Рами Киуан в “Sportal Fight Club”: Олимпийският четвъртфинал е по-напрягащ от финала
Българският боксьор Рами Киуан гостува в предаването “Sportal Fight Club” за анализ на представянето си на Олимпийските игри в Париж 2024.
"Всичко е наред. Почивам си в момента. Ще си взема малко почивка от бокса и предстои да се завърна. Като цяло беше доста разочароващо цялото ни представяне. Отидохме там трима боксьори и две боксьорки, като от всички се очакваха медали. Хавиер също бе ощетен - това беше мнение на всички, които гледаха срещата. Само съдиите видяха победата на неговия съперник. За моята среща ме бяха изучили доста и играха доста пасивно, за да не ми позволят да си разгърна потенциала. Това ми беше най-голямата спънка.
Като психическа подготовка ми беше доста трудно, защото като излязох на ринга усетих цялата тази публика в залата. Усети се различно да играеш на Олимпиада, но това е нещо, с което се справих доста бързо и вече след първата среща не ми правеше впечатление. При мен най-трудно се случва първият рунд, но когато го спечеля, няма какво да се обърка. Шанън Дейви беше доста атакуващ боксьор - такъв, който ми пасна перфектно на играта. В стила му няма нищо, което да ме изненада. Аз съм перфектно подготвен за боксьори като него. Когато те не могат да пласират нито един удар, това доста ги фрустрира.
Имаше го напрежението на четвъртфинала. Той е по-напрягащ от полуфинал и финал, защото тогава вече си в медалите и си постигнал да си на почетната стълбичка. Когато вече си на нея, вече го няма този товар на раменете, че трябва да спечелиш медал. Срещата с Омари щеше да се определи от първия рунд. Това кой ще напада се решава след първия рунд, защото който загуби рунда е принуден да тръгне в атака за обрат. След като загубих първия рунд, цялата тактика за срещата се разгроми тотално. Трябваше да тръгна напред и често успявам да обърна срещи, но Джоунс беше много подготвен за това и знаеше, че ще тръгна. Той игра супер дефанзивно и се опитваше да не допусне грешка.
За момента не е измислена по-добра система, по която да се точкува. За мен това е по-добрият вариант, но това със сигурност не е съвършеният вид за точкуване. Ако може да се отнеме субективният фактор от цялото нещо, ще е най-добре, но за момента смятам, че не е възможно. Не бях сигурен за кой ще отиде първия рунд. Ако знаех, че съдиите биха точкували за Джоунс по време на рунда, щях да опитам да направя нещо повече. Все пак нямаш постоянно на живо резултата. Ако можеше да се отсъди това нещо веднага... Това може би щеше да ми помогне. Добър пример е мачът на Хавиер - след третия рунд те с щаба му скачаха от радост и бяха сигурни, че ще спечели. Бяха сигурни, че третият рунд ще е за него, но въпреки това когато обявиха победителя, останаха недоволни.
Това е субективен спорт и всеки съдия има предпочитания за това какъв боксьор харесва. Някои хора повече размери, тези, които винаги вървят напред. Някои рефери пък харесват по-технични боксьори, такива, които играят по-разчупено. Може би трябва да преценявам съдиите преди да се качвам на ринга. Това е прекалено сложно обаче.
Това е боксьор, който би ми било доста по-лесно срещу него. Той е по-инициативен и атакува малко повече. Той е горделив - имам един спаринг с него преди да заминем за Париж. Той не ме усложни кой знае колко. Страхотен боксьор е, но ми пасва повече от Омари Джоунс. Щях да имам по-големи шансове срещу него.
Олимпийското село ни предложи съвсем нормални условия. Аз така и не отидох на откриването, понеже ми беше близко до срещата. То е малко уморително и отнеме около шест часа - пътуване, стоене, връщане. Прецених, че ще е по-добре да се концентрирам върху срещата си. Самото село имаше всички нужни условия, за да пребиваваш добре като спортист. Много хора говореха за картонените легла и климатиците, но то не беше и толкова жега през повечето време. Леглата пък не бяха проблем. Храната беше в изобилие и екипът там ни помагаше с каквото може с всичко.
Не си почивам от тренировките, само от слагането на ръкавиците. Искам да си изчистя малко съзнанието и да вляза в чист ум. Трябва да си почина от самата игра, за да мисля малко по-широкоскроено, когато вляза да тренирам технически. Сега правя силови упражнения и бягания, гледам да не излизам от форма.
Със сигурност конкуренция в тази категория и категориите около нея ще е коренно различна. На миналата Олимпиада на 75 килограма почти никой от тези боксьори не игра на 71 килограма. Един олимпийски цикъл променя много неща. За по-долна категория съм по-скептично настроен. Надявам се да има 75 килограма на следващата Олимпиада, но ако няма, ще опитам да участвам на която и да е категория.
Догодина ни очаква Европейско и Световно първенство. Вече спечелих европейска титла, но възнамерявам да си защитя титлата. Световното е едно чисто ново нещо за мен и медал би ме издигнал към нещо повече в момента. Ако съм на почетната стълбичка, ще е стъпка нагоре за мен. От Олимпиадата се очакваше медал от абсолютно всички българи. Целият ни отбор е пълен с доста качествени боксьори и сме доста силен отбор в момента. Видя се и на Европейското - от седем-осем боксьори изкарахме шест-седем медала. Ще вървим все по-нагоре, защото основната част от отбора е много млад.
В момента намалих малко брадата си, но със сигурност ще я оставя до Лос Анджелис. Има суеверие зад нея и ще я държа, докато не спечеля поне медал от Олимпиада", заяви Рами Киуан.
За съжаление, Рами отпадна на четвъртфиналите и не можа да се добере до битката за медал. Той беше отишъл със заявка за отличие и дори олимпийска титла, но не можа да осъществи намерението си.
Рами Киуан е от талантливите български боксьори, които със сигурност в следващите години ще се борят за международните титли и атака на следващите олимпийски игри в Лос Анджелис.
Гледайте целия разговор с Рами Киуан във видеото.