Бензема за Перес, Феномена, Кристиано, Зидан и головете
Голмайсторът на Реал Мадрид Карим Бензема даде обширно интервю пред Universo Valdano, в което говори за трансфера си в тима, възхищението си към Феномена Роналдо, бившия си съотборник Кристиано Роналдо, наставника си Зинедин Зидан и как головете не са единствената важна част от играта.“Трансферът ми в Реал? Приятелите, семейството и агентите ми казаха да се прибера вкъщи. Аз им отвърнах, че не мога, но те настояваха: “Ела, Флорентино Перес е тук!” Не говорих много, просто го поздравих. Отворих вратата и го видях. Помня какво ми каза: “Имам ли твоята дума?”, а аз му отговорих: “Да, разбира се”. Гледах Мадрид на “лос галактикос” - Зидан, Роналдо, Фиго, Раул, Бекъм… Исках да играя в този отбор и Флорентино дойде. Този човек доведе тези “галактикос”, а беше в моята малка къща. Нямах никакво съмнение, не исках да бъда никъде другаде.
Един нападател трябва да знае как да прави много неща, не само да вкарва голове. Аз мога да бележа попадения, но ако не докосна топката за 90 минути, това е проблем. Като малък пращах майка ми на вратата и се упражнявах с нея. Братята ми не искаха, но майка ми винаги ме подкрепяше, а баща ми изискваше много от мен. Всички имаме талант - някои повече, други - по-малко. Саможертвата е важна, там се крие разликата. Баща ми ми каза, че иска просто голове, голове и голове. Сега той разбира моя футбол и знае всичко, което мога. Хората си мислят, че нападателят трябва да вкарва голове, но ако не го прави, какво става? Не прави ли нещо друго? Феномена Роналдо правеше всичко, той беше моят модел за пример. Ако съм на терена и вкарам - добре, но искам да покажа на хората повече неща, а не просто голове. Гледах футбол заради Роналдо. Наблюдавах го и се опитвах да го имитирам. Той беше най-добрият. Не бях виждал друг като него, няма такъв.
В началото не бях психически подготвен за това какво означава Реал Мадрид. Отборът, феновете, напрежението, градът. Бях сам и не говорех испански, трудно беше. Ако не се чувстваш добре извън терена, на него ти е трудно. Така и беше в първия ми сезон. Аз съм малко резервиран. Отне ми две години да науча испанския език. Президентът винаги ме е подкрепял, но бях много млад. Не знаех какво представлява Мадрид. Бях самотен и изгубен. Кристиано доста ми говореше и ми помагаше. Ако се нуждаех от нещо, той ми помагаше, но аз бях срамежлив. Не ми беше добре на и извън терена. Работех и правех саможертви. Критикуваха ме, но аз бях фокусиран върху футбола. Такъв е клубът. Когато си добре, той те изстрелва на върха. Когато обаче не си добре, доста затъваш. Всичко беше различно, с уважение към Лион, но това бяха два различни свята. Чувствам се много щастлив, защото сега хората разбират какън нападател съм аз. Такъв, който се опитва да прави всичко на терена.
Кристиано вкарваше по два или три гола. Адаптирах играта си и се отказах от душата ми на голмайстор. Вместо това давах асистенции и правех други неща. Сега отново се промених и бележа повече попадения. Искам да покажа на хората, че съм способен на всичко. Зидан много ми помогна по времето на Карло Анчелоти. Той е треньор, но все още е и играч, което много ни помага. Мисля, че аз и Зизу сме свързани. Аз съм трети капитан, а Серхио Рамос е Капитанът. Говоря, когато се наложи. Зидан решава проблемите, както когато беше играч - със спокойствие и контрол. Той не ти крещи, нито те поставя под напрежение. Той ни говори футболни неща. Никога не съм се съмнявал дали да напусна Мадрид. Флорентино Перес не може да почука на вратата ми за нов договор, защото тя винаги ще е отворена за него.
С годините промених играта си заради присъствието на Кристиано. В Лион аз бях този, който вкарваше. Сега докосвам топката по-често. Разбира се, преди имах момче до себе си, което бележеше три пъти повече, така че трябваше да се адаптирам. Рамос е лидерът на и извън терена. Мисля, че лидерството е нещо, с което се раждаш. Аз съм повече капитан в съблекалнята. Никога не съм си мислел за напускане на Мадрид, нито дори в най-лошия ми момент. Винаги си мисля за това какво мога да подобря и търся решения за проблемите. Имаше години, в които нещата не бяха добре при мен, но в крайна сметка се опитвах да бъда на разположение в трудните моменти. След края на кариерата ми ще продължа да бъда свързан с футбола, това е сигурно. Треньорство? Сложно е, защото не става въпрос само да пускаш 11 играчи на терена. Трябва да даваш обяснения, да си близо до трибуните… Бих искал, но осъзнавам, че това си е много работа. Дали остарявам? На 32 години съм и усещам как мога да тичам, да тичам и да тичам. Не знам докога ще съм на високо ниво, гледам сезон за сезон. Имам договор до 2022 г. и ще видим”, сподели Бензема.