горе-долу (смее се).

- Добре, случи доста тежки времена за ЦСКА във финансово отношение, клубът понесе не един и два удара извън терена. Често водеше в класирането, но все изпускаше титлата. Кога ЦСКА беше най-близо до златото?
- В ЦСКА имаше много трудни и много радостни моменти. Помня есента на 2014 година, стартирахме силно, почти постоянно водехме, в един момент имахме дори доста точки пред Лудогорец. На Нова година имахме 3 точки аванс. Но 2015 година беше ужасна за ЦСКА! Тогава дойде и изхвърлянето във "В" група.

- Кое провали ЦСКА?
- Още 2-3-и пролетен кръг Стойчо Младенов хвърли оставка. Лъжеха го собствениците, лъжеха и нас.

- Не се плащаше с две думи?
- Да. Дължаха се доста големи суми, а в ЦСКА имаше много чужденци. Тежко!

- Тоест, чужденците директно спряха да играят?
- Може и така да е.

- Да преминем към по-светлите моменти като с „Въпросите на публиката”. Пръв е Костадин Хазуров, който пише: помни ли Перник, когато гонеше топките и питаше „Бате Коце, може ли да се снимам с теб”?
- Това е в кръга на шегата. Играхме заедно в Миньор, той вкарваше много голове, красиви голове, беше удоволствие да сме заедно.

- Госпожа Василева пита кой е любимият ти български играч, респективно футболист на ЦСКА?
- В ЦСКА играх с уникални футболисти, не са един, а мога да изброя няколко. Вальо Илиев, уникален защитник, също Тунчев. Бадема (б.а. Емил Гъргоров) – няма такъв. Той беше сърцето на отбора. Разбира се, Мартин Петров – един от най-добрите.

- Ангел Димитров пита защо през 2012 година Миньор излезе с юношите срещу Лудогорец и как се почувства в този момент?
- Това е може би най-лошият мач в живота ми. Предния кръг играхме с Литекс и дадоха срещу нас дузпа в 93-а минута, с която изравниха. Президентът ни беше бесен и каза, че следващия кръг излизаме с юноши и перничани. Аз съм перничанин. Излязох и играх с момчета на по 15-16 години. Знаете резултата (0:7). Хич не беше приятно.

- Имаше ли финансова заръка тогава да спрете ЦСКА?
- Не знам такова нещо. Тогава излязохме и победихме ЦСКА, все пак защитавах екипа на Миньор.

- Пламен Йорданов пита дали се чувстваш отново готов за националната фланелка?
- Винаги съм готов, но треньорите си преценяват. На този етап едва ли някой би ме повикал.

- Два въпроса от Явор Петров. Първи – най-запомнящ се миг с екипа на ЦСКА?
- Не е момент, а целият период при Стойчо Младенов, в който ЦСКА играеше много силно, беше на първо място и би 6 пъти поред Левски. Играх, мисля, в 4 от тях. Това е най-силният ми период във футбола.

- Вторият въпрос е какво не достига на ЦСКА сега да се представя още по-добре?
- Честно, не знам, не мога да отговоря в момента.

- Йордан Венков пита за любимият ти футболист и отбор в световен мащаб, как се "зариби" по тях?
- Любимият ми футболист е Серхио Рамос, той има абсолютно всичко за един защитник – игра с глава, техника, бележи голове. Съвкупност от всичко! За мен е футболист номер 1. Любимият ми отбор е Реал Мадрид. Както казва Йордан, „зарибих“ се на финала на Шампионската лига през 2000 година. Реал направи уникален мач и победи 3:0 Валенсия.

- Ина Рашева пита коя е любимата ти песен?
- Честно казано, не знам (смее се).

- Ако мога да допълня госпожица Рашева, коя е любимата ти песен на сектор "Г"?
- "Кръвта кипи в нашите сърца".

- Може ли да я изпееш?
- (б.а. тук Венци запява без грешка първия рефрен).

- А на Миньор, там агитката има колоритни песни?
- Едно ехо, запалянко застава пред агитката и тя повтаря определен рефрен.

- Митко пита дали ще биете Левски?
- Дай Боже! И не само Левски. Ето, сега имаме важен мач с Берое за Купата, дано прескочим напред.

- Въпрос от Теодор Мирчев – ще започнеш ли да вкарваш голове? Тук май отговори.
- Да, вкарах срещу Лудогорец 2, дано продължа.

- Въпрос от Цветина Генова – ако ти предложат доста голяма сума от Левски, би ли преминал на Герена?
- Отговорът е ясен. Първо, няма да ми предложат, второ, не бих отишъл. Няма да се чувствам добре там. Това няма как да стане.

- Последен въпрос от Иван, то не е и въпрос, а една дума: ГОЛЯМ!
- Благодаря!

Следвай ни: