Кое Меси НЕ може във футбола

1 ное 2019 | 20:10
18077
0

Когато някой неособено запознат със спорта на име футбол ме попита кой е най-добрият играч на света, му отговарям кратко и ясно: Лионел Меси. После, когато ме попитат защо, отвръщам: „Той е най-добрият голмайстор, когото съм гледал, а тъй като вкарването на голове е така рядко и ценно, умението да го правиш е най-важното за един футболист.“

Обичайно това е достатъчно и получавам насреща някое „Окей, схванах. Благодаря!“. Тогава обаче изведнъж устата ми сама се отваря и аз продължавам да изреждам: „Той е и най-добрият в създаването на голове за своите съотборници. Също и най-добрият подавач. И най-добрият дрибльор. И най-добрият изпълнител на преки свободни удари.“

Е, докато умението ми да бъда приятел събеседник очевидно е под въпрос, величието на Меси определено не е.

Всъщност неговото всемогъщо влияние върху мачовете ми напомня леко на онова на Уейн Грецки. Владичеството на Великия върху хокейните площадки може да бъде обобщено с едно изречение: дори и да не беше вкарал и един гол в кариерата си, той пак щеше да е водачът по точки „гол плюс пас“ за всички времена. Не че вреди да споменем, че случайно е и голмайстор №1 на хокея за всички времена де. Междувременно в Топ 5 лигите в Европа Меси има най-много голове, най-много асистенции, най-много извеждащи подавания и втори най-висок брой успешни дрибли.

Ефектът му обаче надхвърля простите цифри. Миналата година група изследователи в Белгия и Нидерландия публикуваха доклад, остойностяващ всяко отиграване с топката в мач. Например „оценено с +0,05 действие се очаква да допринесе с 0,05 гола на правещия го отбор, докато оценено с -0,05 се очаква да доведе до 0,05 гола за съперника“. Данните за сезон 2017/18 показват, че Меси е най-високо класираният играч в Испания, при това с голяма разлика.

Вероятно не е изненадващо, че според изследването повечето нападатели имат ограничен брой действия, но с висока стойност, докато при халфовете е обратното: много действия с ниска стойност. Имаше обаче, разбира се, един футболист, който изпъкваше и в двете метрики: „Лионел Меси е очевидният стандарт, тъй като се котира високо и качеството, и в количеството на действията.“ По дяволите, има дори и един уважаван научен екип, който твърди, че Меси е по-добър от останалите и в ходенето.

Което води до логичния въпрос: има ли въобще нещо, в което той не е добър?

Очевидно е, че не е силен в защита, но това вече го знаехте. От 2010 г. насам не е записвал повече от 23 шпагата или 22 пресичания за… цял сезон в Ла Лига. Част от това, че не печели обратно топката за своя отбор, може да се придаде на факта, че Барселона владееше топката в значителен процент от мнозинството си мачове с него в отбора. Плюс това доста от тимовете с Меси бяха сред най-ефективните в пресирането в последното десетилетие, а то е колективна функция, която няма как да сработи, ако абсолютно всички не запретнат ръкави.

Тъй че той е пресирал в миналото, макар че не се отчитал с почти нищо в защитната третина: от 2010 г. там е направил пет изчиствания, блокирал е пет удара и едно центриране… общо. Когато обаче му се е налагало да прави това, всъщност е било заради системен проблем в играта на отбора – всеки би искал Меси да е близо до противниковата врата, а не до собствената. Естествено, той би бил ужасен вратар и всеки поставил го на този пост треньор би бил извратен садист, но какво да кажем за нещата, които се предполага аржентинецът да прави – създаването на положения, дриблирането и подаванията. Има ли нещо в тези елементи на играта, при което Меси започва да изглежда смъртен?

Ето къде стигаме до нещо интересно.

За начало, той не е супер в центриранията. „В сезон 2018/19 в Ла Лига Меси оглавява ранглистите за удари и подавания, като се класира 2-ри след Винисиус Жуниор по дрибли. По отношение на генералния принос за 90 минути в центриранията е в средата на списъка“, разкрива Ян ван Хаарен, един от авторите на гореспоменатите изследвания.

Миналия сезон Меси направи едва 14 точни от общо 78 центрирания – съответно 84-то и 50-о място в Ла Лига, а процентът му на точност (17,9%) бе под средния в испанския елитен ешелон (23,9%). Трябва обаче да се отбележи, че центрирането е статистически един от по-неефикасните начини за вкарване на гол, та ако ти се налага да избираш един детайл в атакуващата игра, в който да си средняк, вероятно би бил точно този.

Ван Хаарен е главен директор по продукцията и технологията в SciSports – аналитична компания, която, освен всичко друго, използва изведените от него данни за оценяването на футболистите. Дори и средняк в центриранията, Меси миналия сезон сякаш е играел различен спорт в сравнение с други крила и офанзивни полузащитници според този статистически модел. А графиките за двата сезона преди 2018/19 изглеждат също почти идентични.

Повечето що-годе напредничави футболни статистики излизат на бял свят около 2010 г., ала по-рано през тази друга аналитична компания – StatsBomb, прегледа записи на всеки един мач на Меси в Барселона, създаде чартове на всичките му действия и пусна данните публично. И знаете ли в кое друго нещо той е просто средняк? Вкарването на голове с глава.

„Неговите голове с глава грубо се равняват на очакваните голове, а той бележи по около един на сезон“, казва Джеймс Йорк, главен анализатор в StatsBomb. Има причина и за това: удар с крак от една точка на терена е много по-вероятно да влезе във вратата в сравнение с удар с глава – Меси отлично го знае, затова и рядко го прави. Все пак той е висок едва около 170 см.

Мнозинството от головете и ударите му идват от левия му крак, ала аржентинецът си остава смъртоносен дори когато шутира с уж служещия му само за подпиране. Според данните на StatsBomb е вкарал 58 гола с десния си крак при положения с едва 41,47 очаквани голове. Има обаче един минус: един от запазените марка голове на Меси е навлизането отдясно към центъра и точното шутиране с левия крак в обратния ъгъл на вратата, което рядко се случва от отсрещната страна.

„Това ми говори, че той почти никога не се озовава в тази зона, иначе щяхме да сме го отбелязали при изследването си – коментира Йорк. – Явно, и вероятно мъдро като решение, винаги си изработва удар или пас с левия крак, ала все пак е интересно мъничко наблюдение.“

Затова и, при навлизането на Меси дълбоко в 30-те му години и (предполагаемо) в залеза му, един поглед към малките му недостатъци ни помага да си обясним защо изобщо е толкова велик. Отговорите са два: 1) нещата, в които не е толкова добър, не са толкова важни за играта в атака; 2) ако не може да прави нещо по-добре от всички останали, прави така, че почти да не му се налага да го прави.

Раян О’Ханлън, ESPN

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe