Сръбската легенда Мая Огниенович каза край и то на рождения си ден

Световният шампион за жени Сърбия отпадна на 1/4-финалите на Олимпиадата в Париж 2024, след като бе победен от Италия с 0:3 гейма. Това беше и последният мач за легендарната разпределителка Мая Огниенович, която потвърди в много емоционално изказване след мача, че това е краят на нейната кариера в националния отбор и то навръх 40-ия й рожден ден.

"Да, определено това е краят. Дойде моментът за това. Много се забавлявах, беше много хубаво, много благодаря за всичко, за емоциите, за всеки медал, за всяко поражение, за всичко, което научих, на всичките ми бивши и настоящи съотборнички, бивши и настоящи треньори, федерацията. Изпитвам огромно чувство на благодарност. Беше толкова красиво", заяви Огниенович.

Тя подробно обясни как е изглеждал мача с Италия.

"Трудно е за обяснение, защото бях много доволна от това как започнахме. Имахме различна енергия от предишните мачове, което ни даде вяра и увереност. Играхме за всичко или нищо, без страх, до 19:15 на първия гейм. Мислех, че това предимство не може да бъде изпуснато на това ниво. Играем на топ волейбол и вярвахме, че няма да го изпуснем. 0:1 не означава нищо, но означава психологически много."

"Това се отрази на отбора и във втория гейм се видя, че сме разклатени. Опитвахме се да намерим играта си. Съжалявам, защото те се оказаха доминиращи в третия гейм. Не мога да го приема, не защото винаги играехме равностойно с тях, а защото те не показаха нищо повече нас. Никой не се отличи, не знам какво беше толкова убедително в третия гейм. Оказа се, че са ни разбили, което не е така."

"На полето чувах "вярваме, вярваме, играем, играем", но това не се виждаше. Преди да дойдем, знаехме, че има пет отбора, с които ще се борим, но щяхме да ги изберем, ако можехме, защото знаем, че можем да играем с тях. Италия винаги ни е надигравала, но да завършим така, както завършихме, не беше планирано. Говорихме си за злато, но такава убедителна загуба на 1/4-финалите трябва да се приеме. Ако това беше полуфинал, имаше как да се поправим, но това е знак, че може би всичко е трябвало да стане така."

И накрая Мая, както всички останали волейболистки на Сърбия, се разплака.

"Всички дойдоха на рождения ми ден и беше емоционално. Това бе единственият път, когато всички мои приятели и съотборнички бяха там, освен родителите ми. Имахме едно мотивиращо видео в селото и последните два дни бяха много емоционални, много плакахме и това беше голям заряд за всички нас. Не беше лесно да запазиш спокойствие и да приемеш загубата."

Снимки: volleyballworld.com и sportal.rs