"В името на Отца... И на Джорджи Бест"
Намираме се в града на прочутия номер 7 на Манчестър Юнайтед Джордж Бест. Заглавието е комбинация от текста на песента на Боно и Гавин Фрайдей In the Name of the Father от биографичната криминална драма с неповторимото изпълнение на Даниъл Дей-Люис. Ценителите ще се сетят за филма.
Белфаст е родният град на един от най-великите футболисти. Наричан по различни начини: Джорджи, Ужасното дете, Бести, Белфаст бой, Петия Бийтълс. Знаете играта на думи в оригинал Maradona good, Pele better, George Best. Има и такава книга. Преди години се шумя покрай някакъв акт за раждане с името "Роналд Самюъл Бест", като в задачата се питаше кога и как се стига до "Джордж Бест". Не че има значение. Това е история с дъх на бадеми и звук от бучки лед в полупразна чаша - от онези избледнели и все по-далечни времена. Пробив по крилото, финт, втори, изстрел, гол...
За него казват, че е бил магьосник. От онези, които те привличат към стадиона - чакаш поредния му финт, поредния му номер, поредния му точен удар. Един изкусен виртуоз, който може би е изпреварил своето време. Пристига в Манчестър Юнайтед като голобрад тийнейджър, сетне заформя митичната Света троица на "червените дяволи" с Боби Чарлтън и Денис Лоу. През 60-те години "Златната топка" отива в ръцете и на тримата.
Преди бая време ми разказваха как са дебнели по софийските ъгълчета за Петия Бийтълс. Това се случва през есента на много прашната 1972 г. България приема Северна Ирландия в световна квалификация, а Джорджи е чакан като гост от друга планета. Автографът е взет в прохладното утро, но впоследствие се загубва безследно някъде, случват се и такива неща. На терена на "Васил Левски" пък нашите преподават, като Божил Колев е в стихията си. Варненския Бекенбауер кара знаменития Пат Дженингс да се разтегне като пружина, а после и да извади топката от мрежата си след филигранен удар от фаул. В самия край Бест удря умишлено Христо Бонев пред рамката на Дженингс, макар топката да е вече далеч от двамата - дузпа и червен картон за "Златната топка", който напуска игрището освиркан от 60 000 зрители. Зума пък бележи леко и безгрижно за 3:0.
Да се върнем малко по-назад. На стадион "Уембли" през 1968 г. Манчестър Юнайтед удря Бенфика с 4:1 след продължения и става първият английски отбор, стигнал до европейския връх. Джордж Бест е единият от героите в прославения тим на Мат Бъзби - бележи за 2:1 скоро след началото на продълженията и отчайва "орлите" от Лисабон, водени от своя знаменит ас Еузебио. Между другото, този финал е изгледан от Денис Лоу от болничното легло. КЕШ номер 1 за "червените дяволи".
През годините около Петия Бийтълс се раждат всякакви легенди - за шумни купони, много пиячка, лъскави коли и съблазнителни манекенки. Нещо като онзи рай, който води в ада. Златният бохем остава незабравим и с куп крилати фрази: за "Мис свят", за похарчените пари за жени и алкохол, за къщата до бара на плажа и пр. Два от бисерите му може би се открояват от другите, макар че това е субективно, разбира се: "През 1969 година се отказах от жените и пиенето. Това бяха най-ужасните 20 минути в живота ми" и "Ако бях роден грозен, никога нямаше да чуете да говорят за Пеле".
Когато през 1996-а по "Ефир 2" показваха кадри от празненството по случай 50-годишнината му, се видя един усмихнат мъж с брада и тъмен костюм. И много чаши с бира, естествено. Чел си, слушал си за Петия Бийтълс. Може пък да е надвил своя порок, може да е поел по друг път... В крайна сметка обаче легендарният бонвиван напусна този свят едва на 59. Състарен, блед, на легло, безпомощен. Отдалечен зловещо на светлинни години от бляскавия му образ от миналото. Тъжно. Като всяко сбогуване. Остана като статуя пред Театъра на мечтите, където е рамо до рамо със своите велики побратими Чарлтън и Лоу - The United Trinity, и в спомените на всички, които са го гледали. Един фантастичен играч, развявал дълга коса, пленявал сърца и вкарал близо 200 гола за клуба от "Олд Трафорд".
Сякаш вятърът над столицата на Северна Ирландия невидимо довява спомена за Джорджи Бест. Леко нагарча, но приятно. Един полъх от онези футболни времена, напоени със сладост и копнеж. Времена запечатани в спомените, в разказите, по пожълтелите страници. Въпреки неумолимия ход на времето, се усеща - Белфаст е градът на Петия Бийтълс.
Филип Друмчев – Белфаст