Сашо Попов на 50: ЦСКА е начин на живот

Емблемата на волейболния ЦСКА, човекът, благодарение на когото клубът продължава да съществува въпреки всички проблеми, навършва днес 50 години. Сашо Попов, личността, заради която армейците не се предават. 40 години от неговия живот са преминали именно при червените. Ако залата на „Четвърти километър“ носи името на легендата „Васил Симов“, то едва ли има друг, който повече от Попов да заслужава най-малко паметна плоча пред нея. Със зъби и нокти той отстоява и се бори в името на ЦСКА. И това не са високопарни думи, а самата истина. В навечерието на своя юбилей Попов говори специално пред „Тема Спорт“.

Г-н Попов, чувствате ли се на 50 години? Какво смятате, че успяхте да направите и все още не сте смогнал за този период?

– Това са много въпроси. Все едно беше вчера, когато дойдох с автобус 84, дойдох да тренирам. Въпросът е през тези 50 години дали си бил щастлив? В ЦСКА съм бил щастлив, в личния живот съм щастлив и това е най важното.

Очаквахте ли, когато започнахте с волейбола, че един ден ще бъдете сочен за емблема на ЦСКА?

– Това беше 1982 година, когато се записах да тренирам в ЦСКА, бил съм малък, няма как. То и в момента нямам такива амбиции, защото е трудно да се повярва след толкова години, че съм тук. Но числата не са от такова значение в един момент нататък.

Не сте смятали, че ще останете толкова години в клуба?

– Не знам дали е за хвалба това. Говорих с Пламен Константинов, след като се прибра от Русия. Стана въпрос за тези 40 години, които съм в клуба. Той иронично ме погледна и ми каза:

„Май си за освидетелстване“

Освен, че е духовно, то си е и професия. Освен с медали, благополучие, при мен не е толкова призвание, а по-скоро отговорност. Както сме били високо горе, така сме били и ниско долу, за да оцелеем. Тези години са наистина борба.

Предполагам, че сте се замисляли какво би бил животът без ЦСКА?

– Не мога да си представя нещо друго. Родителите ми нямат нищо общо със спорта. Аз, ако не съм бил спортист, съм щял да се реализирам в нещо друго. Но няма и грам съмнение, че през тези години съм идвал в „Червено знаме“ с голямо удоволствие. Всичко друго губи смисъл.

За тези 40 години в ЦСКА сте преживели всичко, буквално. Има ли нещо, с което се гордеете? Или за което съжалявате, че не се е реализирало?

– За толкова много време то е ясно, че има много победи, много загуби. Имало е много емоции. Не мога да кажа кое е било най-запомнящо се. Разбира се, победите, но и много загуби се помнят. Загубите също са важни. Имаше няколко моменти в тези години, наистина беше поставен ЦСКА на волейболната карта. Засега успяваме да държим успехи на всички направления, но това е много трудно.

Някои казват, че ЦСКА е в ДНК-то им. При тях може би е клише, но при вас може би е 99% вярно…

– Да. Свързано е със семейството ми, приятели, с всички около мен. Наистина, като някаква секта, в добрия смисъл на думата. Една група от хора около 4-5 години, които нямат проблем да са около волейболното игрище и да не взимат пари. Това може би е свързано с възпитанието, което сме го получили от нашите треньори.

Нашият клуб е по-голям от нас

Отговорността да бъдеш в него и да бъдеш част от него е по-голяма от медал, клубът е по-голям от всичко това.

Поставяйки клуба под такава форма, ЦСКА начин на живот ли е?

– В моя случай така се получи, без да съм го поставил за цел. Така се получи. Връщайки се назад като равносметка в тези години, всеки ден, когато се събуждаш с мисъл, положителна или отрицателна, е за клуба. Явно е така.

Ако гледаме и към бъдещето. Поставяте ли си големи амбиции за изграждането на ЦСКА като още по-голям клуб и като структура, като база? Смятате ли, че това време наближава? Бихте ли си го пожелали като подарък за рождения ден?

– Без клишета, да. Нашата зала, в която се намирам и в момента, е построена, преди аз да се родя. В какви ли не ситуации бяхме изпаднали, особено преди десетина години, относно комплекса. Бъдещето на базата, на клуба, не е свързано само с намирането на спонсори и с правенето на силен отбор. А най-важното условие е модерна база. Надявам се да не чакам 50 години, за да намерим възможности. Няколко години намираме инвеститори, но не се реализираше нашият проект. Надявам, се да не се чакат нови 50 години, че да изглежда модерен. Така че нашият клуб да има основа, с която треньорите, всичките ни спонсори да бъдат освен емоционално свързани с ЦСКА, с ДНК-то, и да са горди, а не да се връщаме назад с умиление, гледайки залата, в която има толкова много история. Поглеждайки смело напред, с нови победи.

Хората си пожелават коли, къщи, почивки… Вие отново говорите за ЦСКА, за волейбол…

– Давам интервю за спортна медия. И аз не съм по-различен от всеки. Да, животът ми е ЦСКА, само че не е целият ми живот.

Имам и други мечти

и надежди. Но най, най-свързано с емоцията е това. Възможно най-скоро да намерим опция да направим нова зала.

Казвам го, тъй като можехте да имате всичко това, ако бяхте останали в Пазарджик преди година. Така ли е?

– Всичките тези години, в които съм в ЦСКА и във волейбола, съм имал предложения, можех да отида в чужбина и някъде другаде. Така се стекоха обстоятелствата, че съм тук 40 години. Равносметката е малко плашеща.

Вас обаче не ви плаши.

– Ден след ден, трябва да се свърши работата. Тази работа е свързана с база, намиране на спонсори, развитие на школа. Работа колкото искаш.

Да ви пожелая в такъв случай здраве, за да имате сили да я свършите.

– Благодаря. Здравето е най-важно. Здравето и в личен план, на семейството, знам, че е най-важно.

Хари ЛАТИФЯН, „Тема Спорт“

СНИМКИ: Национална волейболна лига (НВЛ), startphoto.bg