Лъчезар Димов за предизвикателствата като методист на нац. отбори, опита от Германия и вярата в един по-добър футбол

Лъчезар Димов е на 29 години и вече има солиден опит като треньор и анализатор в германския футбол. Българинът се дипломира със специалност „Спортни науки и треньорска дейност“ в един от най-престижните спортни университети в света – този в Кьолн. През 2014 г. започва обучение, а впоследствие и работа като анализатор към националните отбори на Германия под ръководството на тогавашния селекционер Йоаким Льов. През 2016 г. стартира и като треньор в детско-юношеската школа на Кьолн, от която е част до скоро. Работата му привлича вниманието на техническия директор на БФС Георги Иванов и именно затова през юли Димов подписа договор като главен методист на юношеските национални отбори на България.

Заминах да следвам преди точно 10 години в Германия. Завърших образованието си в Немския спортен университет в Кьолн, като още тогава излезе възможността да започна да работя и като анализатор в националните отбори. Сблъсках се с друга реалност – немската и то 2 или 3 години след като бях отишъл и за мен това беше един огромен опит. Трябваше бързо да се адаптирам към съвсем различни стандарти – около мен бяха хора, които са ставали световни и европейски шампиони, специалисти като Йоаким Льов, а аз, идвайки от Пловдив, се чувствах сравнително нов във всичко това и трябваше да напасвам правоговора си и всичко, което съм правил да го смачкам и да го хвърля в кошчето, за да започна наново. Винаги съм се интересувал изцяло от треньорската професия и дойде момент, в който да избирам дали да остана в анализите или да поема към треньорството. Така се случи, че ме приеха да бъда част от школата на Кьолн като треньор, където работих през последните 6 години.

За позицията в БФС с мен се свърза г-н Георги Иванов, който е технически директор там. Използвам случая да благодаря за доверието и интереса. Той ме покани да дойда и да разговаряме, видяхме се и в хода на разговора аз се почувствах доста уверен и сигурен, че хората се опитват по някакъв начин да подобрят нещата. След като говорихме, аз вътрешно в себе си знаех, че ще приема, но все пак трябваше да подходя разумно и да помисля. Такова решение не е лесно след като целият ти живот е в Германия. Смятам, че адаптацията в България ще ми отнеме повече време, отколкото си представях. Правя всичко възможно процесът да стане максимално бързо, за да се напасна към стандартите и изискванията тук. Със сигурност това, с което съм се захванал, ще ми отнеме време, защото в доста отношения все още съм на вълна Германия. Трябва бързо да разбера, че реалността тук е различна и трябва да свикна с нея, за да мога да бъда максимално полезен.

БФС обяви новия методист на националните отбори

Юношеското първенство у нас като формат смятам, че е добре функциониращо. Тук се събира най-доброто и позволява на отборите да имат организирани, сигурни и добри мачове през сезона, а да нямат само зонови двубои, които като качество да се различават. В Германия има Бундеслига (U17) и (U19), а (U15) няма, има регионални лиги. При тях обаче няма краен победител, само от зоналните, който стане първи. При останалите 2 възрасти са 3 Бундеслиги поради разстоянията и победителите от всяка играят помежду си полуфинал и финал. Така че като организация е доста сходно. Относно смяната на формата на Елитните групи – аз все още не съм говорил с клубовете и не знам как те я възприемат, но на първо четене смятам, че е нещо позитивно. В Германия съм наблюдавал как футболисти от втория отбор правят крачка към първия, макар и не винаги. Затова идеята за създаване на тези втори отбори не е лоша. Има обаче случаи, когато клубове се отказват от вторите си отбори, защото не произвеждат достатъчно кадри и не са рентабилни. Освен това, там преценяват, че който в (U19) e топ футболист, би трябвало да може да играе в първия отбор. Лайпциг и Байер Леверкузен действат така. Други като Борусия (Дортмунд), Шалке и Кьолн избират идеята с втори отбори.

Темата за налагането на юноши в първия отбор е трудна и доста обемна. Когато в мъжкия футбол целите са краткосрочни – да побеждаваш всеки мач, а цел минимум е да не изпаднеш, ти търсиш най-лесния път към тези неща. Това значи, че се фокусираш върху резултатите, а за да дойдат те, избираш възможно най-добрите футболисти. Когато използваш юноши, трябва да си по-търпелив и да разполагаш с повече време. Освен това, като клуб трябва да начертаеш своя път към това как да развиеш даден юноша – да имаш конкретен план. За да може футболистите да направят този трамплин към мъжкия футбол, те трябва да са добре подготвени.

Български треньор в Кьолн: Тук има страхотни таланти

Като методист на юношеските нац. отбори ми дават доста свобода на работа. Аз представям своите идеи, съобразявам се с мнението на останалите. Допитвам се до треньорите, опитвам се да анализирам къде са проблемите и какво е възможно да се подобри на този етап. Аз започнах да комуникирам усилено с УЕФА и ФИФА и те с различните си проекти може да ни помогнат изключително много. Ако ние се справим, ще имаме доста проекти от тях, които те финансират. Моите основни задачи са свързани с регионалния проект – той ще стартира през месец септември и ще обхване зоналните национални отбори. Ще тренираме с тях по единна методика, а целта е да ги подготвим максимално за националния отбор (U15). Нашите играчи трябва да бъдат по-подготвени, по-мотивирани и да имат манталитет на атакуващи футболисти. На лагерите ще може ние да даваме обратна връзка на треньорите, да говорим и да търсим решение на проблемите. Много е важно цялата тази информация да я притежаваме като база данни и да се допълва всяко едно нещо за даден играч. Ще се опитаме да уголемим кръга ни от селектирани футболисти, за да дадем шанс за изява на повече момчета. Ще има и турнири между всички зони, за да може отборите да играят един срещу друг. Надяваме се нещата да се развият в правилната посока и да получим доверие и вяра от футболните хора, за да имаме и спокойствието да променим футбола към по-добро.