Последният от мъжкия финал на 100 метра в Париж щеше да е шампион в Сеул 1988

Плътността на резултатите в мъжкия финал на 100 метра на Олимпийските игри в Париж и малката разлика между участниците в битката за медалите стана повод за множество коментари и разсъждения. Статистиката също излезе начело след това бягане, което беше спечелено с 5 хилядни от Ноа Лайлс (9.79), който изпревари един от фаворитите за първото място Кишейн Томпсън.

Бронзовото отличие извоюва американецът Фред Кърли с 9.81 сек.

Оказа се, че времето на последния в този финал - Облик Севил, който финишира за 9.91 сек, би му било достатъчно за златен медал на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Тогава на олимпийския връх с 9.92 сек стъпи легендарният американец Карл Люис.

В оригиналното състезание на 100 метра в Сеул първи финишира Бен Джонсън с нов световен рекорд от 9.79 сек, а Люис завърши втори с нов рекорд на САЩ от 9.92 сек. Три дни по-късно Джонсън дава положителен резултат за стероиди и златният медал му е отнет и присъден на Люис, а постижението му е и нов олимпийски рекорд.

Любопитна от битката на 100 метра в Париж е още една подробност. Четирима състезатели, които записаха резултати под 10 секунди в полуфиналите, не успяха да намерят място във финалното бягане, което още веднъж говори за плътността на резултатите в тази дисциплина при мъжете. Извън финалните осем в Париж останаха южноафриканецът Бенджамин Ричардсън (9.95), японецът Абдул Хаким Сани Браун с личен рекорд от 9.96 сек, британецът Луи Хинчлиф с 9.97 сек и канадецът Андре де Грас с 9.98 сек.