Ситуацията около поста селекционер на националния отбор на Испания в последните седмици се нажежи до по-червен цвят от този на екипите му. Роберт Морено напусна през сълзи, след като класира Ла Роха за Евро 2020 и се надяваше да я води на турнира, за да се завърне напусналият поради лична трагедия Луис Енрике. Двама журналисти от най-високо тиражирания испански вестник „Марка“ вземат страна в този скандал.
„Няма нищо по-добро като лекарство в живота за приключване на някаква полемика от това да си напълно откровен. Този път избра Луис Енрике, за да реши набързо проблема с „развода“ си с Роберт Морено. Без да губи време, го обвини в нелоялност. Точка и край на темата. Невъзможно е да се бориш срещу толкова ясно обвинение.
Защото нелоялността не подлежи на обективност. Тя е усещане у всеки един човек. Отвъд това дали Роберт Морено е бил или не е бил лоялен, отвъд това дали Луис Енрике има или няма право да смята така, това е почувствал той и няма как да си против личното му усещане. Без да има пълно доверие към своя предишен помощник, няма как да може да продължи да работи с този човек.
Може обаче да се обсъжда дали Роберт Морено не се е главозамаял, дали не е изгубил досег с реалността около себе си, с това кой е, с това как и на кого говори и, най-важното, дали е забравил обещанието си пред Луис Енрике да му отстъпи място веднага щом той реши да се завърне.
Морено има цялото право на света да се чувства готов да води Испания на европейското първенство, но не и да смята, че някой му е длъжен само задето си е изпълнил задачата да класира отбора на финалите. Разбирам колко боли да докоснеш с ръце мечтата си и да я видиш после как се изплъзва, ала над шанса да се покажеш на Евро 2020 стои признателността към Луис Енрике – неговия шеф, неговия приятел и истинския селекционер.
Защото искрено смятам, че Роберт Морено си е фантазирал една невъзможна мечта. Според мен действителността е доста различна от нея, защото президентът на федерацията Рубиалес никога не е бил сигурен в идеята младият специалист да води Ла Роха на еврофиналите, а просто го остави да работи, докато се изясни завръщането на Луис Енрике. Ако последният бе заявил, че не е готов и с нужните сили да поеме отново селекцията, Рубиалес най-вероятно щеше да вземе друг човек за поста. С две думи, смятам, че дните на Морено като селекционер бяха преброени така и така.
И не го казвам аз, а Луис Енрике: точно това горещо желание да получи шанс да се изяви на Евро 2020 срина младия треньор, който премина границата на препоръчителната амбиция, при положение че винаги си е бил единствено и само временен селекционер. Точно това задължи новият стар наставник на Ла Роха да каже нещата в прав текст и на висок глас, за да постави бившето си протеже на мястото му… или по-скоро извън него.“
Хосе Луис Калдерон
„Очевидно Луис Енрике е в добра форма и това е най-положителната новина от пресконференцията му. Видя ми се много енергичен и с типичната си енергия, макар че не ми се понрави, че не отдаде заслуженото на медиите заради начина, по който отразявахме темата в последните месеци – много деликатно и с неизменно съчувствие към него. Харесва ми и това, че не таи гняв към Роберт Морено и че не смята да задрасква повикани от него заради добрата си игра футболисти.
Оттам насетне обаче идват негативите. Първо, онзи ден Рубиалес каза, че през цялото това време са разговаряли само три пъти с Луис Енрике: на 19 юни при представянето на Морено, в деня на смъртта на дъщеря му Чана и на 31 октомври. Новият стар селекционер обаче сега каза, че след това е говорил още три пъти с президента на федерацията, тъй че явно нещо крият от нас.
Втората важна тема. Аз вярвам, че Луис Енрике е казал истината, но при все това има един важен детайл тук. За мен нелоялност не е това, че Роберт Морено му казва как иска да води отбора на Евро 2020. За мен това може да е прекомерна амбиция, лакомия, мечтателност. Нелоялност е това как забиха ножа в гърба на младия специалист, който в тежкия момент се нагърби да вади кестените от огъня. Ако не ми вярвате, погледнете речника!“
Мигел Анхел Торибио