Българският футбол копае дъното!

Българският футбол копае дъното! Тъжно и жалко за всички, обичащи този спорт, но това са фактите. След унизителните първи 45 минути на феноменалния “Пушкаш Арена” и поредното поражение за националния отбор на България някой трябва да поеме отговорност и да си носи кръста за своите решения. Защото резултатите са ни плачевни, защото не се вижда светлина в тунела, защото няма последователност в нищо, което се прави и докато другите се развиват, ние тъпчем на едно място.

Селекционерът Младен Кръстаич със сигурност е най-голямото разочарование след двете европейски квалификации, които бяха загубени от Черна гора (0:1) и от Унгария (0:3), които на практика ни оставиха далеч от голям форум още преди дори да разберем, че стартира поредния (провален) квалификационен цикъл. Именно той си обърка селекцията, съставите и смените в тези два мача.

Наистина записахме няколко положителни резултати след пристигането на сръбския специалист и типично по български, на никаква база или само на лек светъл лъч, вдигнахме много сериозно очакванията, като дори бе обявено, че шефовете на БФС са поискали класиране от този тим с младоци, който в момента представлява “лъвовете”.

Ама какво класиране ще гоним, като ние глобално не работим правилно в посока да развиваме този така обичан спорт, който и в България, както навсякъде по света, е най-популярният. Дори напротив с всяка изминала година се отдалечаваме със страшна сила все повече от средните европейски стандарти, които вече едвам виждаме с бинокъл.

Доказателството е, че вчерашният ни противник, който е бил футболно страшилище в първата половина на миналия век, но в продължение на 10 световни първенства не се класира на Мондиал и го нямаше на футболната карта до 2016 година, когато се класира на европейско първенство за първи път от 40 години и преди две години бе един от домакините на последните еврофинали(като на баража премина през България, където се радвахме на отличния жребия, че ще играем с “маджарите” в София), е съперник, с който нямаме допирни точки в момента.

Ясно е, че стадионът красавец в Будапеща е направен с помощта на държавата. Истината е, че само в унгарската столица чисто новите стадиони са повече от пръстите на едната ръка, тъй като е държавна политика да се инвестира и да развива футбола и спорта (инвестирани над пет милиарда в последните 10 години) като цяло, докато при нас нищо. Ръководството на БФС в лицето на Борислав Михайлов трябваше да е направило пътека до най-високите етажи в държавата с готови планове, стратегии, усърдно да работи в колаборация с клубовете такива неща да се случват и това да бъде активен процес от много години насам. Защото футболът е за всички и е социален феномен, а не само за клубовете, които гласуват на Конгреса.

Ще ме извинява г-н Кръстаич, но няма как да каже, че това са най-добрите футболисти в България. Първо не е уважително, след като си в основата съставът, който селектираш, тренираш и пускаш на терена, да изглежда така, а след това да не искаш да дадеш обяснение пред нацията. Все пак е национален селекционер, при това доста сериозно платен за работата, която върши, а не клубен треньор, като представлява цяла една нация. Той обърка тотално титулярите и в двата мача, като даде толкова грешни сигнали на този млад и неопитен отбор с липсата на последователност в действията си, че футболистите тотално се объркаха и нищо не функционираше в Будапеща.

Оплакваме се, че играят малко българи в отборите, но и тези, които играят във водещите отбори, не ги викаме. Ивайло Чочев е голмайстор на първенството със 17 гола. Разбираме, че няма динамика за схемата на Кръстаич и не му била работа да вкарва голове, но пък има с няколко попадения повече от двойката ни титулярни нападатели в тези мачове - Спас Делев (5) и Кирил Десподов (9), и общо, колкото имат тримата ни нападатели, заедно с Радослав Кирилов. Андриан Краев е най-високият халф, който имаме, основна част от тима на Станимир Стоилов (видя се и есента, и сега пролетта) и видимо има физически данни, каквито другите извикани нямат. Тодор Неделев технически е най-добрият български футболист и наистина скоростта не му е най-силното качество, но може да играе с топката, както никой друг сред избраните и е титуляр в тима шампион на страната. Да не попаднат сред всичките 25 избраници, а после титуляр да излиза играч, който дори не бе повикан в първия списък - Християн Петров, а след това е първият заменен и три дни по-късно да влиза на почивката, за да спасява положението, показва, че идеите на Кръстаич за тези два мача бяха всичко друго, но не и ясни.

Националният отбор е мястото, където играят най-добрите играчи и тези в най-добра форма на една страна, независимо на колко години са, а не тези, които имат най-голям потенциал някога да станат големи футболисти. Дано всички от избраните играчи да се развият и да ни радват, но няма как играч от 8-ия във втора дивизия на Полша - Ивайло Марков, който от ноември е участвал в три мача, като два пъти не е бил титуляр, да стартира от първата минута за България пред 60 000 зрители в комбинация от играчи, които почти не познава, и да искаме да имаме различни резултати от тези от последните на националния тим. Талантливият 18-годишен Никола Илиев от Интер, който бе един от най-добрите в тима, няма мач за мъжкия футбол от 2020 година, когато записа 152 минути (в три участия) с екипа на Ботев (Пд), а вече има шест мача и 256 минути за първия тим на България. Централният бранител Валентин Антов пък има под 400 минути за клубния си тим Монца през този сезон.

Дава се шанс на тези играчи, ама и те трябва да покажат малко зъби, желание за битка и борба на футболния терен, но не на думи, а с действия. Вчера звездата на домакините Доминик Собослай изглеждаше, като Алберто Томба в най-добрите му години, но с разликата, че славният италианец трябваше да влага всички сили, за да преминава през вратите на пистата, а унгарският капитан почти на парад минаваше  през родните футболисти, които не си изкараха нито един жълт картон. Това само олицетворява какъв характер и манталитет имат на този етап играчите ни, които бяха на терена в Унгария, и каква е реакцията им, след като през първото полувреме бяха разпилени по всички показатели.

Налагането на само млади играчи, не гарантира, че ще имаме отбор след две години, колкото и да ни се иска, тъй като те имат нужда и от някой, който има малко повече опит около тях. Манталитет на победители не се гради само с поражения. Например в клубния отбор работиш всеки ден с футболистите, ако решаваш да правиш такава сериозна промяна имаш шанс на успех, докато в националния отбор си зависим от десетки фактори, освен и факта, че се събираш десет пъти в годината. Най-вече обаче футболисти трябва да си го заслужат да бъда част от представителния тим на България. 

Директорът Георги Иванов-Гонзо, който смята, че този отбор след две години ще ни радва и ще изглежда много по-добре, трябва да иска обяснение на Кръстаич за всичко, което сътвори и как всичко положително от втората половина на миналата година бе захвърлено с лека ръка. Защото през юни в Разград пристига неговата Сърбия, фаворит, лидер и със сигурност най-силен тим в групата, а негативите са за цяла България, освен за БФС, селекционера и играчите.