Божидар Андреев: Ще грабна олимпийска квота за Токио 2020

Щангистът Божидар Андреев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е един от едва четиримата наши състезатели с медали и от световното, и от европейското първенство в олимпийски спорт през тази година. В кариерата си талантът вече има злато от олимпиада, но от тази за младежи в китайския град Нанджин през 2014 г. През пролетта на 2019 г. той триумфира с титла на европейското първенство по вдигане на тежести  в Батуми (Грузия), постигайки и континентален рекорд в изтласкването. А през септември ликува с бронз в двубоя на световния шампионат в Патая, като заслужи отличия и в двете движения на надпреварата в категория до 73 килограма. Андреев е и една от надеждите ни за успешно представяне на олимпиадата в Токио догодина.

- Божидаре, добре дошъл на подиума на „Код Спорт“! Наскоро в едно изявление оцени бронза си от световното в Патая като част от твоя план. Докъде стигна той, докъде си по пътя към олимпиадата в Токио като постижения и резултати?

- Като постижения съм добре. Всичко върви по план, както го наредихме с треньорите. Подготовката, режимът, движа се по график.

- Как оценяваш тези 346 кг, с които стъпи на третото стъпало на подиума на призьорите в Патая?

- Добре, но можехме и повече. Движехме се според тактиката на състезанието и конкуренцията. 160 кг изхвърляне и 200 кг изтласкване, но бях малко по-тежък. Бях 76 кг на тренировки. Като сваляш килограми, губиш и малко от силата си, а краката трябва да се поддържат.

- В тренировките колко повече вдигаше?

- Покорявал съм и по-големи тежести, справял съм се с тях. Но на по-горна категория, когато съм повече килограми. Като смъкнеш от теглото е нормално да загубиш от силата си и да се чувстваш малко отпаднал.

- Наложи ли се да сваляш много килограми за твоята категория в Патая? Въобще имаш ли проблеми с бойното тегло?

- Свалих доста килограми, но без проблем. Смъкнах всичко до грам. На състезанието бях точно в категорията – 73 кг. А последно бях 80 кг. По принцип съм свалял и повече килограми, например по 10 кг.

- Как се справяш с изкушенията на живота? Живеем във времена, в които за младите има много други предизвикателства, които не са свързани с тежки натоварвания…

- Добре се справям, гледам да избягвам тези неща. Старая се повече да почивам, да пазя режим, защото с излизането от залата тренировките не свършват. Режимът е нужен за един добър спортист. Това е част от победата.

- Вторият в твоята категория в Патая Окан Чо от КНДР те изпревари само с 1 кг. Яд ли те е още?

- Да, яд ме е.

- Как можеше да се развие по друг начин състезанието?

- Ако бях изтласкал 190 кг, щях да го пратя на 195 кг и вече зависеше там как щеше да се справи.

- Как ще коментираш резултатите на световния шампион Ши Жийон – 363 кг в двубоя, със 17 повече от теб?

- Просто нямам думи. С първите си опити стана първи.

- Счупи и световните рекорди в изтласкването и в двубоя.

- Да, общо взето с първите опити излезе и стана шампион. Докато ние загрявахме вътре, той си почиваше на стола и гледаше другите как се мъчат.

- Нормално ли е един състезател да излиза на подиума, след като всички останали са приключили?

- От моята гледна точка не е нормално. Като отивам на състезание няма как да стоя на стола и спокойно да гледам другите, докато загряват. Да направя три опита в загряващата зала и да изляза на първия си опит на 160 кг…

- Казват, че точно такава разлика от 15-20 кг отгоре идва с употреба на някакви стимуланти. Ти изкушавал ли си се някога от подобен нерегламентиран скок?

- Не! Никога!

- Преди подготовката за европейското преживя лека операция. Каква точно беше интервенцията?

- Беше ми излязло едно черно петно отзад, мастна тъкан. По време на тренировка ме болеше и нямаше как да се подготвям пълноценно. Наложи се да отида и да го махна. Докторите ми бяха казали, че след седем дни ще мога да почна да тренирам, но като отидох на операцията, разбрах, че след 14-17 дни ще ми махнат конците. Почивах в този период и след това лека-полека започнах и пак се справих с това, което трябваше.

- Щангистите ни имат право само на две квоти, а ти си с големи шансове да грабнеш едната от тях…

- Дай боже да се справим! Не се съмнявам в себе си, че ще успея!

- Как виждаш битката за титлата в категория до 73 кг в Токио като резултати и съперници?

- Не мисля, че за една година ще се появи някой различен от сегашните медалисти.

- Китайците също имат право само на две квоти заради наказание. Мислиш ли, че в твоята категория може да няма техен представител?

- Не знам. Тази категория е доста здрава. Жийон може и да е там, може и да е на 81 кг. Зависи от техните треньори къде ще го пуснат.

- Твърде рано стана олимпийски шампион, макар и при младежите. Тежи ли олимпийското злато или просто свикваш за титлата при мъжете?

- Доста бързо се свиква, без значение какъв е медалът. Някои спортисти ги хваща звездоманията и се мислят за много надъхани и че никой не може да им стъпи на малкия пръст. Смятат се за голяма работа. Но при мен това не е така.

- Но след олимпийското злато в Нанджин, пропусна няколко години на големия подиум – защо?

- Пропуснах заради проблеми с финансиране. Имах и семейни проблеми. Започнах да работя, за да си осигурявам прехраната и да си плащам сметките. След това реших пак да започна да тренирам. Но с работа и тренировки няма как да се получи. Спрях да работя и почнах само да тренирам. Казах си, че ще постигна това, което искам – мечтите. Надявам се да успея.

- Колко ти повлия това отсъствие от тренировъчната зала? Колко те върна назад?

- Доста назад ме върна, защото бях спрял да тренирам, а само работех. А когато един щангист спре да тренира за една седмица, все едно не се е подготвял една година! При нас това много влияе. Докато възстановиш мускулатурата си, физически, психически и лека-полека пак се качваш постепенно нагоре, после пак надолу, пак нагоре…

- Годината не е приключила за теб – предстои европейско до 23 години в Румъния. Готов ли си или вече си излязъл от наситен тренировъчен ритъм?

- Готов съм! Не съм излизал от тренировъчния план. Продължавам да тренирам. Надявам се и там да ги бием.

- Как успя да не се отдадеш на релакс след световното?

- Няма как да се отдам на релакс, като знам какво ме очаква след това.

- Имаш покана за мемориалния турнир в памет на славния Наим Сюлейманоглу в Турция. Разкажи нещо за това състезание – за кога е планирано, има ли награден фонд?

- Да, поканиха ни. Доколкото разбрах е през месец ноември. Има награден фонд, но не знам каква е сумата. Треньорът се занимава с тези работи, а аз с вдигането. Надяваме се в чест на Наим да се представим добре.

- Участваш и в Бундеслигата, ще вдигаш още няколко кръга до края на годината. Как се чувстваш там? Доколко гурбетът ти помага финансово?

- Помага ми. Този отбор е по-слаб и аз им помагам да се качат в по-горна лига, да не се чувстват изостанали от другите.

- Доволен ли си от условията там?

- Да, много съм доволен. Общо взето са много общителни. И тренировките са хубави, а и обстановката.

- Ти си един от едва четиримата български спортисти с медали и от световно, и от европейско първенство през 2019 г. Надяваш ли се да си високо в класацията „Спортист на годината“?

- Надявам се.

- В Сливен след европейската титла тази пролет те посрещнаха като герой, отличиха те, но преди няколко години общината дълго време не отговаряше на молбата на твоя треньор Пламен Братойчев да ти предостави общинско жилище, за да не пътуваш за тренировки всеки ден…

- Да, в началото не ми даваха общински апартамент, за да се подготвям по-добре. Два-три пъти пускахме молба, но ни отказаха. След известно време отново поискахме и ми дадоха общинско жилище – гарсониера с една стаичка. По принцип не посещавам махалата в Сливен, защото там не ми харесва. Посещавам само моето семейство в селото ми Тополчане и приятелите ми в Сливен.

- Треньорът, който те е открил за големия спорт - Пламен Братойчев каква роля има в твоя живот днес?

- Доста голяма роля има. За мен той е един от най-добрите треньори. Плюс това е като баща за мен.

- Какви са заниманията ти извън щангите? Остава ли ти време за някакво хоби?

- В седмицата тренирам седем пъти. В четвъртък имам само едно занимание и след като си почина, вечерно време излизам с приятели. Сядаме на кафе, ходим да играем билярд, разхождаме се по главната улица или си говорим по пейките. Най-нормалните неща.

- Мислил ли си с какво може да помогнеш на твоята социална общност? Как повече деца да се реализират чрез спорта, а не да са нарочени, че не работят, както се получава?

- Децата, които тренират, трябва да си следват мечтите и най-вече да не пропускат тренировки. Тренировката е важна част от подготовката. Трябва и да пазят режим, да не правят глупости.

- Какви мечти имаш?

- Мечтите са ми само едни – да стана световен и олимпийски шампион!

Следвай ни: