Лъчезар Димов за предизвикателствата като методист на нац. отбори, опита от Германия и вярата в един по-добър футбол

Лъчезар Димов е на 29 години и вече има солиден опит като треньор и анализатор в германския футбол. Българинът се дипломира със специалност „Спортни науки и треньорска дейност“ в един от най-престижните спортни университети в света – този в Кьолн. През 2014 г. започва обучение, а впоследствие и работа като анализатор към националните отбори на Германия под ръководството на тогавашния селекционер Йоаким Льов. През 2016 г. стартира и като треньор в детско-юношеската школа на Кьолн, от която е част до скоро. Работата му привлича вниманието на техническия директор на БФС Георги Иванов и именно затова през юли Димов подписа договор като главен методист на юношеските национални отбори на България.

Заминах да следвам преди точно 10 години в Германия. Завърших образованието си в Немския спортен университет в Кьолн, като още тогава излезе възможността да започна да работя и като анализатор в националните отбори. Сблъсках се с друга реалност – немската и то 2 или 3 години след като бях отишъл и за мен това беше един огромен опит. Трябваше бързо да се адаптирам към съвсем различни стандарти – около мен бяха хора, които са ставали световни и европейски шампиони, специалисти като Йоаким Льов, а аз, идвайки от Пловдив, се чувствах сравнително нов във всичко това и трябваше да напасвам правоговора си и всичко, което съм правил да го смачкам и да го хвърля в кошчето, за да започна наново. Винаги съм се интересувал изцяло от треньорската професия и дойде момент, в който да избирам дали да остана в анализите или да поема към треньорството. Така се случи, че ме приеха да бъда част от школата на Кьолн като треньор, където работих през последните 6 години.

За позицията в БФС с мен се свърза г-н Георги Иванов, който е технически директор там. Използвам случая да благодаря за доверието и интереса. Той ме покани да дойда и да разговаряме, видяхме се и в хода на разговора аз се почувствах доста уверен и сигурен, че хората се опитват по някакъв начин да подобрят нещата. След като говорихме, аз вътрешно в себе си знаех, че ще приема, но все пак трябваше да подходя разумно и да помисля. Такова решение не е лесно след като целият ти живот е в Германия. Смятам, че адаптацията в България ще ми отнеме повече време, отколкото си представях. Правя всичко възможно процесът да стане максимално бързо, за да се напасна към стандартите и изискванията тук. Със сигурност това, с което съм се захванал, ще ми отнеме време, защото в доста отношения все още съм на вълна Германия. Трябва бързо да разбера, че реалността тук е различна и трябва да свикна с нея, за да мога да бъда максимално полезен.

Юношеското първенство у нас като формат смятам, че е добре функциониращо. Тук се събира най-доброто и позволява на отборите да имат организирани, сигурни и добри мачове през сезона, а да нямат само зонови двубои, които като качество да се различават. В Германия има Бундеслига (U17) и (U19), а (U15) няма, има регионални лиги. При тях обаче няма краен победител, само от зоналните, който стане първи. При останалите 2 възрасти са 3 Бундеслиги поради разстоянията и победителите от всяка играят помежду си полуфинал и финал. Така че като организация е доста сходно. Относно смяната на формата на Елитните групи – аз все още не съм говорил с клубовете и не знам как те я възприемат, но на първо четене смятам, че е нещо позитивно. В Германия съм наблюдавал как футболисти от втория отбор правят крачка към първия, макар и не винаги. Затова идеята за създаване на тези втори отбори не е лоша. Има обаче случаи, когато клубове се отказват от вторите си отбори, защото не произвеждат достатъчно кадри и не са рентабилни. Освен това, там преценяват, че който в (U19) e топ футболист, би трябвало да може да играе в първия отбор. Лайпциг и Байер Леверкузен действат така. Други като Борусия (Дортмунд), Шалке и Кьолн избират идеята с втори отбори.

Темата за налагането на юноши в първия отбор е трудна и доста обемна. Когато в мъжкия футбол целите са краткосрочни – да побеждаваш всеки мач, а цел минимум е да не изпаднеш, ти търсиш най-лесния път към тези неща. Това значи, че се фокусираш върху резултатите, а за да дойдат те, избираш възможно най-добрите футболисти. Когато използваш юноши, трябва да си по-търпелив и да разполагаш с повече време. Освен това, като клуб трябва да начертаеш своя път към това как да развиеш даден юноша – да имаш конкретен план. За да може футболистите да направят този трамплин към мъжкия футбол, те трябва да са добре подготвени.

Като методист на юношеските нац. отбори ми дават доста свобода на работа. Аз представям своите идеи, съобразявам се с мнението на останалите. Допитвам се до треньорите, опитвам се да анализирам къде са проблемите и какво е възможно да се подобри на този етап. Аз започнах да комуникирам усилено с УЕФА и ФИФА и те с различните си проекти може да ни помогнат изключително много. Ако ние се справим, ще имаме доста проекти от тях, които те финансират. Моите основни задачи са свързани с регионалния проект – той ще стартира през месец септември и ще обхване зоналните национални отбори. Ще тренираме с тях по единна методика, а целта е да ги подготвим максимално за националния отбор (U15). Нашите играчи трябва да бъдат по-подготвени, по-мотивирани и да имат манталитет на атакуващи футболисти. На лагерите ще може ние да даваме обратна връзка на треньорите, да говорим и да търсим решение на проблемите. Много е важно цялата тази информация да я притежаваме като база данни и да се допълва всяко едно нещо за даден играч. Ще се опитаме да уголемим кръга ни от селектирани футболисти, за да дадем шанс за изява на повече момчета. Ще има и турнири между всички зони, за да може отборите да играят един срещу друг. Надяваме се нещата да се развият в правилната посока и да получим доверие и вяра от футболните хора, за да имаме и спокойствието да променим футбола към по-добро.