Профибоксьорът Тинко Банабаков: Олимпийският бокс ме разочарова Започнах да тренирам заради "Роки"

Тинко Банабаков е пример за отдаден спортист. След трето място на Евро 2015 г. и пропусната възможност да се класира на олимпийските игри в Рио, премина в профибокса. Утре ще боксира с Лазар Пантич (Сър) на голямата галавечер в зала "Универсиада". Преди това великотърновецът говори пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

- Тинко, утре ви предстои мач срещу първата ръкавица на Сърбия. Как се стигна до двубоя?- Беше планирано да играя за Интерконтинентална титла срещу боксьор от Гърция. За жалост, той се контузи. В последния момент трябваше възможно най-бързо да намерим нов противник. Радвам се, че сърбинът се е съгласил. Подготвен съм много добре. Готвех се за 10 рунда, а сега ще играя 6.

- Каква е разликата в мотивацията?- Бях доста разочарован, след като разбрах, че боксьорът от Гърция е контузен. Но трябва да се съсредоточа само върху нещата, върху които имам контрол. Аз също можеше да се контузя. Беше доста демотивиращо, като разбрах. Имаше период, в който се търсеше противник и не бях сигурен дали ще ми намерят. Това ми повлия психически, но спортът ме е калил. Бил съм в много ситуации и успявам да се справям. Психически да се задържа. В случая от мен зависеше да продължа да се готвя и да чакам да ми намерят противник.

- Какво знаете за съперника си?- Няма много видеа с негови мачове. Не можах да го разуча. Има едно видео, но то е от 2019-а. Много е старо и не може да се разчита на него като адекватна информация. Видях поне, че е права стойка. Високо момче е. Ще се адаптирам. Имам 6 рунда да го разуча. Още от първия го подкарваме и ще се справим.

- Последният ви мач беше в Англия срещу непобеден съперник при първото ви излизане в чужбина. Загубихте само с две точки.- За този мач имах около две седмици предизвестие. Но аз винаги поддържам форма. Бях готов. Там тънкият момент беше, че от 4 рунда директно отивам и играя 8. Трудно е тактически да си структурираш плана за срещата. Справихме се добре. Мачът беше много равностоен. Ако не беше в Англия, можеше да е със същия резултат в обратна посока. Смятам, че дадох заявка на голяма гала, организирана от Франк Уорън.

- Какви неща научихте за себе си от тази среща?- Излязох на голяма сцена, където боксът е съвсем различен. Излизаш срещу съперник, който е с екип от 20 човека. Ние всичко се опитваме да го направим сами, експериментираме. Кондиционно доста добре се справих. Можех да си разпределя силите по малко по-различен начин. Нещото, което на мен винаги ми е липсвало е било малко физическата сила. Върху нея сега понаблегнахме доста добре. Наваксахме. Технически и кондиционно съм много добре подготвен. Още малко сила трябва да натрупам за професионалния бокс.

- Доволен ли сте от прогреса си, откакто сте професионалист?- Абсолютно! Винаги съм вярвал, че съм за професионален бокс, защото силната ми страна е била кондицията. Винаги съм искал да работя повече рундове. Първите 1-2 са били по-бавни, по-разучаващи. Но след това съм вдигал нивото и съм пречупвал противниците си. Неслучайно ми дадоха прякора Дестроя-Разрушителя, защото лека-полека ги пречупвам физически и психически в мача.

- Не сте спрял и с олимпийския бокс. Участвахте на две държавни първенства. Стигнахте до финал преди дни.- Там е малко по-динамичен боксът. Когато играеш три рунда, гледаш да се раздадеш на макс. Не е по-монотонния професионален бокс, когато играеш 8-10-12 рунда. Затова се случват често сблъсъци с глави. Отвориха ми две аркади, но всичко е наред. Възстановявам се, ще съм готов за мача утре. Направих добри спаринги, доволен съм.

- Вие имате право да участвате дори на олимпийските квалификации за игрите в Париж. Минавала ли ви е тази мисъл?- Откакто преминах при професионалистите, нямам такава амбиция. Основният ми приоритет е професионалната ми кариера. Има млади момчета, които излизат отдолу. Искам те да имат шанса, който на мен ми дадоха, да бъда толкова години национален състезател. Да представям България, да спечеля медали за България.

- Изглеждате малко разочарован от олимпийския бокс. Бяхте близо до класиране на игрите в Рио. Това ли беше пика ви?- Винаги съм бил в пика си, защото съм отдаден в тренировъчния процес. Много пъти съм бил ощетен. На евроквалификацията за олимпиадата играх с арменец, когото съм побеждавал три пъти. Тогава отидох и го бих може би най-много от всички пъти, в които съм играл с него. А ми дадоха загуба. После разбирам, че те няма да участват в световната квалификация в Баку, защото са във война. Платили да вземат колкото могат повече квоти от тази квалификация.

- А тогава как го преживяхте след въпросния мач с арменеца?- Много тежко! Емоционален срив. Години си тренирал сутрин и вечер. По цял ден съм жертвал само и само да стъпя на олимпийския подиум. Да ти го отнемат нечестно е много тежко.

- Кога си казахте, че повече нямате работа в олимпийския бокс?- Дълги години се натрупваше и бях пред това решение. Много пъти съм бил на кръстопът. В крайна сметка 2019-а точно преди пандемията беше последната ми година, в която имах договор с федерацията. След като изтече бях решил, че нямам място там. Първо, че не се чувствах приет. Треньорите си имаха други любимци. Идваха и ми казваха по една-две думи за цяла тренировка. Докато имаше други боксьори, които някой път не идват на тренировки. На тях им се обръща внимание. Усетих, че мястото ми вече не е там и трябва да продължа по своя собствен път.

- Вие сравнително късно започвате с бокса. Как се озовахте в залата?- Тренирал съм много различни спортове. В ученическите ми години с приятели ходехме на фитнес. В единия от тях имаше боксови круши. Ходехме да удряме и оттам тръгна манията. Също от филмите на "Роки", които тогава бяха доста популярни. Отидох в залата. Веднъж като потренирах и разбрах, че това е моето.

- Какви са спомените ви от първото ви състезание, на което ставате втори?- Бях на месец тренировки. Отидох и станах втори, което явно е показало, че съм имал талант и потенциал. Но аз освен това тренирах много повече от всички останали. Ставах сутринта и сам си тренирах. После на училище. Следобед ходех на тренировките. Правя всичко възможно да спечеля. Явно второто място на първото състезание ми е останало като горчив спомен и съм го използвал занапред. Още първата година станах национален състезател.

- Вие се състезавахте в най-ниската категория, но сте висок. Как успявахте да сваляте килограмите през годините?- Адски трудно. С много лишения, много глад. Докато се науча, защото това беше процес. В началото беше с много глад. После се интересувах как да се храня. Минавах различни курсове, за да мога да го правя по най-ефективния начин. Беше спартански режим - глад, тренировки, лишения. Пропускане на много събития - балът ми, рождени дни и събирания. Всичко беше фокусирано да съм в категорията или около нея. Моят треньор Евгени Донев каза, че за първи път е съжалил боксьор. Бях на републиканско за мъже и станах първи. Играх четири мача. Всеки ден сутринта ставам, минавам кантар, тренирам преди двубоя. Минава мача и пак тренирам, за да мога да поддържам килограмите.

- Какви са амбициите ви в профибокса?- Надявам се да направя повече битки като тази в Англия. Искам да се бия само с най-добрите. Не искам да си губя времето с някакви пълнежи. Искам да гоня най-доброто. Да печеля титли. Да покажа максимално потенциала си.