Стоеви - сестрите, които пазят гърбовете си, не си говорят в трудни моменти и живеят с България в сърцето

Безспорно Габриела и Стефани Стоеви са една от най-добрите и разпознаваеми двойки по бадминтон у нас. Двете изпратиха емоционална и полюсна 2021-а година, в която станаха шампионки на Европа за втори път в кариерата си, участваха на Олимпийските игри в Токио, а през месец декември поставиха 2 рекорда - 1/2-финал на Световния тур и 1/4-финал на Световното първенство. 

„Изпратихме една успешна година, защото успяхме да защитим Европейската титла. Също така стигнахме до полуфиналите на един от най-силните турнири в бадминтона, където играят най-добрите 8. И играхме нашия първи 1/4-финал на Световно първенство, тъй като много години все отпадахме на 1/8-финалите. През 2021-а успяхме да преминем този кръг. Затова бих казала, че изпращаме една добра година“, такава е равносметката за изминалите 12 месеца според Стефи.

По думите на Габи пък, най-тежкият момент е бил свързан с нейната контузия, която е довела до отказване от Световния тур – там, където играят осемте най-добри двойки в света. 

Мисля, че след Олимпиадата имахме лек спад, което е съвсем нормално, тъй като ние се бяхме подготвяли само за нея. Знаехме, че месец декември ще бъде много натоварен, тъй като имаше 3 турнира един след друг. Говорим за постоянни тренировки, състезания, единият турнир свършва, влизаме в друг. Беше наистина много натоварващо. Опитахме се да покажем най-доброто от себе си. Малко съм разочарована специално аз, тъй като ни се наложи да се оттеглим на 1/2-финалите на Световния тур, защото получих контузия в гърба. Това беше първият път, в който се оттегляме от състезание по този начин. Беше ми много гадно, че не можахме да излезем на корта. Ние сме свикнали, че колкото и да ни боли, каквито и контузии да имаме, винаги излизаме и играем. Този път наистина тялото ми не ми го позволи и бях много разочарована. Но успях да се възстановя. В началото дори и Световното първенство беше под въпрос. Но с помощта на федерацията ни и тази в Испания успях да се върна на корта и да завършим годината подобаващо. 

Сиси, както нейната сестра Габи я нарича, определено вижда не само израстване в двойката им, но и промяна на отношението на конкуренцията към тях. 

Може би увереността я получихме на Олимпийските игри, когато играхме едни от най-добрите си мачове там и демонстрирахме страхотно представяне, независимо от това, че загубихме в груповата фаза. От там наистина натрупахме увереност, за да видим, че можем да се противопоставим на азиатките и не сме аутсайдери на корта. Осъзнахме, че когато излезем да се борим, винаги можем и ние да победим най-добрите. Натрупахме самочувствие, дори и да останахме разочаровани. Защото с такива емоции си тръгнахме от олимпийското село – разочарование и тъга. Но до някаква степен гледахме това да не ни сломи психически, а да го приемем като един добър урок и да продължим напред.

Виждаме голямо надграждане в нашата двойка спрямо предишните години. Вече със сигурност никой не ни подценява като влезем в корта, особено азиатките. Когато влязат, те играят на 300% срещу нас, защото на тях не им е позволено да губят от нас. Аз наистина се радвам, че успяхме да надградим, натрупахме опит и всички около нас ни помогнаха за това, защото без тях нямаше да се справим. Най-важното е, че с нея дори и да имахме трудности и проблеми, не се предадохме, а си останахме заедно. Бяхме сигурни, че пречките няма как да ни сломят и искахме да докажем на хората, че можем да сме едни от най-добрите. Мисля, че успяхме да го покажем с резултатите. 

„На първата ни Олимпиада в Рио бяхме още много малки и беше просто сбъдната мечта. Искахме да бъдем там и да видим какво е. Все пак това е един от най-големите форуми в световен мащаб и всеки иска да бъде там. Разликата обаче с Токио, е че тогава бяхме подготвени. Имахме цел - излизане извън групите, защото знаехме, че можем да го постигнем. И ние можехме да го направим. Характерите ни са такива, че когато има голям и важен турнир, ние си поставяме една цел и ако не я постигнем, сме страшно разочаровани. Целта за там беше излизане от въпросните групи, а ние бяхме на 2 точки. Това много ни разочарова. Мачът с корейките буквално го изпуснахме и след него бяхме недоволни не само заради самите нас, но и заради хората, които ни подкрепят. Все още у нас има тази горчивина, когато се сетим за Олимпийските игри. Надявам се на следващите в Париж да бъдем много по-успешни и да постигнем една от големите ни цели – медал от Олимпиада“, сподели Габи.

Двете са категорични, че преминават по по-нестандартен начин през трудните моменти – просто като не си говорят. 

„Ние гледаме да не си говорим, когато имаме проблеми една с друга. Предпочитаме нещата да не ескалират. За доброто на двойката е да не си говорим, докато нещата отминат. Гледаме да се отдръпнем, тъй като сме 2 различни характера. Времето заедно понякога ни идва твърде много – когато дойде голям турнир, ние влизаме от подготовка в състезание, а след това е ред на следващо и следващо. Обикновено тогава се затваряме в нас и се стремим тренировките да вървят, да не сме на 100%, а на 200%. След турнир емоцията пада надолу, а когато отново влезеш в залата нещата се променят. Напрежението и настроенията взимат връх, затова ние предпочитаме да не си говорим. Така психическата умора минава по-бързо, двете се отдръпваме, минава време и нещата се нормализират“, с усмивка казват и двете. 

За Габи и Стефи пандемията има своите позитиви, тъй като тя ги връща в България и им помага не само да прекарат време с близките си, но и да стартират следването си в университет.

"Повечето хора приемат пандемията само от негативната гледна точка. Да, тя спря живота на всички и го промени, но за нас като спортисти имаше и плюсове. През много голяма част от годината бяхме извън България заради интензивната ни програма. Прибирахме се само за Коледа. Пандемията ни помогна да се върнем вкъщи - прекарахме почти година и половина тук, което никога досега не се е случвало. Бяхме с нашето семейство, с приятелите ни, с кучето ни. Успяхме да обърнем внимание на нещата, оставени настрана заради спорта. Например – решихме да се запишем в университет. Аз записах журналистика, защото исках да видя какво е да си от другата страна. Стефи трябваше малко да бъде подбутната, за да избере направление и специалност, но след размисли се спря на треньор по бадминтон. Благодарим на всички колеги и преподаватели, които ни влизат в положението и ни помагат. Когато имаш образование, пред теб се отварят повече врати. Така или иначе след състезателната ни кариера трябва да се ориентираме към нещо друго и това е една чудесна възможност", на мнение са Стоеви.

А следващите цели пред тях са ясни.

Предстоят ни 4 турнира през месец март – Германия, Англия, Швейцария и Франция. Едно след друго, всяка седмица. Ще ги използваме като подготовка преди Европейското. Именно то ни е най-близката голяма цел. Тогава една част от сезона ни ще приключи. Другата цел е Световното първенство – да влезем в призовите места и да сме на подиума.

Сестри Стоеви вече са убедени, че проблемите с федерацията ни по бадминтон са в миналото и отношенията между двете страни са такива, каквито по принцип трябва да бъдат. 

В момента няма никакви проблеми. Всичко с федерацията върви по план и ни подкрепят. Ние не сме злопаметни и когато имаме нужда от помощ, те се отзовават. На мнение сме, че това помага за спокойствието ни и всичко е наред. Нещата вървят по план – те ни помагат, а ние се стараем да даваме максимума от себе си. 

Колкото и неща да се бяха изписали и изказали, никога през нашите глави не е минавала идея да сменим националността и флага. Дори и да е имало такива вратички, ние никога не бихме предпочели да тръгнем по лесния път и да сменим държавата. Дори бяхме готови да се откажем от Олимпийски игри, Световно и Европейско, просто да си играем по турнири с наградни фондове. Никога не е ставало въпрос да сменяме България. По време на скандала това беше най-лесната опция, но за нас никога не е стояла на дневен ред. По едно време дори обмисляхме да прекратим кариерите си, защото ни беше писнало от всичко, което се каза и изписа. България си е нашият дом и винаги ще си остане. Живели сме в чужбина – не го чувствахме като наш дом, а като ангажимент.

Чакаме с нетърпение ранглистата да се отмрази, защото ще има много промени. Може би ще се изкачим, но не искаме да правим сметки. Ще изчакаме месец май, когато може да се отмрази. Ще е много интересно. До Олимпиадата ще се радваме да се изкачваме само нагоре, да си подобрим осмото място от преди. Защо не и да влезем в първата петица.