Снимката, зад която стои ужасяваща история: дупка от куршум на портрета на Синиша Михайлович
Когато през юли в Музея за приложни изкуства в Белград беше тържествено открита изложба, посветена на легендарния футболист Синиша Михайлович, бяха показани фотографии, сред които и една, която привлече най-голямо внимание. Бившият футболист си отиде от този свят на днешния ден - 16 декември 2022 г.
Снимка на Синиша Михайлович е изложена на изложба, а под нея е поставен надпис: – Един от най-добрите приятели на Синиша Михайлович е стрелял по негова снимка в Борово, град в Хърватия, където е роден Синиша, след като семейството му е напуснало града, за да избяга в Белград през 1991 г., когато 200 хиляди сърби са били принудени да напуснат Хърватия.
Миха се завърна в Борово Село и взе това решение през декември 2015 г., след като три поредни нощи сънуваше родното си място. В компанията на брат си Дражен и кума си, също прочут футболист, той посети къщата си, както и училището и терена, където направи първите си стъпки във футбола.
“Под мой натиск родителите ми опаковаха най-необходимото и се преместиха в Белград. Брат ми Дражен също се присъедини към нас. По-късно до нас стигна новината, че къщата ни в Борово е минирана и че някой е стрелял по моята снимка на стената. В този ужасен акт имаше определена символика, посланието беше повече от ясно. Кой можеше да хвърли бомба по къщата ни? Кой и защо стреля по моята и на Дражен снимка? Тези въпроси ме преследваха, докато най-накрая не разбрах истината. Това го е направил Стипе, един от най-добрите ми приятели от детството, когото възприемах като брат. Видяхме се през 2000 г. в Загреб. Той дойде в хотела и ме попита дали знам всичко. Призна ми, че е запалил къщата, но и е спасил родителите ми. Простих му”, пише в книгата, която Мирослав Гаврилович написа през 2012 г.
Михайлович премина през всичко в живота и никога не се предаде. Бедност, предателство, война, нож на врата на баща му, загуба на дете, футболни несправедливости... Но въпреки всичко Синиша пак би действал по старому: “Всичко бих направил отново по същия начин. Дори грешките бих повторил. Защото няма съвършени животи. Те биха били и скучни. Ако днес съм това, което съм, това е благодарение и на грешките. Живях тези 50 години, както исках”, заяви той в едно от интервютата, които даде преди три години.
Плака и в края на декември 2015 г., когато след цели 25 години за пръв път влезе в Борово Село, за да посети родната си къща. Заради безопасността си, той трябваше да се маскира и да нахлупи шапка дълбоко над очите. Миха не издържа и пред нахлуващите спомени, на прага на дома си – заплака.
“За последен път преди 2015 г. бях в Борово Село по време на конфликтите през 1991 г. Всичко беше сринато със земята, не можех дори да се ориентирам... Помня руините на сгради и машините, които правеха окопи. Птица не летеше, нямаше и кучета. Помня погледа на две десетгодишни деца, докато носеха пушки. Имаха очи на мъже в тела на деца. Тъжни очи, които бяха видели всичко, освен детство. Едно от тях се приближи до мен и ме попита кой съм. Често си мисля за това дете, бих искал да знам какво му се е случило. Ако войната не го е отнела, то днес е мъж. Може би има жена и деца. Надявам се, че тези деца са станали възрастни, които отново са открили малко светлина”, каза Михайлович, до когото бяха брат му Дражен и кумът му Мирослав Таняга.АНДРИАНА РАНКОВИЧ, Sportal.rs