Пулишич за трансфера от Челси в Милан, танца на Тръмп, справянето с напрежението и Почетино
Звездата на Милан и националния отбор на САЩ Кристиан Пулишич даде обширно интервю пред The Athletic, в което говори по различни теми, свързани със себе си.
За своя трансфер от Челси в Милан
Не, че сега в Милан ми е по-лесно, отколкото в Челси, но имах период в Челси, в който се чувствах на върха на света. Играех страхотно, така че ми беше лесно да имам тези увереност и безстрашен манталитет. Но също така имаше период, в който ми беше невероятно трудно, защото не получавах игрово време. Усещах напрежение, че трябваше да правя повече, когато все пак успявах да изляза на терена. Сега обаче съм в доста добро състояние, в което се чувствам доста уверен. Чувствам голямото доверие на клуба по много начини. Разбира се, че ми беше трудно. Бях свикнал много с околната ми среда в Челси. Научих толкова много, спечелих много и бях наистина щастлив как вървяха нещата по определени начини. Но когато е време за промяна, ти го усещаш с цялото ти същество. Ако исках да достигна следващото ниво, това беше стъпка, която трябваше да направя.
За това как се справя с напрежението
С напредването на възрастта разбирам, че най-добрите в света имат толкова ясно съзнание, че например, ако пропуснат голово положение, за тях светът не свършва. Езикът на тялото им не ги определя. Те знаят, че ще получат още една възможност, защото са добри и излизат на чисти позиции. Става въпрос за ясно съзнание и нагласата, че те очакват по-добри моменти. Но твоите мисли правят луди неща с теб. Имаш известни успехи и си мислиш: “Човече, сигурно така ще бъде винаги”. Когато нещо не върви по желания от теб начин, странно е как мислите те отвеждат обратно там. Не е лесно и работим върху това всеки ден. Най-добрите в света, които изглеждат сякаш вкарват всяка седмица, също имат психически проблеми и битки, които водят. Просто не изглежда така, но има много различни аспекти.
Невероятно благословен съм да имам тези кариера и професия, но това се отразява доста на мозъка и тялото ти. Има мачове през цялото време, така че е нужен усърден труд. Лека-полека ставам все по-добър във всяко едно отношение: завършващи удари, центрирания, защита, тактика и разчитане на играта. Усещам как се подобрявам и ставам доста по-силен психически, знаейки, че когато настъпят тежките времена, няма да позволя да ми повлияят толкова, като ще намаля с малко моментите на липса на увереност. Така че става въпрос просто за постоянство и грижа за себе си.
За танца на Тръмп, който имитира след свой гол за САЩ миналия месец
Наистина не се чувствам по-различно сега в сравнение с момента, в който го направих. За мен това е просто нашумял танц, каквито съм правил няколко пъти в кариерата ми. Без значение дали е “даб” или някой друг танц, заради който хората все още ми се смеят, защото танцувалните ми умения не са много добри, не се чувствам по определен начин относно това. Не беше някакво заявяване на позиция. Това беше просто забавна мода, която опитах. Всеки, който търси нещо повече от това, не бива да го прави, защото просто няма нищо друго. Дали бях изненадан от реакциите? Предвид политическия климат, особено в САЩ, може би не. Честно казано, преди да го направя дори не се замислих за това. Но с начина, по който хората реагират на такива неща, предполагам, че не ме изненадва много, след като се замисля. Честно казано, в лагера на тима не сме говорили по тази тема. Нямаше никаква реакция от тяхна страна. Мисля, че там ме познават като човек. Точно така трябва да преценяваме хората.
За новия селекционер на САЩ Маурисио Почетино
Той има доста взискателен стил. Иска от нас да играем атакуващо, да владеем топката, да създаваме положения, да сме много динамични и да се трудим невероятно усърдно. Веднага щом загубим топката, да си я връщаме, и определено да налагаме по-висока преса. Така че, да, лудост е да кажа, че ми се струва, че той е треньорът ни от известно време, без да съм прекарал достатъчно такова с него. Но засега стартът ни при него е добър.