Исабел Пиралкова:
Искам да не спирам да се развивам

19-годишната олимпийска шампионка по водна топка от Париж е гладна за още титли, но и ще учи международни отношения

Едва на 19 години, Исабел Пиралкова вече е олимпийска шампионка по водна топка за жени, както и с европейска титла за девойки и признанието за MVP (най-полезен играч), броени седмици след триумфа в Париж. Състезава се за Испания, където е родена и където премина част от спортната кариера на баща й - отличният български ватерполист Свилен Пиралков, в момента - помощник-треньор на мъжкия национален отбор на иберийската страна. Брат й Свилен младши (14 г.) също тренира водна топка. Семейство Пиралкови бяха специални гости на Европейския шампионат за младежи в Бургас (1-7 септември), проведен в плувния комплекс "Парк Арена ОЗК". Минути след финала Иса, както я наричат всички в Испания, отдели време за това интервю. Слънчева, чаровна, добре възпитана. Понякога търси по-дълго някои думи на български език, но разговорът върви гладко и приятно.

- Иса, разбира се, че ще говорим и за Париж и олимпийското ти злато, но нека да започнем с Бургас. Какви са впечатленията ти от европейския шампионат за младежи?

- Много добри. Всичко беше като за голямо състезание. Чудесен басейн, мачове на високо равнище - силни, равностойни. Особено в Топ 8. Хърватите спечелиха заслужено, но поне 4-5 отбора можеха да си тръгнат със златните медали и купата. Публиката също допринесе за страхотната атмосфера. Всички графици се спазваха до секунда. Организацията беше супер.

- Как оценяваш представянето на българския тим?

- Отборът е добър, видимо е израснал в последните месеци. Треньорите (Ивайло Пачалиев и Николай Райков) са вдигнали качеството на играта. Най-добрите отбори определено са по-напред в развитието си, но ако се работи добре през по-продължителен период, вероятно ще се подобрят и резултатите. Все пак, мисля, че двете победи (срещу Словения и Чехия), като и двата почти равностойни мача с Румъния заслужават аплодисменти. Дано отборът се запази и дано повече деца започнат да се занимават с водна топка.

- Другите "твои хора" - испанците, бяха сред най-силните в турнира, но останаха на крачка от мача за титлата?

- Съжалявам, че не стигнаха до финала. Даже съм им леко сърдита, ако може да се пошегувам. Имам много приятели сред тях. Радвам се, че испанците преодоляха разочарованието от загубения полуфинал и се пребориха за бронза. Такива моменти също са важни. Бъдещето е пред този отбор.

- И сега - за твоите големи успехи през годината. Толкова млада, а вече олимпийска шампионка. Но също и европейска до 19 години, както и MVP на първенството в Загреб. Сигурно си в облаците?


- Трудно ми е да опиша емоционалното ми състояние след всичко това. Изключително радостна и щастлива съм. Ако само преди година някой ми беше казал, че това ще се случи, щях да го помисля за луд.

- Освен медалите и титлите, какво ти даде тази година?


- Научих много, много неща - и от треньорите, и от съотборничките ми в националния отбор. Отношението им към мен - най-младата в отбора в Париж, и подкрепата им бяха невероятни. Натрупах доста опит, а преживяванията бяха уникални. Всичко това е огромен подарък за мен, още повече, че идва в ранен етап от кариерата ми.

- С какво друго те впечатлиха Олимпийските игри?


- Със страхотната атмосфера и със спортния дух, който витаеше навсякъде. С амбицията на спортистите да покажат, че са най-добри в тези състезания, които са веднъж на цели четири години.

- Олимпийската титла е най-голямата и едва ли не крайната цел за много спортисти. Какво още искаш да постигнеш като състезател?


- Искам още такива успехи, но вече в нова роля. Сега бях най-младата в отбора за Олимпийските игри и съвсем нормално е, че други носеха по-голяма отговорност и имаха по-големи заслуги от мен. Надявам се след четири години да съм сред водещите в отбора и в Лос Анджелис отново да сме най-силните. Амбицията ми е да се развивам. Не искам и за ден да спирам развитието си.

- На европейското в Загреб отиде като олимпийска шампионка и звезда. Това какъв ефект имаше върху теб и съотборничките ти?


- Изцяло положителен. Отидох с друго самочувствие и с амбицията да помогна по най-добрия начин да спечелим златните медали. А и очакванията към мен вече бяха още по-големи - като към "най-важната" в този момент. Момичетата в отбора са супер. Бяха щастливи почти колкото мен от успеха в Париж. В Загреб играхме много добре като тим и признанието за MVP е колкото за мен, толкова и за всяка от тях.

- В Париж успя ли да гледаш някои състезания извън басейна?


- Не, за съжаление. Иначе с удоволствие бих гледала плуване, баскетбол, гимнастика.

- Пробвала ли си да тренираш други спортове?

- Много за кратко тенис в училище, но не беше нещо сериозно. За мен винаги водната топка е била номер едно. Обикнах много рано този спорт и не защото някой го е искал на всяка цена от мен. Още 2-годишна започнах да плувам в Тераса, където тогава играеше баща ми, и после всичко се разви по естествен начин.

- Кои са най-важните качества, задължителни за успешна кариера на един голям спортист и в частност - ватерполист?

- Категорично поставям на първо място дисциплината и самодисциплината. Ако ги имаш, можеш да наваксаш дори разликата в таланта. Във водната топка ако не си hard worker, не можеш да стигнеш далеч. Разбира се, доброто здраве също е важен фактор. Затова и не бива да поставяш собственото си здраве под риск.

- Налага ли ти се да се лишаваш от нещо, за да преследваш спортните си цели?

- Абсолютно не. Ако човек е дисциплиниран и организиран, може да намери време за всичко - приятели, приятелки, кафе, кино...

- Какъв е тренировъчният ти режим?


- Четири пъти в седмицата тренираме двуразово, в сряда и в събота - по веднъж, неделята е почивен ден. В клубния ми отбор "Тераса" тренировките са много добре структурирани и провеждани и това е главната причина националките да са в оптимална форма, когато представят страната си.

- Много ли е голяма разликата в методиката на подготовката, в сравнение с тази на мъжете?


- Определено има разлика. Мъжете са по-силни, по-бързи. Тренировките са различни по интензивност. Спецификата е друга.

- В Испания мъжете ватерполисти приемат ли насериозно жените във вашия спорт?


- Убедена съм, че да. Никога не съм забелязала пренебрежително отношение към нас, жените. Разбираме се много добре.

- Как гледаш на възможността за евентуално преминаване в отбор от друга страна?


- На сегашния етап този въпрос не стои пред мен, но след време - защо не?! Например при някоя добра оферта, да речем, от Италия.

- Имаш ли любими отбори, играчи?


- Харесва ми например играта на женския отбор на "Олимпиакос". От жените ватерполистки бих отличила Беатрис Ортис, от мъжете - Алваро Гранадос. Има и много други страхотни играчи и от двата пола.

- Скоро предстои ли ти нещо важно, извън водната топка?

- Да, започвам да уча международни отношения, защото е нещо, което ми е интересно, а и спортната кариера е до време.

- Вариантът след това да останеш в спорта изключен ли е?

- Не. Възможно е един ден да продължа да бъда в спорта - като треньор или нещо друго, но още е прекалено рано за подобно решение.

Никола Стойнов

БФВТ