Белал излиза с палестинския флаг на UFC 315: Нищо няма да ме спре
Белал Мохамад ще излезе към октагона с палестинското знаме на гърба си, за да защити титлата си в полусредна категория за първи път на UFC 315 в Монреал на 10 май. Мохамед ще се изправи срещу Джак Дела Мадалена.
Въпреки че е носил знамето със себе си и в предишни битки, имаше известен въпрос дали ще му бъде позволено, след като знамето беше за кратко премахнато от профила му в UFC. Знамето по-късно беше възстановено, като Мохамед заяви, че това е просто грешка, която UFC бързо е поправила.
„Да, 100 процента“, каза Мохамед пред MMA Fighting за излизането с палестинското знаме. „Говорихме за това и те го приеха. Нищо няма да ме спре да го направя.“ Мохамед, чиито родители са от Палестина, говори открито за за продължаващия конфликт там. Той организира набиране на средства и показа подкрепата си за Палестина чрез интервюта и социални мрежи.
„Трудно е, особено в момента“, каза Мохамад. „Вече повече от две години те умират, гладуват, хората там са в толкова голяма болка. Светът просто го наблюдава. Светът просто измисля оправдания за това. Диво е. Кара ме да отида във фитнеса, да пробягам тази допълнителна миля, да вдигна тази допълнителна тежест. Защото не мога да загубя. Няма начин да позволя на хората да ме видят без вдигната ръка. Когато ме видят да се бия този ден, те ще видят това знаме да се вдига. Когато ме видят да спечеля този ден, те ще видят това знаме да се вдига. Ще ме видят да взема микрофона и да бъда глас за тях. Единственият начин да бъда техен глас е като продължавам да печеля. Просто трябва да продължавам да работя, да продължавам да го налагам и всичко е в Божиите ръце. Бог има план за всичко и се надявам това най-накрая да приключи скоро.“
Колкото и да е фокусиран върху предстоящата си битка, Мохамед казва, че хората в Палестина никога не са далеч от ума му, поради което е прекарал толкова време, опитвайки се да насочи вниманието към случващото се там.
„Ако си човек, искаш да знаеш какво се случва там. Ако си човек и го видиш и го игнорираш, не си наистина човек. Нямаш душа. Ако можеш да видиш деца да гладуват, ако видиш деца да умират, ако видиш всичките им страдания и просто си обърнеш главата, погледни се в огледалото и наистина се запитай: Какво би направил, ако тези хора бяха от друга държава? Какво бих направил, ако тези хора не бяха араби? Какво бих направил, ако тези хора не бяха този цвят? Просто толкова много хора тук се страхуват да говорят, страхуват се да кажат нещо, страхуват се да направят каквото и да било, защото се страхуват от последствията. Не трябва да има последствия за това, че си човек.“