Спомен за Боян Петров

"Той пишеше – рискът започва там, където свършва подготовката. Той казваше – аз не съм мечтател, аз нямам мечти, аз имам цели. Това той го доказа с постиженията си." Така е запомнил Боян Петров неговият дългогодишен приятел, колега и съмишленик доц. Стоян Бешков."Боян беше човек, на когото винаги може да се разчита – ще ти помогне, ще го свърши. Никога няма да зареже, да предаде приятеля си. Беше прекрасен човек и добър приятел. Такива хора рядко се раждат", казва в интервю за предаването "Рано в неделя" по Програма "Хоризонт" на БНР доц. Бешков, заместник-директор на Националния природонаучен музей и ръководител на Отдел "Безгръбначни животни". Именно в музея преди дни беше изложба в чест на научно-изследователската дейност на българския алпинист с най-много изкачени осемхилядници - 10.Определян от колегите си като един от най-ерудираните родни зоолози, природозащитникът е участвал и ръководил редица изследователски и алпийски експедиции. Посетителите на музея могат да видят десетки екземпляри от животински видове, някои от които нови за науката, събирани по време на изкачванията му, както и част от дневниците на Боян Петров."Работих с него може би 13 години – стол до стол, глава до глава", казва Стоян Бешков. Двамата едновременно прекрачват прага на Националния природонаучен музей при БАН, където създават сплотен екип.Но приятелството им датира още по-отрано. "Аз го помня като ученик. За да може да пътува, той лятната ваканция в свободното си време работеше като пощальон, разнасяше писма из "Княжево и близките квартали". Ходехме заедно по Източните Родопи, по Кресненския пролом и се учехме един от друг", споделя доц. Бешков.Боян Петров остави незаличима следа не само в алпинизма, но и в науката. По-неизвестен за широката аудитория остава фактът, че по време на експедициите си той е направил редица научни открития. Изложбата "Боян – следи в науката" показва непознатото лице на алпиниста - това на изследовател на пещери, обяснява доц. Бешков. "Той преди всичко беше – по образование и по призвание дори – учен, биолог и еколог."Експозицията ще остане в Природонаучния музей до есента. В нея за първи път се показват два видеоклипа, които Боян Петров е заснел на Шиша Пангма на 28 април 2018 година. Това са едни от последните кадри на известния алпинист, преди той да започне фаталното си изкачване в Хималаите."Зоологът винаги ще си намери какво да търси. Ето вече час и половина шетам над лагера и все си намирам някоя и друга буболечка. Хем се раздвижвам и се аклиматизирам, хем правя някакви малки открития за района. Няколко сантиметра сняг идеално помагат на зоолога да разбере къде шетат животните. Тук ясно видях, че има зайци – кои са им дупките, видях гаргите къде шетат, обаче има поне още два вида животни, наземни, които не мога да ги разбира, не съм ги видял досега. Така че продължавам да търся", чуваме гласа на Боян в документалния запис.Височинните експедиции са били много повече от приключение за проверка на възможностите на духа и тялото. Благодарение на тях Боян Петров се нарежда сред най-добрите родни полеви изследователи, успели да съберат колекции на височини над 6000 хиляди метра."Казваше, като се върне отнякъде – това алпинизмът не е като другите спортове, не е да си на стадион, да те гледа публиката и да ти ръкопляска. Там си сам в планината. Няма никой. Условията са нечовешки – студ, вятър, липса на кислород и няма кой да ти помогне, да ти ръкопляска, да ти се възхити. Ти го правиш заради себе си и чак после някой може да каже – браво на този или – какво пък толкоз", допълва портрета на Боян Петров неговият приятел и колега Стоян Бешков.Обиколил е целия свят, но повтарял, че у дома е най-хубаво, уютно и спокойно. "Като се върна от едно от изкачванията, вика – ей, Бешка, това като нашите планини никъде го няма! Такава зеленина, такива цветя, толкоз пеперуди, толкоз насекоми, такова жужило! Тук е рай при нас. Там, къде ходя, светът е черно-бял: черни камъни и бял сняг."Освен за спасяването на Пирин, прилепите и реките, друга кауза, на която Боян Петров е бил отдаден, е опазването на Кресненското дефиле, допълва доц. Бешков. Интересът му към района датира още от ученическите години. За Кресненския пролом била и дипломната му работа, защитена с отличие. Там е прекарал и военната си служба. "Така се случи и, че там го блъсна кола и едва оцеля, но след това изкачи още няколко осемхилядника."Българският зоолог осъзнавал риска от всяка своя експедиция и винаги преди да тръгне оставял завещание. Избирал за изпълнител на разпорежданията си дългогодишния си приятел и колега."Аз го изпращах винаги на летището и винаги го посрещах. Прибирах му портфейла и нещо друго, което е останало в него. Оставяше ми плик със завещание и диск с файловете. Той беше отговорен човек и искаше това, което е работил, след това да бъде ползвано и да бъде продължено. Това беше години наред."Доц. Бешков го изпратил и към последния му връх – Шиша Пангма. Емоцията е будна в него и до днес.До нас днес стигат размислите на Боян, благодарение на навика му да си води личен дневник и да записва всички свои преживявания, уточнява Стоян Бешков."Много пишеше. Всеки ден водеше дневник. Като се почне от мерене на кръвно налягане, на температура, на захар, менюто, описание на маршрута, по който е минал, какво е видял, какво е намерил. Всичко, което се събираше по епруветките, се етикетираше прецизно с етикетчета, с GPS-координати, което пак изисква много добра организация и отнема много време. Всеки ден го правеше."

Още от Други спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти