Легендата Мануела Малеева посети Велинград и се изуми от занемарените спортни бази
На 3 юли на централния площад „Николай Гяуров“ велинградчани и гостите на курорта имаха възможност да се срещнат с българската легенда в световния тенис – Мануела Малеева. Тя се включи в предизборната обиколка на Демократична България заедно с водача на листата в нашия избирателен район – Антоанета Цонева, водач на листа в 13 МИР Пазарджик и председател на Националния предизборен щаб на Демократична България. Ще запомнят това пътуване до Велинград, защото идват с теснолинейката, където са показали на много от пътниците как да гласуват машинно на изборите на 11 юли.
- Какви са впечатленията Ви от Велинград?
М. М.: Първото впечатление, за съжаление, е ужасно неугледният строеж на Културния дом. Така да се посрещат гости и туристи е много тежко. За спортната база – не сте единствените, които имат такава разруха, Велинград не е по-различен от цялата страна. Сферата на спорта не е по-различна от всяка друга сфера в нашия живот, спортът е огледало на всичко друго, което е западнало. Няма как в нашата държава само една сфера да е добре, когато цялата политика от години е, че се краде и то много. Правят се и подобрения, но на каква цена? Велинград е дал големи спортисти на световно ниво, а днес има само бегъл спомен от това. Това е град, който може да бъде европейска дестинация за спорт и култура, което придава съвсем друг облик на туризма. Много е важно за младите хора да имат възможност да се развиват тези сфери, защото това е начинът да се задържат тук и да съхраняват традициите. Любителския спорт е много важен елемент от възпитанието и здравето на подрастващите. Велинград е един от градовете, който може да бъде национален пример за подобна политика.
- Госпожо Малеева, какво Ви мотивира да участвате толкова активно в кампанията на Демократична България?
М. М.: Всъщност моят първоначален граждански ангажимент започна с протестите срещу Пеевски през 2013 година. Тогава се запознах с много хора, с които сме заедно и днес. За мен е символично днес да съм във Велинград, където още по-ясно усещам, че не мога да стоя настрана. За мен пътуването с теснолинейката беше много хубаво изживяване, за първи път го правя. В същото време ми е мъчно – имаме природа и красота, хора с топлота и гостоприемство, тези райони могат да бъдат развити по швейцарски модел, но трябва из основи да се променят много неща. Не си правя илюзии, че ще стане бързо. Това е дългосрочна промяна, но на изборите на 4 април 2021 г. дадохме повече вяра на хората, че ще се борим. В тази кампания има малко повече смелост, хората се осмеляват да говорят, да споделят с нас.
Вчера летях от Швейцария, идвам за 4 дни да помогна в тази кампания. Можех да си остана, но усещам, че всеки от нас трябва да направи усилие – вие ще се борите в една сфера, аз в друга. Но всеки е много важен и трябва да го направи. Аз не съм си мечтала да вляза в политиката и не мога да съм депутат, защото имам двойно гражданство. Но искам да помогна в Народното събрание да влязат добри народни представители. От години участвам в граждански протести по площадите, но разбрахме, че без да влезем в политиката, нищо не можем да променим. Страняхме от така мръсната политика в България, но политиката ни застигна – тя се занимава с нас, защото нашите политици не уреждат страната ни по такъв начин, че да живеем спокойно и да има справедливост за всички. Затова е нужно на изборите на 11 юли всеки от нас да излезе от зоната си на комфорт и да помогне за промяната.
- Госпожо Малеева, оптимист ли сте за представянето на Демократична България на 11 юли?
М. М.: Оптимист съм за изборите на 11 юли! Без да съм утопист, но съм оптимист. На 4 април хората усетиха, че е възможно да се направи промяна. Позитивната кампания на Демократична България излезе от големите градове и достигна по-малките градове и села. Досега нямахме ресурси и хора, но хората започнаха да ни търсят, да не ги е страх толкова много, че могат да бъдат видени с нас. Срещнахме доста обезверени и излъгани хора от 30-годишния преход. Много трудно е да им дам кураж. В Раднево говорих с 3 възрастни жени, които плакаха и споделиха човешката си мъка, че ще бъде затворена болницата. Те трябва да бъдат чути! Сега нищо не можем да направим, но се надявам, че след време ще можем и болницата ще остане отворена.
Зависимостта от Пеевски и ДПС в много райони е задушаваща. Не знам как се живее с такъв страх. Изправили сме се срещу огромна машина, но аз съм свободен човек. Расла съм свободна, имам спомени от комунистическия режи, но бях много малка. Правила съм това, което съм искала да правя. Може би много хора в България са забравили какво е да бъдеш свободен и трябва да им върнем куража и смелостта, че имат право на по-добър живот. Не става въпрос, че няма пари – в България има страшно много пари и европейски средства и проекти, с които можехме да постигнем чудеса, но бяха откраднати.
Имам много приятели и познати, които като мен живеят в чужбина. 80% от тях искат да се върнат в България, защото корените им са тук. На мен ми е лесно, защото от малка съм свикнала да пътувам, но има толкова българи, на които е трудно да се адаптират в чужбина и да започнат работа, не знаят език, далече са от близките и родителите си. Готови са да се върнат, но питат „Какво ще правя в България?“. Казвам: „Отиваме и гласуваме, за да се борим!“.
Правя каквото мога. Преди 4 години създадохме „Да, България“ и вървим нагоре, правим и грешки, но сме последователни и не сме се отметнали от нищо, които сме назовали като проблем. Предлагаме за депутати хора със силни характери, които са се борили с трудности и знаят как да работят за единия идеал.
Вестник "Темпо"