Божидар Андреев призна за кончината на близък човек, която го измъчва в Токио

Контузия и лична драма са повлияли на представянето на тежкоатлета Божидар Андреев на Олимпийските игри в Токио.

24-годишният Андреев завърши пети в категория до 73 килограма, след като завърши с двубой от 338 килограма, след като изхвърли 154 килограма и изтласка 184 килограма, като два неуспешни опита на 189 и на 190 килограма във второто движение на практика го лишиха от бронзовото отличие.

"Дойдох за медал, надявах се да стана поне трети. Малко кофти беше. Имах проблем с рамото и поради тази причина и някои други не успях да вдигам на максимум. Надявам се да се поправя в следващите състезания, които ми предстоят. След три години пак има Олимпиада и се надявам там да постигна това, което трябва. Живот и здраве в Париж ще постигна много повече от това, което днес направих.

Нещата не се объркаха на опитите, просто имам напрежение в рамото и доста ме боли. Този проблем ми е от три-четири седмици и болките продължават. Появи се на тренировка. Нямах възможност да му отделя време, защото нямах време до състезанието. Реших да вдигам с болки, няма как, това положението. Тренирах, но не чак толкова, защото с тези болки няма как. Не знам колко сериозен е проблемът. Като се прибера ще отделя време да го погледнат. Дори с болки вдигах 190 на тренировка, но днес днес не ми беше ден.

В последния опит много исках да вдигна. Избързах, много избързах, не можах да направя нормално опита. Поради това малко се разколебах и изтървах щангата. Не можах да се справя. Имах едно голямо обещание към треньора ми, че ще дам всичко от себе си, че ще постигна това, което трябва. Не успях и се извинявам за това, което направих. Но занапред се надявам да го постигна", коментира европейският първенец от Батуми 2019.

Той призна, че е бил силно афектиран от смъртта на дъщерята на личния му треньор Пламен Братойчев - Преслава, която почина преди десетина дни от раково заболяване.

"Трагедията доста ми повлия. Всеки ден мислех за нея. Израснал съм от малък с нея, тя е три години по-голяма от мен. Тя беше нашата голяма звездичка. Това ми беше много трудно да го понеса и да повярвам, че се е случило. За мен тя още е жива, тя е в сърцето ми и винаги ще остане там. Спечелването на медал ми беше обещанието към нея и към треньора ми. Не можах да го изпълня", каза със сълзи на очите Андреев.

"И с болно рамо, и със здраво, на тренировка със стигал до 167 на изхвърляне и съм тласкал по 200. Това е много за моята категория. Но поради тези причини психиката ми е тотално изключена отвсякъде. Не съм този човек, който бях на тренировките. Просто не мога да се усетя", допълни той.