Саша Илич: Може да нямаме най-добрия отбор, но имахме най-малко колебания
Треньорът на ЦСКА-София Саша Илич даде голямо интервю пред сръбското издание "Журнал". Той говори за това колко е важно червените да влязат от първа позиция в последния етап от сезона, за отпадането от Лигата на конференциите, Христо Стоичков, битката за титлата и засяга още няколко теми.
"До края на първата част от сезона имаме пет мача, а след това ще играем още пет двубоя в плейофите. В 28-ия кръг ни гостува Лудогорец и от този мач много ще зависи плейофът. За нас е важно да останем на първо място, в такъв случай ще приемем Лудогорец и в плейофите. Ние сами може да увеличим шансовете си да спечелим титлата - ще ги използваме, ако сме отбор от шампионски калибър", казва Илич пред сръбското издание "Журнал“.
"Честно казано, адаптацията ми в България не беше толкова трудна. Ние сме подобни хора, разбираме се добре, обичаме футбола по един и същи начин... Българското първенство е подобно на нашето, качеството бавно се повишава с напредването на няколко клуба, които са зад доминиращия Лудогорец. Идването в ЦСКА означава много за мен. Това е страхотно преживяване, а аз съм едва в началото на треньорската си кариера. Както се казва, борбата никога не свършва. Никога нищо не е сигурно в този бизнес. Понякога планът работи, понякога - не. Преминавам през всичко това бързо. Не знам как ще завърши този сезон, но знам, че научих много уроци за тези десет месеца в ЦСКА", твърди сърбинът.
"През лятото на миналата година ми беше предложено да говоря със собствениците на ЦСКА. Не говорихме дълго. Когато реших да работя като треньор знаех, че няма да мога да избирам работата си. Не е нужно да приемам всяко едно предложение, но трябва да работя. ЦСКА изглеждаше добра възможност. Изглежда съм направил добра преценка", смята той.
"Не бих се върнал към 11 април 2022 година, когато напуснах Чукарички. Много се знае за това. Във всеки случай беше и ценен опит", лаконичен е Сале за първото си работно място като треньор.
"Рецепта за успеха е стабилност във формата. Може да нямаме най-добрия отбор и не изиграхме най-добрите мачове, но имахме най-малко колебания. През октомври загубихме като гост от Лудогорец, оттогава имаме 12 победи и 2 равенства в 14 мача. Не сме най-убедителният отбор, но печелим точки", аргументира успеха на ЦСКА дотук Саша Илич.
"Бяхме близо до класиране за груповата фаза на Лигата на конференциите, но паднахме в последните десет минути на реванша срещу Базел. Отпаднахме с гол в добавеното време. Съжалявам, че не успяхме. Бихме били по-добър отбор, ако можехме да играем повече европейски мачове", разказва младият специалист.
"Не знам какво стана с нас в мача срещу Черно море за Купата. Много съм разочарован от представянето ни. Обичам да играя за всяко състезание. Всяко носи различни емоции. Мисля, че пропуснахме добър шанс да спечелим Купата", каза още Илич.
"Имаше спорове кой е истинският ЦСКА. Все едно, не дай си Боже, Партизан да се раздели на два клуба заради някаква административна разправия. Ще бъде много интересно, ако спечелим титлата, а ЦСКА 1948 спечели Купата. Проблемът е решен, "моят" ЦСКА спечели и вече знаем кой е истинският, така че споровете изчезнаха. Феновете останаха при нас, другият ЦСКА е с много по-малка публика, така че когато играем, няма напрежение", разказва старши треньорът на ЦСКА за медията от родината му.
"Подписах договор с ЦСКА за два сезона. Уговорката е да се опитаме да издигнем клуба на по-високо ниво. Към края сме на първия сезон. Ще видим как ще са нещата в края на кампанията. И тогава... Кой знае? В този бизнес никога не знаеш какво ще донесе утрешният ден", заявява философски.
"Всичко спира, когато се появи Христо Стоичков. Той е най-голямото име в българския футбол. Живее в Маями, така че рядко е в София. Срещнахме се два пъти. Говорихме за футбол дълго време. Историите с него са фантастични. Той дойде на една тренировка и разговаря дълго с целия отбор. Не се меси в работата на клуба, но следи всичко и знае всичко", добавя сръбският специалист.
"Спомням си, че някога във всеки български клуб имаше поне един наш играч. Сега ни няма. Лазар Туфегджич е с нас в ЦСКА, Велко Йеленкович е в Славия, Милош Петрович е в Локомотив (Пловдив), а Заря Ламбулич е в Берое и толкова. Намирам го за странно. Мисля, че има място за нашите играчи в българското първенство. От друга страна, България е в Европейския съюз и си мислех, че ще има повече играчи от Румъния, Словакия... Има, но повечето са южноамериканци и африканци. Идват лесно и играят добре, така че след това отново са привличани техни сънародници", обяснява Илич.