Саман Солтани е горда, че е била част от Отбора на бежанците и е сбъднала олимпийската си мечта в Париж
Саман Солтани може и да завърши последна на четвъртфинала в състезанието по кану спринт на Олимпийските игри в Париж, но бежанката все още се усмихва широко, без значение, че отпадна.
28-годишната иранка, която живее във Виена заяви, че е доволна от представянето си, постигнала е олимпийската си мечта и се надява да е вдъхновила други хора.
"Това е моята голяма цел, да мога да мотивирам хората и да им помагам. Понякога животът е наистина труден и мислиш, че всичко е приключило и не можеш да продължиш напред, но точно в този момент трябва да го направиш. Трябва да вярваш в себе, да слушаш хората, които вярват в теб и да останеш позитивен", каза тя пред "Ройтерс".
Тя е била състезател по артистично плуване, но започва да се занимава с каяк в родината си Иран с надежда, че ще стигне до Олимпийските игри.
"Спечелих сребърен медал на първенството на Азия през 2018 година и след това се сбогувах с професионалния спорт. Спрях, защото вече нямаше шанс за мен да отида на Олимпиада, но не защото не можех. Аз бях основната надежда на Иран, но те не ни изпратиха. Бях много натъжена и после спрях", каза тя.
Солтани е принудена да потърси убежище в Австрия през 2022 година и така започва нейния път до отбора на бежанците на Игрите в Париж.
"Всичко може да ти се случи. Имаш два избора - да приемеш и да се опиташ да подобриш живота си или да се оставиш на негативните неща, което може да те пречупи. В този случай аз реших да построя живота си отново и да се докажа на себе си, както и да мотивирам други хора", обясни 28-годишната спортистка.
Тази нова житейска страница започва в австрийската столица Виена.
"Аз спечелих австрийския шампионат по спринт и в маратона. Местната федерация по каяк ме подкрепи изцяло, както и Олимпийският комитет на Австрия. Изпратиха случая ми до Международната федерация по кану и Международния олимпийски комитет и след това ме приеха в отбора на бежанците", разказва иранката.
Солтани каза, че е усетила подкрепата от иранците независимо от факта, че се състезава за отбора на бежанците.
"В крайна сметка аз съм иранка. Докато бях в Иран имах добра репутация и все още имам, защото аз бях модел за подражание на много жени. Аз още съм иранка и те се гордеят с мен", обясни спортистката.