Психоложката на Локо (Пд): Увереността е основен компонент
Психоложката на Локомотив (Пловдив) Илияна Димитрова, която работи основно с децата и юношите от школата, както и с техните родители, представя на вниманието на всички специална тема, която е относно увереността като основен компонент в спорта:
“Увереността е основен компонент на спортното майсторство. Непрекъснатото усъвършенстване на футболните качества води до формирането на правилна организация на играта – стил и тактическа постройка и съответно до по-висока увереност, защото когато се справяш добре в тренировъчния и състезателен процес, увереността се повишава.
Нагласата за евентуален успех също е синтезирана върху увереността в собствените качества и възможности. Колкото повече един спортист е вътрешно мотивиран, дисциплиниран, поставя си конкретни и ясни цели и има план как да ги постигне, труди се за тях всеки ден неуморно, това е сигурен път към успеха.
Увереността обаче НЕ ни е заложена, тя се изгражда още от най-крехка възраст. Корени се в качеството на връзката малкото дете – „значимите други“ (родители, баби, дядовци или хората, които отглеждат детето) и техните реакции спрямо неговите действия, неговия прогрес или съответно неуспехите му. По-късно доизгражда представата за себе си и я затвърждава на база отношението на приятелския кръг, учители, треньори и т.н.
Ако „значимите други“ са имали твърде високи очаквания и изисквания, ако често не са давали възможността децата сами да се справят с поставената задача, не са ги оставяли да взимат самостоятелно решения и съответно да си повярват, ако децата често са били критикувани, ако са чували само какви грешки допускат и какво да не правят, вместо какво да правят и кои са силните им страни, да бъдат насърчавани и поощрявани, то тогава най-вероятно децата са формирали негативни убеждения, например – „не съм достатъчно добър“, „не заслужавам“, „ аз съм слаб“, „другите са по-добри от мен“ , „каквото и да правя все не е достатъчно“, „няма шанс да успея“.
Детето се идентифицира през нещата, които чува за себе си. Често родителят говори на други хора за своето дете и си мисли, че понеже то прави нещо, не го чува, но това не е така. Ако коментарът за него е негативен, например „моето дете знаеш ли какви глупости направи на мача, много е зле, не става, дебел е, прави грешка след грешка, трудно ще успее, винаги ще е резерва“ и т.н. това прави децата много потиснати в себе си, затворени, неуверени, плахи, с ниска самооценка и липса на самочувствие. Родителят в някои случаи нищо не казва, но невербалното му поведение говори за неговата неудовлетвореност от представянето на детето му.
Много родители си мислят, че така помагат на детето си, че по този начин ще го мотивират. И привидно често се случва точно така – детето по всякакъв начин се опитва да докаже обратното на своя родител, започва да се стреми към най-високите резултати, това се превръща във фикс идея, става перфекционист по механизма на свръхкоменсация, зад който обаче стоят негативните убеждения, ниската самооценка и неувереността.
Когато такива деца постигнат успех, радостта почти липсва, изпитват трудност да говорят за напредъка и за успехите си, все са неудовлетворени, не се харесват и ценят, какъвто и успех да постигнат все не е достатъчно, за да са щастливи. Тези деца не могат да се приемат в цялост – със своите силни и слаби страни, със своите победи и поражения, затова при неуспех, те са твърде крайни в критиката към себе си, в умът нахлува страхът от повторен провал, мислят за това, как треньорът ще ги извади от игра, в резултат на това се стеснява обхвата на вниманието, може да се появи сърцебиене, треперене, сухота в устата и усещане за гадене (имам специална техника, която помага в такива случаи). Това, на свой ред, потиска, обезсърчава и прави така, че негативните мисли за провал да се сбъднат.
Много от спортистите си мислят, че ако не са критични към себе си няма как да се променят, да надградят постигнатото и едва ли не се примиряват с неуспехите си. Всъщност е точно обратното, получава се един омагьосан кръг – колкото по-критичен и неуверен си, толкова повече мислиш за това как няма да се справиш, това усложнява вземането на бързи и точни решения и избирането на алтернатива, прави те зависим от забележките и оценките на околните. Претърпените поражения пък от своя страна засилват липсата на увереност и липсата на надежда, което на практика води до още повече неувереност и съответно до неуспех.
Когато попитам какво биха направили, ако най-добрият им приятел е направил грешка в игра, отговорът е, че ще го окуражат и успокоят, за да не допуска повече грешки. Тогава аз питам – защо не направиш същото и със себе си, защо не си най-добрият приятел на самия себе си и въпреки грешката да вдигнеш глава, да се мотивираш и да продължиш.
При работата ми със страхът от провал използвам техники от когнитивно-поведенческата психотерапия, като целта е юношата сам да стигне до извода за нелепостта на страха си и осъзнавайки причинно-следствената връзка, страхът изчезва.
В случаите, когато все пак е необходима градивна критика, аз съветвам това да става през личен разговор, който завършва с поощрителни думи към детето. Последното останало в съзнанието на детето не бива да е грешката.
Не съветвам родителите, както и треньорите, да критикуват или обиждат детето, особено на публично място. Това е изключително унизително.
Всяко дете има нужда от внимание, похвала и подкрепа от най-близките си – да бъде поздравено и за малките успехи, да чува онова, което родители и треньори ценят в него, да усеща, че на него се разчита, ето по този начин се развива увереността и самочувствието. Децата са най-силно мотивирани, когато са подкрепяни и насърчавани от семейството си от една страна, а от друга – когато харесват треньора и чувстват неговата подкрепа.
Когато спортистът вярва в собствените си възможности, той не се предава, бори се докрай и въпреки моментите на поражение, изправя се и е готов да покаже оптималното за възможностите му ниво. Когато е уверен, той реагира адекватно, като развива добри стратегии за справяне. Увереността е залог за успех, тя прави спортистите смели, решителни и готови за действие, а постиженията я подхранват, защото няма нищо по-мотивиращо от самия успех.”