Аверил Ъгба: Дължа живота си на доктор Ганчев

Лидерът на Черно море Тича Аверил Ъгба даде интервю за каналите на НБЛ в специалната рубрика “Героите на НБЛ”. Баскетболистът заяви, че дължи живота си на президента на “моряците” - доктор Георги Ганчев, който му е помогнал да се възстанови от тежката контузия в коляното през миналата година. Освен това Ъгба сподели интересни факти от своя живот, като в края на разговора сподели, че иска да промени баскетболната култура във Варна и се радва, че целта му постепенно се изпълнява.

“Харесвам Варна. Хубаво е тук, харесвам културата, хората, храната е добра. Всички тук са приятни. Не знам какъв е опитът на другите тук, но на мен ми харесва. Съотборниците ми са наистина страхотни. Още от първия ден през септември 2022-ра всички ме посрещнаха с отворени обятия. Забавни са и ги уважавам, защото никога не ми показаха някаква враждебност. Винаги са позитивни и това ми харесва.

Дължа живота си на доктор Ганчев. Беше трудно, когато бях контузен. Мислех си, че кариерата ми е приключила.. Това са предните кръстни връзки на коляното. Всеки знае какво значи това не само за един баскетболист, но и за спортист като цяло. Това може да приключи кариерата ти. Но той познаваше страхотни лекари и хирург, както и физиотерапевт. Ганчев беше до мен и ми помогна с всичко, от което имам нужда. Понякога дори идваше до вкъщи, за да види как съм. Наистина го оценявам, защото без него вероятно нямаше да съм в това положение. Завинаги ще съм му благодарен, както и на Черно море. Без феновете щях да съм депресиран някъде в Америка, но тяхната подкрепа и тази на съотборниците ми ме мотивира да продължа. Вечно съм благодарен на д-р Ганчев и треньорите ми.

Като цяло съм доволен от сезона дотук. През миналите сезона не бяхме достатъчно добри, но тази година взехме повече победи и ми харесва, че баскетболната култура тук се променя. Някои от футболните фенове идват да ни подкрепят и това е наистина готино. Бях малко разочарован отново заради контузиите. Аз не скъсах връзки този път, но имах разтежение. Имах бавно начало, после някои от другите американци се контузиха. В началото на сезона съперниците ни имаха пълни състави, а ние събирахме петима-шестима здрави играчи. Радвам се, че вече сме по-здрави, не на 100%, но това е част от играта. Ако всички сме напълно здрави, имаме шанс да атакуваме титлата.

Всъщност баскетболът беше третият ми спорт. Първият беше бейзбол. Обичам го и бях наистина добър, но по някаква странна причина спрях да тренирам, защото реших, че съм твърде висок за бейзбола. Това беше глупаво, не знам защо го реших. Тогава преминах в американския футбол. Там не можах да продължа. В него имаше твърде много контакт и го смених с баскетбол.

Баща ми и чичо ми са играли за Нигерия, както и в Щатите, но са футболисти. Майка ми пък е лекоатлет в дисциплините на 400 и 800 метра. С малкия ми брат се шегувам, че е взел най-добрите гени от всички. Той е голяма работа. В топ 5 на надеждите за първия кръг в Драфта на НФЛ е, а освен това ще пътува за Олимпийските игри в Париж. Освен американски футбол, той тренира и лека атлетика. Ще участва на спринтовете в Париж, а миналото лято се състезаваше с хора като Ноа Лайлс. Естествено, загуби от него, но е само на 17 години и обича футбола. Играе за университета на Южна Каролина.

Започнах да играя баскетбол много късно - някъде на 15-16 години. Вероятно и заради средата, в която израснах. Не е като тук, във Варна, с конструктивна критика. Да ти казват “добра работа”. Казаха ми, че не ставам. Бях висок 190 см и бях слаб. Не можех дори да докосна ринга. Треньорите и съотборниците ми ме дразнеха - как си толкова висок и не пипаш ринга или забиваш. Но пък явно са усетили огъня в мен. Бях обсебен от това да стана по-добър. В началото беше просто забавление, но после, когато започнах да задобрявам, си казах, че мога да направя нещо с живота си. И станах обсебен от играта. Бих казал, че гимназиалният ми треньор намери мястото ми и ме натисна и насочи да се превърна в играча, който съм днес.

Моята цел е да променя баскетболната култура тук. Когато дойдох тук във Варна преди години, хората казваха, че отборът някога е бил силен. Разказваха ми истории за старите отбори на Черно море, какво се е случвало в последните четири години. Затова и играя толкова здраво. Защото знам, че няма да съм тук вечно. Малко е тъжно, но знам, че когато напусна искам да оставя Варна на по-добро място. Искам да променим баскетболната култура тук. Щастлив съм в момента, но не мога да бъда самодоволен или да се успокоя. Виждам промяна в културата - идват повече фенове, повече спонсори. Всички говорят за баскетболния отбор, но голямата ми цел е да върнем баскетболната култура тук обратно, както е било във Варна преди години. Ако спечелим и титла, било чудесно, но това е моята основна цел”, заяви Ъгба.

Центърът и съотборниците му от Черно море излизат за решителен мач №3 от серията си със Спартак Плевен днес от 19:00 часа в зала "Балканстрой".