Дейвид Фишер, който ще вдига за България: Прекланям се пред Трифон Иванов

Той е на 22. Роден е в Кремс, Австрия, но вече е български национал по вдигане на тежести. Името му е Дейвид Евалд Фишер и един от фаворитите за призово класиране на предстоящото европейско първенство в Москва в началото на април в кат. 102 кг.  

През февруари миналата година той получи българско гражданство, но трябваше да изчака една година преди да може да дебютира за България. Фишер живее в Сливен заедно с годеницата си Назик Авакян, която е бивша състезателка по акробатика и за да засвидетелства привързаността си към България дори си е променил фамилията и вече е Фишеров. За такова как се е решил да смени една от най-уредените и богати държави в Европа и красив град като Кремс, разположен на двата бяга на река Дунав, и да дойде в българския хаос и да заживее в Сливен, решихме да попитаме самия него. Срещаме се с Дейвид в легендарната зала по вдигане на тежести в „Дианабад“ в София, където са изковани десетки олимпийски медалисти и стотици европейски и световни първенци. Изчакваме го да свърши тренировката си, за да проведем разговора. Дейвид отговаря на перфектен български. 

- Знаеш ли, че ще си вторият австрийски спортист, който ще се състезава за България?

 - Не, нямах никаква представа. 

- Можеш ли да се сетиш в кой спорт е първият? Един жокер – в спорт, в който Австрия е световна сила... 

- Е, тогава би трябвало да са ските. Но за име не знам. 

- Така е, в ските. Казва се Килиан Албрехт и се състезаваше за България на олимпиадата във Ванкувър 2010, а в Солт Лейк Сити 2002 за малко изпуска бронз и остана четвърти в слалома, състезавайки се за Австрия... 

- Сега, като ми го казваш, се сещам за името му, но никога не съм знаел, че се е състезавал за България. 

- Нека те върна към първите ти спомени от България. Как стана връзката и как дойде у нас за първи път през 2009 година? 

- Един треньор от Добрич – Божидар Божилов, тренираше щангист от Линц и често идваше до Австрия. Така баща ми се свърза с него и решихме аз да ходя до България, за да тренирам там от време на време. Така едва 11-годишен се качих сам на самолета от Виена до Варна и след това отидох в Добрич. Идвах в България лятото за по няколко седмици. Но тренировките не бяха тежки – три дни тренирах, после три дни бях на морето. Издадоха ми документ за временно пребиваване в България. С този треньор се подготвях от 2009-а до 2012 година и после 4 години не съм идвал в България. Чак през 2016-а отново реших да се подготвям при български треньор и дойдох в Сливен. Първо тренирах в друг клуб, но след това се премесих в клуб „Стоте войводи“. Тук е мястото да благодаря на президента на клуба Станимир Колев, както и на треньора ми Никола Колев, който е част и от националния отбор. Те правят всичко за мен и много ми помагат. 

- Получи българско гражданство през февруари 2020 година, но със сигурност по-рано у теб се е загнездила мисълта да се състезаваш за България. Кога стана това и каква е причината? 

- Твърдо реших да се състезавам за България след европейското първенство в Батуми през 2019 г. Завърших чак 12-и в кат. 109 кг. Бях тотално разочарован не само от резултата, но най-вече от подготовката, която не бе на ниво. Точната причина се корени в това, че се чувствах изолиран и пренебрегнат. Титуляр в моята категория за Австрия е натурализираният арменец Саргис Мартиросян. Тренирахме заедно и в началото нямаше проблеми. Резултатите ми обаче започнаха да растат и започнах да го доближавам. Усещах, че ми трябва още година-две и ще го бия. И тогава започнаха да ме изолират и подготовката ми не бе на ниво. Това е основната причина да се преместя в България. 

- Как се запозна с приятелката ти Назик? 

- Запознахме се в стола на Спортното училище в Сливен. Чувствам нейните родители като второ мое семейство. Каквито и проблеми да имам, те винаги са насреща и ми помагат. Самата тя пък се разбира много добре с моите родители. 

- Баща ти Евалд идвал ли е в България, харесва ли му у нас? 

- Два пъти е идвал и много му харесва. По често идва сестра ми Сара, която също е щангистка и вече печели медали за Австрия. Тя също тренира често в България, но най-много й харесва Черноморието. Когато дойде, ходим или на Слънчев бряг, или на Златни пясъци, Поморие и на много други места. Много харесва българските курорти. 

- Доколкото знам, нямаш двойно гражданство и си се отказал от австрийския си паспорт, така ли е? 

- По принцип Австрия разрешава двойно гражданство, но ако работиш в нейна полза. Очевидно аз се състезавам в полза на България и така няма как да имам двойно гражданство. 

- Вече си вътре в българската школа по щанги, но имаш ли си любим щангист от България? 

- Имам си, да. И той в момента е помощник треньор на Иван Иванов в националния тим. Разбира се, че става въпрос за Алан Цагаев. Винаги ми е бил любимец. 

- Как върви подготовката ти за европейското в Москва? 

- Имах един проблем преди няколко седмици – разкъсване на мускулни влакна на едното бедро. Ходих на терапия в Бургас и нещата сега са по-добре. Само в началото 5-6 дни не тренирах краката си, а само горна част на тялото. Сега нещата са добре, трябват ми още десетина дни, за да си върна формата. Все още обаче слагам бандаж на бедрото, за да няма нови проблеми. 

- Баща ти ще дойде ли да те гледа в Москва? 

- Не само баща ми Евалд, но и майка ми Ренате ще е там. Аз искам да направя обаче добро представяне най-вече заради дядо ми Йохан Фишер, който почина преди около десетина дни. Не успях да отида на погребението му, а той беше човекът, който най-много искаше да ме види на върха в щангите. Дано да съм здрав и да няма някакви други проблеми до европейското. Ще се опитам в негова памет да се кача на подиума. 

- Как стоят нещата с австрийската федерация, може ли да ти направят спънки от там? 

- Няма как. За тях бе изненада, като получих български паспорт. Ако исках да се състезавам веднага за България, тоест още през 2020-а, двете федерации трябваше да се разберат за някакво плащане. В противен случай трябваше да изчакам една година без никакви състезания преди да дебютирам за България. Може да се каже, че пандемията ми дойде добре, защото отложиха всички турнири и реално не пропуснах нищо. От 1 март 2021-ва вече официално имам право да се състезавам за България. 

- Да оставим малко щангите – какви други спортове обичаш да гледаш? 

- Много обичам хандбал, а също футбол и бокс. Голям фен съм на Рапид Виена и като такъв няма как де не се прекланям пред Трифон Иванов. Той е легенда за привържениците на Рапид. Всяка година, на датата, на която той почина, феновете на отбора правят страхотна хореография. Всеки говори за това как Трифон е скъсал менискус и след 6 дни излязъл да играе за Рапид в много важен мач. Той даваше всичко за Рапид и феновете никога няма да го забравят. Освен това много харесвам Кубрат Пулев. Засичали сме се на подготовка на Белмекен. Винаги съм му стискал палци. 

- Кой ти помогна да вземеш наш паспорт? 

- Тук е мястото да благодаря на Армен Назарян. Той ме свърза с адвокат Маргарита Русанова, която е навътре в нещата и е помогнала на много други хора да получат българско гражданство. Така стана и с мен. 

- Отдавна живееш у нас и явно вече си свикнал с българската кухня. Коя храна ти харесва най-много? 

- Обожавам свинско със зеле, пиле с ориз и супа топчета. Когато съм си в Сливен, мога да ям пиле с ориз едва ли не всеки ден. 

- И за финал - каква музика обичаш да слушаш? 

- Най-вече слушам немски рап. А от българските изпълнители най-много ми харесва Слави Трифонов. 

ГЕОРГИ ПЕХЛИВАНОВ, "Мач Телеграф"