Наджи Шенсой: Дайте ми Пирин, феновете ме обичат!

Наджи Шенсой без съмнение е един от най-колоритните треньори, които са работили в България. Той бе старши треньор на Беласица (Петрич), Пирин (Благоевград) на два пъти, Вихрен (Сандански) и Локомотив (Пловдив), а освен това е бил помощник-треньор и на Славия.

За последно косоварят води Македония Гьорче Петров и дори игра контрола с този отбор срещу Пирин в началото на февруари в Турция. Срещата завърши наравно 2:2.

Той се съгласи да каже няколко думи пред Novapress.bg за ситуацията около себе си и спомените за Пирин и родния футбол, които са останали през годините.

– Здравей, Наджи. Ти беше начело на няколко български отбора през годините, но сякаш феновете на Пирин още те обичат много и там остави ярка следа. Какви са ти спомените от България и престоя ти в клуба?
–  Е, как да не ме обичат феновете. Работих два пъти в Пирин. Един път през 2009 година, играхме финал за Купата на България. На 1/4-финалите елиминирахме ЦСКА, а на 1/2-финалите победихме Левски. Това бе едва вторият финал за Купата на страната за Пирин.

И ако един треньор иска да бъде по-успешен от Наджи Шенсой в Пирин, той трябва да спечели този трофей. Вторият път работих там през сезон 2015/2016. Поех отбора, когато имаше само 4 точки от 11 мача и беше на последното място в класирането със само два вкарани гола.

Преди мен отборът бе предложил на пет сериозни треньорски имена, но нито един от тях не искаше да поеме отбора в това тежко положение. Ето това е моята най-сериозна характеристика. Аз обичам предизвикателствата. С това се оприличават всички национални герои – смели са. Лесно е да успееш по мед и мляко, но е трудно да успееш, когато условията са безнадеждни. Когато постигнеш успехи от много тежко положение, това говори само за теб и хората го оценяват повече.

Нито един политик не може да излъже хората, но и нито един треньор не може да излъже феновете. Щом ме обичат, значи има за какво. Феновете на Пирин не могат да забравят това, което направихме заедно. Преди всеки мач скандираха името ми – „Шенсой, Шенсой, Шенсой е най-големия“.

Много ми е жал, че веднага след мен Пирин изпадна от А група и ето, че няколко години не може да се върне на мястото, на което заслужава да бъде.

– Къде те намираме в момента? Светът се намира в голяма изолация и не се вижда как този вирус ще отмине скоро. Беше треньор в Македония…
– В момента съм у дома си в Истанбул. Вече напуснах Македония Гьорче Петров и сега съм свободен. Това се случи точно преди един месец. Там директорът беше мой приятел и с него заедно работихме и в Пелистер преди няколко години, като вдигнахме Купата на Македония с този отбор. Той беше причината да поема и Гьорче Петров. Напуснах точно, когато нещата с този вирус станаха сериозни.

– Бил ли си близо до поемане на български клуб наскоро? Спрягаха името ти за треньор на Пирин едва преди няколко месеца…
– Преди да отида в Македония бях близо да поема български отбор, но предпочетох Македония Гьорче Петров, защото директорът на клуба е мой приятел и с него бяхме работили и в Пелистер, както вече казах. Вижте, Пирин винаги ми е на сърцето и винаги ще бъде. Обичам да работя там, защото ме обича целия град и аз го обичам. Ако някой ден дойде вариант с удоволствие ще се завърна.

С мен начело този отбор няма как да не успее, тъй като аз съм по-агресивен и по-амбициозен от повечето хора. Много ми харесва Благоевград, защото хората там имат характер и не обичат да губят. Сега съм свободен и ако от Пирин решат, че съм им нужен, тогава бих преговарял с отбора и бих се върнал там и то с най-голямо удоволствие. За мен ще бъде чест да върна Пирин в най-високото ниво на България.

– Според теб защо се стигна до пропадането на Пирин във Втора лига? Отборът беше добър. Сега имат нови и амбициозни собственици и се дават пари. Ще се завърнат ли в елита?
– Първо искам да уточня, че на този въпрос не мога да ви отговоря съвсем обективно. Но щом в момента Пирин не може да влезе в Първа лига и щом са изпаднали, тогава значи имат селективни и технически проблеми. Щом феновете не са доволни, тогава има проблеми. Това е ясно. Убеден съм обаче, че в отбора ще се реорганизират и ще се завърнат в елита, където им е мястото.

– Беше известен с твоите поговорки, които бяха много мъдри. Дали няма някоя поговорка, която да оприличи настоящата ситуация?
– Да, обичам поговорки. Това е истината. Как да не ги обичам, когато една поговорка може да замени целия труд на един романописец или дори философ.

За настоящата ситуация мога да кажа, че трябва да слушаме лекарите и да спазваме всички указания. Да бъдем дисциплинирани и да не губим надежда, за да можем да преборим този коронавирус.

И това ще мине! В момента има по-социалистически дух, това ми харесва при короната. Хората не се делят на бедни и богати, на здрави и слаби, на бели и черни. Това нещо сякаш обединява света, тази битка.

Няма деление на интелектуалци и прости работници, както и на мъже и жени. Трябва да си вземем поуки след всичко това и да заживеем по-единно. Stay home – остани си вкъщи! Това мога да кажа.

– Какво е по-различно в пиринския край? В този край на България сякаш има някаква магия, раждат се наистина големи таланти.
– Да, интересно е, че в този край на пиринска Македония излизат много таланти и не само във футбола, но и в други спортове. Няма обаче нищо случайно според мен. Тези хора притежават агресия, дух на победители и силен характер. А това са най-големите морални предпоставки за успеха на един спортист.

Може би агресивността им идва от самата вода. Не виждам как по друг начин може да се обясни. По другите краища на България хората са по-мирни и по-спокойни, но в пиринския край не е така. Хората в този край успяват не само в спорта, но и в живота.

– Как прекарваш времето в изолация и имаш ли интересни занимания?
– Да ви кажа честно не ми е толкова скучно, че трябва да стоя затворен. Използвам времето да чета книги и да бъда близо до моето семейство. Слушам и музика. Много обичам обаче да чета. Когато работих активно нямах особено време за книги. Обичам да чета Ницше, Достоевски и други автори. Според мен само от цитатите на тези хора един човек може да си вземе много поуки и да се обогати. Обожавам Джаз музика, това е духовна храна за мен. Тук мога да използвам поговорката ‘Кажи ми какво слушаш, за да ти кажа какъв си“. Тя е много подходяща. Големи спортни поздрави от мен и бъдете здрави!

Следвай ни: