Мартин Газиев: Живея втори живот, за което съм благодарен на брат си

Бранителят на Марица (Пловдив) Мартин Газиев е едно от най-опитните лица в състава на пловдивчани. Той натрупа сериозен опит през годините, като носи екипите на редица отбори от елита и Втора лига. През 2012-а година Газиев научава шокиращата новина, че страда от рядко срещаната болест с името идиопатична апластична анемия, която е способна да доведе до трагичен край. Бранителят успява да я пребори благодарение на своите близки и най-вече на своя брат, който дарява костен мозък за важната операция. Две тежки контузии и скъсани връзки на двете колена, както и тази болест не отказват Газиев от футбола и той продължава да играе професионален футбол. Ето какво сподели защитникът в специално интервю за Sportal.bg от лагера на Марица в Турция. 

„Подготовката протича за момента много добре. Времето също е с нас, което предразполага да водим един пълноценен тренировъчен процес и да се подготвим за тежките мачове, които ни очакват през втория полусезон. 

Вече може да спечелите 200 000 лева от Sportal.bg в новата секция "Домът на феновете"

Треньорският щаб може да каже как сме се представили, но аз мисля, че в контролата срещу Академия Пандев се представихме по-добре. Липсваше ни постоянство през първия полусезон. Имаше мачове срещу силните отбори, където ги надиграхме и доминирахме срещу тях. Срещу отбори, които се затварят срещу нас, ни беше по-трудно. 

Мисля, че в Марица засега ми е най-добре като колектив и условия за работа. Не съжалявам за нищо. Важното е да сме живи и здрави, всичко друго остава на заден план. Мислел съм си много пъти, че ако не бяха контузиите и болестта, щях да съм на някое много по-добро място и на друго ниво, но важното е, че вече съм жив и здрав. 

Преборих идиопатична апластична анемия. Това се случи през 2012-а година. Към края на мач почувствах задух и тежест в гърдите. След края на срещата лекарите и ръководството ме заведоха в болница за допълнителни изследвания. Оказа се, че имам рядко срещана болест на кръвта, която засяга белите кръвни телца. Може и малко странно да звучи, но лекарите ми казаха, че тя може да се отключи от всичко – може да се отключи и от смях. Бяха ми проведени курсове с антитемоцитен глобулин. Те не подействаха и последното решение беше да се направи трансплантация с костен мозък. За мой късмет с брат ми бяхме 100 процента съвместими и сега вече всичко е наред. Беше много тежко за всички покрай мен – семейството ми, близки и приятели, но благодарение на тях сега всичко е наред и сме добре. Благодарение на моя брат живея втори живот. Излязох от болницата 68 килограма. Бях много слаб, нямах никакви сили. Първите месеци ядях само подбрани храни. Самото възстановяване беше много трудно, но с воля и характер се преборих с това нещо. Около 17 месеца бях извън терена.

Отидох в Работнички Скопие през 2012 година. Всичко беше много наред, но за мое съжаление изкарах само два месеца там. Условията за работа там са много добри. Мислиш само за футбол. Като материална база, заплащане, отношение към футболистите, възстановителен процес всичко беше по-добро в сравнение с България. Имам операции и на двете колена от скъсани връзки. Едната я получих, докато бях в Пирин Гоце Делчев, а другата в Царско село. Според мен всичко е в главата. Трябва да имаш силна воля и характер да пребориш подобни неща. Ако си със слаба психика, да си приключил много отдавна.

Моите амбиции за втория полусезон са да излизаме всеки мач за победа и да подобрим самото представяне от първия полусезон. Мястото на Марица не е там и ще се борим да сме по-напред в класирането. Обяснението ми е, че повечето отбори срещу нас се затварят и изчакват на контраатака. Те знаят, че сме добър отбор и се опитваме да играем футбол. 

Мисля, че за да може българският футбол да върви напред, трябва да се дава път на по-млади футболисти. Аз, както и другите по-опитни футболисти опитваме да предаваме своя опит, който сме натрупали през годините. Всичко си зависи от самите тях – дали искат да попият това нещо и най-вече да искат да се трудят. 

С екипа на Брестник бяха първите ми мачове. Бях на 18 години. Пепо Пенчев и Димчо Беляков ме привлякоха в тима на Брестник, след като от Локомотив Пловдив не ми предложиха договор. Така тръгна моят футболен път – от най-ниското ниво на футбола в България. Помня мача с Левски, но не бях в отбора. Гледах мача по телевизията. 

Президентът на Марица ми се обади и се разбрахме за 2-3 минути. Не съм мислел за пари. За мен беше по-важно да опитам отново от професионалния футбол, защото ще направя 35 години и не се знае още колко мога да играя. Мисля, че опитните футболисти сме в добри отношения. Както аз мога да науча нещо от тях, така и те могат да научат нещо от мен. Обменяме опит, комуникираме си, което важно за отбора да върви напред.

Приканвам феновете да подкрепят отбора. Знам, че сме в тежка ситуация, но мисля, че с тяхна помощ и с помощта на футболисти и треньори ще излезем от тази миникриза. Пожелавам им да са живи и здрави“. 

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти