Само в Sportal.bg! Неразказаната история на суперталанта Константин Костадинов (видео + снимки)

Много по-добре е да поемаш големи рискове, преследвайки голяма цел, макар и заплашен от голям неуспех, отколкото да живееш в сивотата на сигурността, която не познава нито победата, нито поражението. Такава е историята и на суперталанта Константин Костадинов. Тя започва в Бургас и най-неочаквано се пренася в Мадрид. За неразказаните до този момент детайли от живота и трансфера на българския баскетболен национал, Sportal.bg се свърза с първите му треньори в школата на Делфин Петко Стаматов и Петко Янков, които оцветиха картината на живота му в доста интересни цветове. А неговият агент и настойник в Испания Хуанхо Бернабе придаде допълнителна яркост на впечатляващата история.

Всичко започва като на шега, когато треньорите Петко Стаматов и Петко Янков имат нужда от деца за школата в Бургас. Тръгват да търсят таланти и си намират диамант. Тогава не го знаят и едва ли някой е предполагал, че един пълничък първокласник ще постигне това, за което мечтаят всички деца още при първия си допир с баскетболната топка.

„Константин започна да тренира баскетбол в първи клас при колегата Петко Стаматов. Във втори клас го поех аз, тъй като бях определен за треньор на неговия набор в бургаския Делфин. - започва разказа си треньорът Петко Янков.В началото беше пълничък, с бузки, дори с коремче. Беше висок, не си спомням точно колко, но беше над другите. Започна да расте бързо. Виждах, че има потенциал, но ние гледаме родителите. Обикновено гледаме майките на децата, защото момчетата взимат техния ръст. А при Коцето и двамата родители не са високи. Но в рамките на следващите две години, освен че започна да расте доста солидно, имаше много здрава физика. Всъщност баскетболът е съчетание от атлетизъм и баскетболни умения, но когато си мъничък ти можеш да имаш умения, но част от нещата няма как да ги правиш, ако нямаш силата и физиката. Затова той изпреварваше другите, защото имаше възможността по-бързо да изучава доста от нещата, тъй като разполагаше с физическите данни да ги изпълни. 

Спомням си, при нас дойде Елена Йоловска (б.а. бивша националка). Като го видя за първи път, той вече беше поотраснал, беше 3-4 клас. Като видя стойката и физиката му каза, че е роден да играе баскетбол. В трети клас го пускахме да играе с по-големите и аз постоянно му казвах да сграбчи топката, а той отговаряше, че се страхува да не удари някого. Беше такъв...мил (смее се). После като го пооблъскаха малко започна да се бори по-смело. Моментът, в който всъщност започна да усвоява всички тези неща и се оказа преломен беше, когато стана на 12 години. Започнахме годината септември месец, майка му Калина идваше да го взима от училището, в което тренирахме. Вече виждах, че е стигнал нивото, на което ще го забележат. Тогава й казах, че имам молба към нея, без претенции, че съм най-добрият треньор. Казах й, че ще започнат да им се обаждат скоро от други държави, да го търсят и да питат за него. Моята молба беше да ми се обадят, за да вземем заедно най-доброто решение за него. Аз нямам баскетболна история. Започнах като треньор, като хоби, но имам доста други образования и друг опит и в чужбина. Смея да твърдя, че имам способността да преценявам нещата къде е най-добре да попаднат децата и как да се развиват. След като реших, че ще се занимавам с това, си завърших и баскетболното образование. Малко съм по-академичен от бившите баскетболисти с умения. Малко по учебник го карам (смее се).”

И се оказва напълно прав. Не след дълго той получава и първото апетитно обаждане от Италия.

„В един момент преди Нова Година през 2015 година някой ми се обажда от Рим. Вдигам телефона и ми се представя Тина Димитрова, друга известна личност, която ми каза, че е забелязала Константин, че е в Римини и иска да го покани там. Отказахме. Веднага се свързахме с Гергана Брънзова, която по това време още беше в Истанбул и я помолихме за помощ. Поискахме да ни свърже с агент, който може да представлява Константин, тъй като интересът към него започна. Седмица по-късно тя ни уреди среща. Срещнахме се с двама агенти – турчин и сърбин в Истанбул. Изпратихме видео, пътувахме с Коцето и председателя на клуба. Но там те просто го видяха, говорихме и толкова. След седмица получихме покана да отидем на проби в Галатасарай. Върнахме отговор, че не желаем той да бъде натурализиран, защото знаем как стоят нещата в Турция. Нито родителите, нито клубът имаше такова желание. Агентът отговори, че в такъв случай трябва да търсим друг вариант. Казах им, че е най-добре да е в Европа, за предпочитане в Испания. Мина около месец и ме потърсиха, тъй като се нуждаеха от по-ново видео. Изпратихме го и след около две седмици, турският агент се обади и каза, че ще пристигне негов колега от Испания – Хуанхо Бернабе. Посрещнахме го на летището в Бургас. Бяхме му направили график да отидем на две тренировки – една следобедна с набора на Коцето и една контрола с по-големите, за да го види в игра. Отидохме в една зала. Бяха малко деца. Аз ги тренирах, той го снима с телефона си. След това пожела да им зададе няколко упражнения и го накара да забие топката, а той вече можеше да забива. Отидохме на следващия мач, в който да го види в игра. Това вече се случва в нашата зала „Бойчо Брънзов”. Започнаха да загряват, но от растежа Коцето имаше проблем с кръста. Агентът видя, че се държи за кръста и каза, че може би не е добре да играе. Започна да пише нещо на телефона си и след малко ме извика. Показа ми писмо, с което заявяват интерес и канят на проби Константин Костадинов в Реал Мадрид, след което ми показа и второ писмо до родителите. След 15-20 минути изпратиха писмото и на английски. Беше много странно. Майката на Константин също беше в залата. Агентът каза, че дори няма нужда да правим проби.”

Следва бързо стягане на багажа и полет към Мадрид, където започва баскетболна приказка на Константин.

„Отидохме в Мадрид в началото на юни 2016 година. Баща му Ирослав започна да вярва какво се случва чак след като мина първата година в Испания. Константин отиде там през септември 2016 година, а в началото на февруари следващата година беше турнирът за Купата на Краля на 14-годишните. Там той стана MVP.”

Всички определят Константин като огромен професионалист въпреки крехката му възраст от почти 18 години. Не пестят критики обаче за поведението му извън игрището, където не обича да комуникира с всички и внимателно подбира кръга от приятелите си. Не особено комуникативен като дете, но с огромни амбиции на баскетболното игрище.

„Константин е много сдържан. Не показва външна реакция. Когато казах на майка му, че ще започнат да се обаждат, той беше до нея, тогава видях как се промени погледът му. Явно повярва, че нещо може да стане и всъщност тогава започна промяната в тренировките. Много повече започна да се старае, започна да идва на индивидуални сутрешни тренировки в една студена зала. Имаше голяма промяна в отношението и смятам, че това беше повратна точка.

Той е съчетание от качествата на родителите си. Баща му е сдържан, не говори много. И Коцето през цялото време се сдържа. Трудно беше да му изкараш дума от устата. Трудно допускаше хора до себе си. Вече има голяма промяна. С майка му сме обсъждали, че всяка година като се прибира има промяна. След втората година той беше абсолютно различен тип като човек. Вече си мисля, че по-лесно допуска хората до себе си. Той много бързо стана звезда в Испания. Всяка година става все по-дружелюбен, усмихнат, поздравява всички. Просто има огромна разлика от това, което беше.

Той е един много весел човек извън баскетбола и изключителен професионалист на терена. Веселата част, отношението, ведрината, той има и такова излъчване, придоби след втората година в Испания. Имаше сияние като се върне и се усмихне. Притежава много хубава усмивка, която не използва много често, но когато я използва е от тези, които озаряват. Като че ли да се радваш, че ти се е усмихнал. Той е забавен човек, но ако иска да бъде, ако те допусне в неговия свят. Обича да се шегува, но рядко го прави. Има и странно чувство за хумор, което може би и не се разбира от всички. Много е обран. Съобразява се какво и с кого говори.”

Промяната е очевидна, но въпреки всичко той продължава да отговаря на бившия си треньор с „да” и „не” в телефонните разговори.

„Не се чуваме постоянно, но през един-два месеца му пиша и му се обаждам да го чуя. Той отговаря с „да” и „не”. В общи линии така отговаря (смее се). Питам го дали има проблеми в училището, дали е здрав, дали всичко е наред.

Винаги като се прибере в Бургас се обажда и идва да тренира с нас, със старите си приятели и съотборници. Всички искат да се снимат с него. Не е забравил откъде е тръгнал.

Когато заминаваше той беше много малък, но аз видях отношението му и как прие всичко като работа. Той отиде, за да играе баскетбол и е абсолютно фокусиран върху това. Когато се стигне до сериозната част превключва и става друг човек. Фокусира се изцяло върху баскетбола на игрището.

Не смятам, че той много е променил начина си на поведение. От това, което наблюдавам, когато се връща да тренира с бившите си съотборници, те са на светлинни години, но са старите закачки, няма надменно поведение. Той има самочувствие, което би му помогнало професионално, но не и това, което да казва аз играя в този клуб, а ти кой си? Повече е човек, който ще научи на нещо хората около себе си.

Още от тук е научен, че трябва да играе за отбора. Има много голям потенциал за лидер, но трябва някой да го бутне. Ще тръгне да поеме отговорност едва когато види, че има нужда да го направи. Не е като тези, които постоянно искат топката, за да вкарат 40 точки. Работлив играч е. Има една дума, която го описва най-добре и тя е стабилност.”, завърша Янков.

И докато Петко Янков описва Константин като по-затворен тип, то пък в очите на неговия колега Петко Стаматов нещата са изглеждали доста по-различно.

„Беше едно малко усмихнато дете. Появи се в залата видимо по-висок от другите си връстници, много усмихнат, шареше му погледа, весел поглед. Видимо искаше да играе баскетбол, получаваше му се. Е, в началото не така лесно, но постепенно всичко си дойде на мястото. Виждам, че е станал мъж. Преди беше 1.50 см, сега е 2.04 см.

Нямам много контакти с него. Лятото като се видим сядаме да пием по едно кафе. За мен е едно хубаво пораснало момче.”, споделя Стаматов.

Сега Константин е изцяло в ръцете на своя агент Хуанхо Бернабе, който разказа специално пред Sportal.bg как достига до контакт с него.

„Отидох в Бургас и Петко Янков ме заведе в една зала, за да видя състезателите. Видях едно момче с изумителен шут. Попитах кое е това момче и се оказа Костас (б.а. така се обръщат към него в Испания). Моята реакция беше „Уау”. В този момент няколко отбора в Испания търсиха точно такъв тип играч. Говорих с Реал Мадрид и след 10 минути от клуба изпратиха официален интерес. Казах на майка му Калина, че получих покана от клуба, но тя не можеше да повярва.

Вече всичко беше уредено, те се качват на самолета, но баща му казва „Това не може да е истина, връщаме се”. Бях в шок, но после нещата после се наредиха.

Костас дойде в Мадрид много малък, на 13 години. Всичко се случи много бързо за него. Идва в голям клуб - шок. Но шокът беше и в училище, защото той не говореше испански. За три месеца обаче го научи, което беше невероятно.

Костас работи много сериозно. За него е невероятно, че е с мъжкия национален отбор на България. Това е невероятно. Той има много енергия, щастлив е, че е с националния отбор и за него е страхотен опит. Той е едно изключително талантливо момче.

Преди беше много срамежлив и много, много, много трудно можеше да се проведе разговор с него по телефона. Отговаряше само с „да”, „не”, „да”, „не” (смее се). Сега той е различен. Костас обича да прави нормалните неща за хората на тази възраст – да играе на плейстейшън, игри. Обича да излиза с приятели. Гледа и много мачове от НБА.”, откровено сподели испанският баскетболен агент.