Психоложката на Локо (Пд): Ако един спортист не прави грешки, той на практика не се променя

Психоложката на Локомотив (Пловдив) Илияна Димитрова продължава с нейната поредица от интересни и полезни теми. Този месец тя представя "Страхът от провал". Ето какво споделя психоложката пред клубния сайт на "смърфовете":

"Най-силен стрес при спортистите предизвиква страхът от грешки и съответно от провал. В резултат на това се преживяват емоции, които оказват влияние на тялото, възприятията, мислите и поведението. До голяма степен това зависи от характера и темперамента на спортиста, типа нервни процеси, изградени навици, негативен минал опит и социално обкръжение.

Най-честите причини са: ниската самоувереност и самочувствие, свръхмотивация, нереалистични очаквания, недостатъчна подготвеност, преходът от юношески към мъжки футбол, негативни минали обстоятелства (контузии например), в резултат на които се появява страх от нови травми, което води до избягване на сходни ситуации и липса на решителност в единоборствата.

Страхът от провал може да започне доста преди самото състезание под формата на нервност, загуба на апетит, безсъние, негативни визуализации. Справянето с напрежението както преди старта, така и по време на състезанието (при допускане на собствени или отборни грешки, съдийски решения и т.н.) е от съществено значение за евентуален успех.

Силното психично напрежение се отразява върху физиологичните промени, които пък са в резултат на стресовите мисли. Такива могат да бъдат: „на всяка цена трябва да вкарам гол“, „дано не сгреша, „ще се изложа, треньорът ще ме изкара, дано не се контузя, противниковият отбор е по-силен и т.н. В резултат на тези мисли най-често се появяват негативни усещания в тялото като напрежение в мускулите, сърцебиене, дискомфорт в стомаха, треперене, нарушено внимание и слаба концентрация. Всичко това влошава моторния контрол, унищожава увереността на спортиста и срива мотивацията за действие. По този начин спортистите виждат противниковия отбор като заплаха, а не като предизвикателство.

Пример за такъв тип психично напрежение е когато фокуса е върху резултата на всяка цена. По този начин вероятността от допускане на грешки още в самото начало е много голяма. Огромното желание за победа понякога води до т.нар. „прегаряне“, което влияе негативно върху резултата. При други състезатели се стига до т.нар. „рутинност“, което води до загуба на мотивация и свежест, намаляване на креативността и полагането на недостатъчни усилия, което влияе върху активността и крайния резултат.

Ако още в началото състезателят допусне грешка, той започва да се страхува да поеме отговорност и инициатива, „крие се” от топката и т.н. Проявява се най-често при млади и неопитни спортисти, но нерядко се среща и при опитни, заради високите социални очаквания и опасността от загуба на имидж. Липсата на умения за справяне увеличава вероятността от допускането на нови грешки и затруднява вземането на бързи и точни решения.

Рядко се срещат спортисти, които възприемат даден стресор като благоприятен стимул. По принцип всяка грешка мобилизира огромен ресурс, защото стресовото състояние води до нарастване нивото на мотивация и подпомага фокуса на вниманието и ако спортистите съумеят да използват това правилно, може да им осигури победа. Всичко зависи от начина, по който личността възприема събитията.

Един провал е само тогава провал, когато го приемем като такъв. Той може да се превърне в нашето най-голямо добро, ако подходим към него по начин, който помага за нашето израстване! Нужна е промяна в нагласата и разглеждане на неуспехите като импулси за промяна и развитие. Няма провал, всичко е въпрос на интерпретация.

Ако един спортист не прави грешки, той на практика не се променя. Важно е осъзнаването на собствените грешки, защото отричането им е невъзможност за учене от тях и избягването им в бъдеще. Най-трудно се случва промяната при състезателите, които винаги търсят причината вън от себе си, на които все някой друг им е виновен, а те се приемат като жертви. Други спортисти се гневят на грешките на съотборниците, но това което е нужно да осъзнаят е, че имат влияние и контрол само върху собственото поведение и представяне.

Гневът към себе си, изразяващ се в критика, упреци и самосъжаление също не помага. Такива спортисти приемат едно поражение като абсолютен провал и така започва съмнение в собствените възможности, което е предпоставка за нови грешки. Критиката към себе си има смисъл, когато е конструктивна. В крайна сметка всички грешат. Това не значи спортистите да одобряват грешките, а да ги приемат и най-важното- да учат от тях!

Точно поради тази причина психическата подготовка е важна. Има много талантливи спортисти, които не успяват да покажат най-доброто от себе си. В този смисъл физическата, тактическата и техническата подготовка не са достатъчни. В повечето случаи стабилното психично състояние на спортистите е от решаващо значение".