Баршим може да остане в сектора до Олимпийските игри в Лос Анджелис
През май 2012 г. Мутаз Есса Баршим беше диагностициран със стрес фрактура и участието му на Олимпийските игри в Лондон беше под въпрос до последния момент. Три години по-късно, през 2015 г., той призна защо е поел риска да участва в Лондон: “Защото беше Олимпиада. Грабнах своя шанс и завърших с бронзов медал (по-късно този бронзов медал беше заменен със сребърен заради допинг наказание) след 2.29 м. Това ми даде много увереност, защото си мислех 'Ако мога да го направя контузен, представете си какво мога да постигна, когато съм здрав’”.
12 години по-късно Баршим отново беше на олимпийския подиум, след като в Париж спечели бронзовото отличие. Четвърти медал за него от форум под петте преплетени кръга, след като на предишните Игри в Токио раздели златния медал с Джанмарко Тамбери.
Но този бронзов медал в Париж заема специално място в сърцето на Баршим. На 33 години, след много контузии, той имаше проблем с прасеца в квалификациите, но в крайна сметка се “събра” за финала и стигна до третата позиция. Златото заслужи новозеландецът Хемиш Кър.
И докато всички очакваха, че това ще бъде последната Олимпиада за Баршим, катарецът призна, че е възможно да се състезава и в Лос Анджелис през през 2028 г. А догодина се е прицелил в световната титла в Токио. В плановете му влиза също така и четвърто злато на Азиатските игри през 2026 г.
“Знам, че мога още, но за мен не е важно само да бъда на Олимпийски игри. Когато съм там, искам да се боря за победа. Трябва да съм готов на 100 процента. Наистина не обичам да ходя на състезания, когато не съм здрав. Трябва просто за се опитам да не се контузвам. Това е наистина, наистина трудно, тъй като аз съм състезател в скока на височина, когато прави това със страст”, каза Баршим.
Катарецът заема второ място във вечната световна ранглиста на дисциплината с 2.43 метра от Диамантената лига в Брюксел през 2014 г. Преди него в класацията за всички времена е единствено рекордьорът Хавиер Сотомайор (Куба) с 2.45 м от 1993 г.
Баршим все още поглежда към този рекорд: “Предизвикателство е да се натисна до 110 %. Очаквам този момент. Но през последните две или три години наистина беше трудно, защото не бях здрав на 100 %. Има твърде много риск да се натисна на това ниво, знаейки, че има шампионат, който е важен тази година. Не можех да се насиля и да завърша контузен. Очаквам с нетърпение да бъда здрав и да натисна. Така че нека се надяваме за следващите няколко сезона”, добави катарецът.