Как България можеше да загуби световна титла заради Милан и Интер
Годината е 1987. Денят е 28 август, а двама български национали току що са финиширали в полуфиналната си гонка на Световното първенство по гребане на езерото Багсверд до Копенхаген (Дания).
Данаил Йорданов и Васил Радев, както и целият щаб на националния отбор чакат цели 13 минути, за да бъде разчетен фотофиниша и да определи коя от лодките на България и СССР ще се класира на финала в дисциплината двойка скул.
Резултатите са обявени, след 13 минути мъчително очакване, лодката на България продължава към финала!
На следващия ден, 29 август, Данаил Йорданов и Васил Радев, правят истински подвиг. Гребат страхотно, повеждат от самото начало на финалната гонка и финишират като световни шампиони в дисциплината двойка скул за мъже, след като изминават дистанцията от 2000 метра за 7:03.33 минути.
Йорданов и Радев изпреварват с цели 3 секунди вторите Андреас Шмелц и Ралф Тигел от ФРГ и с малко повече третите от ГДР - Уве Сьоглинг и Уве Хепнер.
Първа световна титла за България в мъжкото скулово гребане (б.а. И до сега остава единствена) и то постигната по изключително убедителен начин (б.а. първата световна титла на България в мъжкото гребане е от Амстердам 1977 - в дисциплината двойка с рулеви - Димитър Янакиев, Теодор Мрънков и Стефан Стойков-рулеви).
България обаче можеше да загуби тези златни медали и световната титла.
Преди около седмица, на 14 януари, България се сбогува с единия от тези големи шампиони. Великият Васил Радев - Сухия неочаквано напусна този свят само на 64 години, след като бе повален от коварна болест.
България загуби още един от спортните си герои
Нямаше как да не се разстроя от тази новина, която научих в края на деня на 14 януари и умът ми не го побираше. Та само преди около година, съвсем случайно срещнах Васил Радев близо до вкъщи. Не си спомням от кога не се бяхме виждали - може би поне 10/15 години. Изглеждаше в страхотна форма и както винаги с широка благородна усмивка на лицето си.
Спряхме да поговорим и неусетно мина поне един час. Тогава в главата ми изникна спомена, че снимката на Данаил Йорданов и Васил Радев от корицата на Илюстрован седмичник “Старт”, когато станаха световни шампиони през 1987 година, украси веднага шкафчето ми в родния дом в Русе.
През тази година за първи път спечелих медал от Републиканско първенство по гребане на скиф за юноши младша-възраст (б.а. бронзов), а Васил Радев и Данаил Йорданов бяха мои идоли. По-късно имах възможност да тренирам и с двамата през 1990 година, и почти всички двубои от цялото световно първенство по футбол в Италия изгледах в бунгалото им на гребната база “Пчелина” до Ковачевци, а освен това получих и прякор лично от Сухия…
Колкото и набързо да се видяхме, Васко експресно разказа няколко изключително забавни и интересни истории:
Как е “открил” младия Любо Ганев в Русе, пред много години, който бил слаб като клечка и целият национален отбор по гребане го е “дохранвал” в “Стола на спортиста” в продължение на месец, докато е бил на лагер в Русе.
Как националите по гребане са си купували папируси, докато са били на лагер в Египет…
Как се е състезавал успешно срещу най-добрите скифьори в света - Петер Михаел Колбе (5-кратен световен шампион на скиф - 1975, 1978, 1981, 1983 1986 и трикратен сребърен медалист на скиф от Олимпийските игри в Монреал 1976 , Лос Анджелис 1984, Сеул 1988) и Василий Якуша (Олимпийски вицешампион на скиф от Москва 1980, олимпийски бронзов медалист на двойка скул с Александър Марченко от Сеул 1988)!
Една от историите му обаче няма как да не я споделя:
“През 1987 година станахме световни шампиони с Дидо в Копенхаген в двойката скул, но знаеш ли че можеха да ни отнемат титлата? И знаеш ли защо? Заради Интер и Милан!”, каза Васил Радев.
“Да, истина е! Щом се класирахме на финала бяхме изключително щастливи от този факт. На финала бяхме много спокойни. Гребахме с лекота и стигнахме до титлата. Това изненада дори и нас. В момента, в който финиширахме, имах точно секунда за радост. Веднага викнах на Даниил: “Дидо бързо сваляй лентата от главата, може да ни дисквалифицират! Дидо го направи бързо и чак тогава си отдъхнахме и започнахме да се радваме. Защо можеше да ни дисквалифицират ли? Защото по правилата на Международната федерация по гребане (FISA) всички състезатели в една лодка трябва да е с абсолютно еднакъв екип. В противен случай, ако някой отбор подаде контестация, то този, който е в нарушение може да бъде дисквалифициран. По това време футболните отбори на Интер и Милан бяха на голяма почит в България. Бяхме ходили на лагер в Италия и от там си купихме ленти за главите на двата отбора. Аз като състезател на Левски, естествено си взех на Интер, а Дидо, като гребец на ЦСКА на Милан. По една или друга причина си внушихме, че ни носят късмет и с тях гребахме и на световното първенство. И те наистина ни донесоха успех. Станахме световни шампиони, добре че след финала реагирахме бързо и никой от съперниците не подаде контестация”, ми каза Васил Радев с широка усмивка.
За съжаление вечно усмихнатият и позитивен Васил Радев вече не е сред нас. Със сигурност ще липсва много на всички приятели на гребането в България, защото освен велик спортист бе и добър приятел, треньор, в един момент и президент на Българската федерация по гребане, но най-важното истински добър човек!
За съжаление през последните няколко години ни напуснаха доста хора, които в гребането никой няма да забрави като Юлияна Стоева (Джулка), Боян Богданов (Бат Боян), Румян Христов (Крока), Йордан Вълчев (Даци), Димитър Вълов (Мито Ламята), Георги Атанасов (Гого Германеца) и други.
А Сухия ще продължи да се състезава във Великите гребни канали, заедно със своите големи конкуренти и приятели Петер Михаел Колбе и Василий Якуша, които малко преди него напуснаха този свят.
В памет на Васил Радев!
СНИМКИ: Архив, Александър Обретенов, Startphoto