Кипиегон продължава да печели златни медали заради дъщеря си
Трикратната олимпийска шампионка Фейт Кипиегон сподели как това, че е майка, й е помогнало да остане на върха предвид трудните въпроси, които получава от дъщеря си, когато губи. Кипиегон роди дъщеря си Алин през юни 2018 г. и тя признава, че това е променило гледната й точка за живота и подхода й към състезанията, тъй като сега тя не бяга само за себе си, но и за дъщеря си.
Шестгодишното дете сега задава трудни въпроси, за разлика от преди, когато беше по-малка и не знаеше много за конкуренцията. Това е и голямото предизвикателство пред кенийката.
“Майчинството ми дава живот като бегач. Получих допълнителна енергия от това да бъда майка на Алин. Тя вижда колко съм отдадена, колко усърдно работя. По време на сезона тя разбира, че отивам на тренировъчен лагер от понеделник до събота и след това се прибирам у дома, само за да прекарам един ден с нея. Наистина не е лесно, но тя разбира жертвите, които правя. Тя ме мотивира да работя колкото мога”, каза Кипиегон в интервю за Nike.
“Говоря с дъщеря си преди всяко състезание. Тя обикновено ми казва същото: пожелава ми всичко най-добро и ме моли да донеса шоколад у дома - и златния медал.
30-годишната атлетка казва, че не може да посмее да загуби състезание сега, защото дъщеря й ще бъде на врата й, опитвайки се да разбере защо не е била на върха и въпреки че е добър източник на мотивация, може да е трудно да се обясни кога нещата не вървят по план.
“Майчинството може да повлияе на начина, по който виждате кариерата си в бягането. Моят подход към Рио, Токио и Париж беше напълно различен. При първия ми златен медал в Рио бях на 22, толкова млада. Все още бягах за себе си.
В Токио дъщеря ми беше около мен, но тя беше само на три години и не можеше да разбере напълно какво правя. Тя ме гледаше и казваше: 'Мама бяга', а не 'Мама бяга за златен медал'.
В Париж тя знае какво е, когато спечеля, но също така знае какво е, когато загубя. След 5000 м в Париж тя ми се обади и попита: 'Мамо, защо беше на второ място този път? Какво се случи?'
Много е трудно да обясниш на едно дете какво се е случило на състезание, докато все още си модел за подражание. Напълно различно е от Рио. Днес бягам, за да вдъхновя дъщеря си и други млади момичета като нея.“