Интер нанесе нов удар по Милан и стигна до жадувания финал

Отборът на Интер се класира за финала в Шампионската лига, след като спечели и реванша срещу Милан от полуфиналите. Този път отборът в черно-синьо се наложи с 1:0, а преди седмица беше спечелил с 2:0, с което заслужено продължава напред. В мача за трофея, който ще е на 10 юни в Истанбул, съперник ще бъде Манчестър Сити или Реал Мадрид (1:1 в първата среща).

Капитанът Лаутаро Мартинес вкара единствения гол в 74-тата минута след подаване на Ромелу Лукаку.

За “нерадзурите” това ще е шести финал в клубната им история, като досега те имат три трофея - през 1964, 1965 и 2010 г. Последният от тях е и последният случай, в който италиански тим триумфира в надпреварата.

Само в рамките на този сезон пък за Интер това е четвърта победа над Милан от пет двубоя.

След като преди седмица отборът на Симоне Индзаги нанесе своя удар рано-рано в мача и после удържа аванса си, сега не се налагаше да бъде доминиращият отбор. Милан обаче също подходи по-стабилно в защита, заради което положенията този път не бяха много и станахме свидетели най-вече на силови единоборства. През първата част “росонерите” имаха два добри шанса, а противникът само един. След почивката “нерадзурите” бяха още по-стабилни и не дадоха почти никакви възможности на Милан.

Големите надежди на "росонерите" в лицето на Рафаел Леао не се оправдаха, защото завърналият се нападател беше неутрализиран и не успя да впечатли. 

На трибуните имаше 75 000 тифози, като само 8000 от тях бяха фенове на Милан.

Наставникът на Интер Симоне Индзаги заложи на същите 11, с които започна и в първия мач. Така отново Един Джеко беше предпочетен в атака вместо Ромелу Лукаку за партньор на Лаутаро Мартинес.

Рафаел Леао беше титуляр за Милан, след като това беше най-голямата въпросителна. Португалецът не игра преди седмица заради травма. Малик Тиау беше друга промяна в състава на Стефано Пиоли, като той излезе вместо Симон Кяер.

Тео Ернандес създаде първата опасност в двубоя, след като в 5-ата минута шутира от поне 30 метра и изненада Андре Онана, но топката мина над гредата. Противникът отговори с шанс пред Николо Барела две минути по-късно, но и той не уцели вратата. 

Центриране към Оливие Жиру и неразчетена реакция на Онана създаде напрежение в наказателното поле на Интер в 10-ата минута. Секунди по-късно Браим Диас вече получи шанс да отбележи от много добра ситуация, но стражът на символичните домакини отрази. 

Направи впечатление, че в тези начални минути бяха извършени няколко нарушения, които по принцип биха били "оцветени" в жълто, но реферът Клеман Тюрпен така и не показваше картони. 

Следващата чиста възможност дойде чак в 38-ата, когато Леао се пребори с Дармиан и стигна опасно близо до Онана, но не уцели вратата. Останаха съмнения за игра с ръка на нападателя при единоборството с бранителя в черно-синьо, което можеше да отмени евентуален гол.

В ответната атака обаче се стигна и до изключително спасяване на Менян на другата врата. Там Джеко леко отклони остро центриране, но френският вратар беше на мястото си.

Две минути преди почивката Мхитарян напусна заради контузия, като беше заменен от Марсело Брозович. 

Втората част започна с активна игра от страна и на двата състава, без обаче да се стигат до кой знае колко чисти ситуации. В 65-ата Индзаги заложи на намиращия се в силна форма Лукаку. 

Милан притесни съперника чак в 69-ата, когато с глава Леао опита да изведе Месиас в наказателното поле на Интер, но пасът не беше точен. 

Интер стигна до важния гол в 74-тата минута, когато капитанът Лаутаро Мартинес прониза Менян след асистенция на Лукаку. 

Веднага след това аржентинецът имаше още едно положение за гол. Същевременно миланистите се изнервиха и единоборствата станаха още по-остри. До края обаче играчите на Пиоли дори не успяха да отправят удар към вратата.