Сам си си виновен, Владе
Владе Дивац не успя да стане шампион на НБА като играч, няма да го направи и като ръководител. След петгодишно ходене по мъките и безброй грешни и дискусионни решения, сърбинът се оттегли от поста генерален мениджър на Сакраменто Кингс. Между 2015 и 2020 легендата на "Кралете" пое юздите на калифорнийци, където изкара и вероятно най-хубавите години от активната си професионална кариера. Членът на Залата на баскетболната слава обаче се провали в опита си да вдигне на крака Сакраменто - отбор, за който вече 14 години плейофите са мисия невъзможна.В интерес на истината трябва да кажем, че през тези пет години все пак имаше и моменти, в които изглеждаше че се вижда лъч светлина в края на тунела. Имаше момент, в който, въпреки всички грешки, шокиращи решения и нелепи ходове, бъдещето изглеждаше светло, или поне обнадеждаващо, за изстрадалия отбор от столицата на Калифорния. През февруари 2019 година небето над Сакраменто всъщност се беше прояснило и черните облаци си бяха отишли. Но явно за кратко, колкото да съберат нови сили и пак да се завърнат като познатата непреклонна стена между слънцето и Golden One Center- модерната, изградена преди броени години зала на Кингс. ГОЛЯМАТА ГРЕШКА
Владе Дивац коментира избора си в Драфт 2018 - Багли вместо Дончич
В интервю от последните дни Владе всъщност призна, че решението да предпочете Багли пред очевидния избор Дончич, е било изцяло негово. Това е важно за отбелязване, защото в същото интервю сръбската легенда разкрива още, че мажоритарният собственик на клуба Вивек Ранадиве в началото "може би" се е месил в работата му: "Може би през първата година, след като дойдох", споделя Дивац. И тук трябва да кажем, че тъкмо Ранадиве е всъщност големият виновник за бъркотията, наречена Сакраменто Кингс. Именно Ранадиве бе отговорен за назначаването на Дивац за генерален мениджър през 2015 година, въпреки липсата на какъвто и да е опит за тази позиция на бившия център. И именно в това решение се коренят продължаващите вече доста дълго време неудачи на "Кралете".Некомпетентност и неточни "изстрели" в Драфта
Няма да се спираме детайлно на отделните грешки и лоши преценки на Дивац през годините, а и вече стана дума за главния гаф, който вместо да даде лелеяния подем на клуба, всъщност го върна с години назад. Големият проблем и това, което тласна към провала генералния мениджър Дивац, беше, че той вероятно се опитваше да изглежа по-умен от всички останали при взимането на важни решения. И така некомпетентността му само лъсваше още по-силно. Крещящият пример беше случаят с Дончич, но това далеч не беше единственият подобен случай. Едно от първите "гениални" действия на сърбина като генерален мениджър през 2015 година беше да се опита да освободи място за заплати за (средна ръка) свободни агенти. И той го постигна, но... жертвайки първия избор от Драфта на Кингс през 2019 (какво ли би разказал за този случай бившият GM на Филаделфия 76ърс Сам Хинки...). Дали по това време Дивац изобщо е знаел за понятието "стреч провизия" например можем само да гадаем, но така или иначе този ход няма как да бъде защитен. През 2017 Дивац най-сетне се реши да трейдне машината за технически нарушения ДеМаркъс Казънс - безспорно много талантлива, но и също толкова опърничава звезда, ала малко след това направи следното признание: "Два дни по-рано имах по-добра оферта". Всъщност сделката с Ню Орлиънс Пеликанс за Казънс бе остро критикувана и дори осмивана от медиите в момента на нейното случване, но постепенното превръщане на Бъди Хийлд (основната придобивка на Кингс в трейда с "Пеликаните") в един от най-безпощадните снайперисти в НБА в съчетание с кошмарните контузии на Казънс, с течение на времето промениха отношението към този трейд. Но дали можем да вдигнем категорично ръката на Сакраменто като победител в тази сделка? Този сезон Хийлд отбеляза регрес под ръководството на Люк Уолтън (за когото ще стане дума след малко) и тепърва ще видим посоката, в която ще поемат оттук нататък кариерите и на бахамсския стрелец, и на "любимеца" на съдиите Казънс, който, между другото, преди дни навърши 30. Докато бе на кормилото на Кингс, Дивац явно или не отчете до край, или просто не беше на нужното ниво по отношение на един изключително важен фактор. А именно това, че за един т. нар. small market отбор в НБА като Сакраменто Кингс е от възлово значение доброто представяне в Драфта - т.е. добрия скаутинг и умението да се откриват талантливи младоци. Но с изключение на избора на Ди'Аарън Фокс през 2017 и донякъде сделката с Финикс Сънс в деня на Драфта година по-рано, която доведе в Сакраменто сръбския гард Богдан Богданович, Дивац продължи, или може би дори изведе на друго ниво традицията Кингс да стъпват на мини с изборите си в Драфта. Освен самоубийственото "влюбване" в Багли, Владе прахоса и голяма част от многобройните други пикове, с които разполагаше през годините. Един крещящ пример е Йоргос Папаянис, гръцки център, избран от Дивац през 2016 с пик №13, тъй като според сърбина младокът имал "потенциала да бъде един нов Марк Гасол"... Да, Фокс е голямото изключение. И да, за Багли все още има надежда. Но само толкова. Заради ината и късогледството на Дивац, е много вероятно Сакраменто да изпусне след края на сезона и един от младите си таланти, когото все още е рано да отписваме, въпреки тежките му контузии още преди старта на професионалната му кариера. Става дума за центъра Хари Джайлс (който навярно би бил по-ефективен като тежко крило, но това е отделна тема). Момчето, което още като тийнейджър трябваше да се възстановява от ужасяващи травми на колената, но въпреки това Дивац инвестира в него пик №20 от Драфта през 2017. И това решение не изглеждаше лишено от логика, до момента, в който миналата година сърбинът предприе още един прибързан и труден за защита ход, отказвайки опцията за последната година от новобранския договор на Джайлс. Причината - младокът се бил появил в лоша форма за предсезонната подготовка. Но дори да е било така, Дивац по този начин собственоръчно лиши Кингс от контрола върху следващия договор на един обещаващ млад талант, който може и да не остави трайна следа в НБА, но в същото време все още има и потенциал един ден да се превърне в ценен играч на тима, чийто екип ще облече.Още едно странно решение
Последното обаче бледнее пред друго рисковано и изглеждащо вече все по-недалновидно решение на Дивац. Дейв Йергър бе треньорът на Кингс между 2016 и 2019 година. Той бе назначен първоначално с идеята да поведе към плейофите един "стряскащ" състав, в който най-големите звезди бяха ДеМаркъс Казънс и Руди Гей. Няколко месеца от началото на авантюрата на Йергър в Сакраменто Дивац прецени, че е крайно време (по-добре късно, отколкото никога) да се сложи край на ерата "Казънс" и да се премине към етап на преизграждане ("ребилдване") на отбора. Именно Йергър се захвана с този rebuilding процес и постигна нелоши резултати. Както стана дума в началото, през сезон 2018/19 Сакраменто най-сетне тръгна нагоре. Тимът направи най-добрия си сезон от доста години, като бе на косъм от това да завърши с 40 победи или дори с 50% баланс победи/загуби с един неоформен още и неопитен като цяло състав. В крайна сметка, в условията на ожесточена битка в ултраконкурентната Западна конференция, Сакраменто остана извън плейофите, но поводи за оптимизъм имаше. Но вместо да даде шанс на Йергър (който е известен с чепатия си характер и действително не е изключено да е имал известни търкания с някои от играчите, като например Бъди Хийлд и Марвин Багли) да продължи започнатото с един подсилен състав, Дивац освободи специалиста, за да назначи на негово място своя приятел от периода си като играч на Лос Анджелис Лейкърс Люк Уолтън. И го направи без никакво време за губене, без интервюта с други, по-опитни и доказани специалисти, без никакво замисляне. Едва ли не секунди след уволнението си от "Езерняците", синът на легендата Бил Уолтън стана наставник на Кингс. И трябва да кажем, че първият сезон на Уолтън начело на Кингс бе всичко друго, но не и впечатляващ. Бившият помощник на Стийв Кър в Голдън Стейт Уориърс наследи всъщност по-силен и опитен състав от този, с който разполагаше Йергър, но необяснимо защо реши да "пипа" стила на игра на отбора. Това при положение, че в състава е един от най-бързите играчи в цялата лига в лицето на Фокс. Така играта в светкавично бързо темпо, налагана от Йергър и оказала се успешен ход, бе деформирана от Уолтън, който явно търсеше някаква "златна среда" и смес от бърза игра и по-постепенно изграждане на атаката. Това обаче доведе до кошмарен старт на сезона - 5 загуби в първите 5 мача. И въпреки че точно преди спирането на сезона заради пандемията от COVID-19 тимът изглеждаше в подем и отново готов да се бори за влизане в плейофите (затова и заслужено беше поканен сред отборите в "мехура" в Орландо при рестарта), очакванията бяха далеч по-големи. Разбира се, оправдания могат да бъдат намерени при добро желание - многобройните конутзии, сполетяли Кингс този сезон, случаите на коронавирус в отбора и пропуснато време за подготовка в "мехура" от няколко играчи, но в крайна сметка истината е, че Уолтън просто не беше на нужното ниво, а отговорността за назначението му носи, разбира се, Дивац.Посоката оттук нататък
В Орландо Сакраменто се представи катастрофално дори и спрямо собствените си ниски стандарти и това в крайна сметка ускори раздялата между клуба и Владе Дивац. Джо Дюмарс временно ще поеме функциите на генерален мениджър, но ситуацията тепърва ще търпи развитие. Неясно е и бъдещето на Уолтън в Сакраменто. Според неофициална информация, засега той ще запази поста си, но евентуалното назначение на постоянен нов генерален мениджър може да промени това. Вероятно правилното решение по отношение на треньора и започване на чисто. Що се отнася до играчите и състава, неяснотата е повече от голяма. Голямата звезда и надежда на тима Ди'Аарън Фокс може и трябва да получи тлъстия максимален втори договор (който ще влезе в сила от сезон 2021/22). Защото си го заслужава и защото Сакраменто просто не може да си позволи да затвори единствената си вратичка към спасението. Новото ръководство обаче ще е изправено пред далеч по-сложен за разрешаване казус. Той се състои в това, че съставът на "Кралете" всъщност далеч не е толкова супермлад в сегашния си вид. Като оставим настрана Фокс и Багли, съответно на 22 и 21 години, третата звезда на тима Бъди Хийлд (който вече е в ролята на резерва и с по-непостоянни игрови минути) ще навърши 28 години през декември. Богдан Богданович и Харисън Барнс (които безспорно са качествени ролеви играчи, но твърде непостоянни, за да бъдат определяни дори като полузвезди) вече са на по 28 (сърбинът ги навърши вчера), като трябва да се отбележи, че Боги е ограничен свободен агент след края на сезона. Това означава, че тимът има контрол над състезателните му права, но дали е готов да инвестира още един сериозен договор в недостатъчно постоянен играч, тепърва остава да разберем, още повече, че това решение няма да бъде взето от Владе Дивац. Сънародникът на Богданович - полезната "стреч четворка" Неманя Биелица, е на 32. Той има team option за последната година от договора си и вероятно ще остане в тима още един сезон, но дори и това не е напълно сигурно. Бившият №2 в Драфта на НБА Джабари Паркър има player option за следващия сезон и не е ясно дали ще се възползва от нея, но е доста вероятно да го направи, въпреки че след преминаването си в Кингс като цяло оставаше извън плановете на Уолтън. Паркър все още е само на 25, талантът му е безспорен, но има зад гърба си тежки контузии (и фразата, че в НБА не се плаща на баскетболистите, за да играят в защита). Канадският резервен понйт гард и специалист в защита Кори Джоузеф утре навършва 29. Джоузеф е полезен играч, който (почти) никога не пропуска мачове, но е лимитиран в офанзивен план. Заради споменатото вече нелепо решение на Дивац да откаже опцията на Джайлс, младият център ще е със статус на неограничен свободен агент и може да продължи кариерата си другаде. Центърът Рашон Холмс бе едно от откритията на сезона преди да се контузи, но в Орландо не показа впечатляващите си изяви от първите месеци на сезона, а освен това стилът му на игра сякаш е по-скоро несъвместим с този на Багли, който вероятно е с приоритетно значение за клуба. Холмс има договор за още една година, за разлика от друг център на Кингс - Алекс Лен. Украинецът се включи неочаквано добре след трансфера си в Кингс от Атланта Хоукс през зимата, но след края на сезона е свободен агент и не е ясно дали "Кралете" са готови да му предложат нов договор. Трябва да се отбележи, че Холмс и Лен са набор '93. Чудесна възраст, но все пак не говорим за новоизгряващи таланти. Последното име, което ще споменем е това на гарда/крило Кент Бейзмор. За него може да се каже същото, което споменахме и за Лен, с тази разлика, че Бейзмор вече е на 31. Така Владе Дивац завещава на наследника си един по-скоро странно изглеждащ отбор, с една изявена млада звезда в лицето на Фокс, една потенциална такава в лицето на Марвин Багли (траекторията на кариерата му обаче засега сякаш изглежда опасно близка до тази на Джабари Паркър) и куп опитни играчи между 25 и 32 години с по-скоро допълваща роля. Разбира, се, в никакъв случай не говорим за престарели играчи и е напълно възможно новият генерален мениджър да даде още един шанс на тази група и дори на този треньор. Според мен обаче правилното решение в тази ситуация може да бъде само едно - нов "ребилд" и градеж на състав около Ди'Аарън Фокс, търсене на млади таланти и съответно стремеж към сделки, които да увеличат броя на изборите на тима от първите кръгове на следващите драфтове. В противен случай "Кралете" рискуват да похабят златните години на Фокс, да повторят историята с Казънс и само да удължат периода на агония, от чиито лапи вече твърде дълго клубът не може да се изтръгне. Ясно е, че допуснатите от Дивац грешки няма как да бъдат поправени и заличени, но Сакраменто се нуждае не просто от нов генерален мениджър, но и от ново начало. "Кралете" се нуждаят от един компетентен ръководител, който да не прави нещата на инат или да търси неортодоксални решения, а да действа последователно, да търси начини да осигури на Фокс колкото е възможно по-сериозна подкрепа и... да не пропуска, когато е сам под коша.