Конте за изкуствения гняв, примера с Тевес, ключовия мач и оставането си в Наполи

Наставникът на Наполи Антонио Конте даде обширно интервю за издаването от “Кориере дела сера” списание “Сете”, в което обсъжда любопитни теми както от изминалата кампания, така и за треньорския си подход като цяло.

За имиджа си на кибритлия

Нарочно си създадох този образ, като само в такива случаи “нося маска”. Всичко започна с един мой мач в Ювентус, в който водехме с 2:0, но осъзнах, че нещо не беше наред. Затова по време на почивката отидох в съблекалнята и хвърлих пластмасова бутилка по черната дъска и започнах да крещя. Мнозина ме помислиха за луд, но резултатът в мача можеше да се промени в негативна посока, ако не бяхме продължили да играем със същите глад и концентрация. Трябва да имаш усет кога се задават подобни рискове и да знаеш как да ги предотвратиш.

За тайната за успеха на Наполи и примера с Карлос Тевес

Момчетата винаги са били на мое разположение. Те ме следваха още от първия ден и накрая успяха да си внушат концепцията за усилия и саможертва. Разбира се, в началото на този тим му липсваше това, което аз наричам “нож в чорапа”. Необходима ти е спортна лукавост, т.е. да отиваш на война без скрупули. В крайна сметка те го проумяха, иначе нямаше да успеем да спечелим първенството. Ще ви дам един пример. Когато Тевес дойде в Юве, всички знаехме, че беше изключителен шампион, но също така дойде с репутацията на човек, който е неконтролируем. Известно време му беше трудно да се адаптира, но в даден момент стана първи във всички и така стана образец за пример. Така че трябва да намериш нужния ключ за всеки един човек. Понякога това ми коства много ядове, но всичко е наред. Все пак се фокусирам върху човешкия аспект и крайната цел.

За мача, в който е разбрал, че Наполи може да стане шампион

За пролетния двубой с Интер (1:1), в който дори изоставахме в резултата и рискувахме да загубим. Тогава за първи път казах публично: “Ако искаме, значи можем”. Това беше послание за моите момчета. Аз вярвах в постигането на тази цел, така че трябваше и те да го направят. Разбира се, във футбола винаги има и непредвидим елемент. Ремито ни с Дженоа заплашваше да ни коства Скудетото. Тогава централният им бранител пресече извеждащ пас в своята половина и подаде топката която започна да се движи из нашето поле. В крайна сметка тя стигна до левия им бек, който успя да я центрира въпреки крясъците ми към Матео Политано да го предотврати, а защитникът Йохан Васкес успя да вкара, макар и да беше между трима от нашите играчи.

За слуховете за Ювентус и оставането си в Неапол

Не съм имал контакт с никого, защото на всеки, който се е опитвал да се свърже с мен чрез посредници, винаги съм отговарял, че първо щях да говоря с клуба след края на сезона, както винаги съм правил. Само ако срещата не беше удовлетворила и двете страни, щях да се отворя за друга възможност, но имайки предвид, че договорът ми с Наполи е за още две години. Дали жена ми повлия за моето решение? Семейството ми служи за ориентир, определени решения ги взимам само аз. Съпругата ми и дъщеря ми са много щастлив в Неапол и това е факт. Но аз съм този, който трябва да тренира един отбор всеки ден, така че те нямат нищо общо с това. Аурелио Де Лаурентис? По време на срещата ни уточнихме нещата, разговорът ни беше от фундаментално значение. Той разбра допуснатите грешки и ситуациите, които трябва да се подобрят. Имам действащ договор, но изясняването беше от ключово значение. Останалото са слухове, от които боли, защото те пренебрегнаха моята същност.