Нешка Робева: В чужбина си измиват ръцете с българските треньори
Успехите на легендарната българска треньорка Нешка Робева са известни в цял свят. Днес тя продължава да работи за художествената гимнастика като ръководител на люпилнята на таланти Левски. В интервю за "България Днес" 74-годишната спортна деятелка разказа как тренират нейните момичета по време на пандемията и какво е мнението й по случая с уволнената в Швейцария българска треньорка Илиана Динева, обвинена, че се е държала лошо с възпитаничките си.
- Г-жо Робева, българската треньорка Илиана Динева беше освободена от националния отбор на Швейцария за девойки. Доводът е строгият подход към една от състезателките. Какво е вашето мнение по казуса?
- По същия начин отново в Швейцария беше освободена Весела Димитрова. Самата аз бях в Германия. Върнах се месец по-рано. Отказвам да работя по техния начин! Всяка една малка пикла, която реши да направи нещо, й се чува гласът. Германия имаше изключителни резултати при Галина Криленко. Погодиха й същия номер, но тя е здрава жена и ги осъди. Състезателите често спекулират с режима. Българските треньори трябва да знаят, че отидат ли в чужбина, не могат да разчитат на резултати. Гимнастичките се забавляват, а ръководството си измива ръцете с чуждия треньор. Хем не можеш да ги натоварваш, хем не можеш да изискваш, но в същото време искат резултати. Много нечиста история.- Източният блок има много по-добри резултати в художествената гимнастика. Доверието към треньорите ли е причина за това?
- Много е различно от това, което беше преди промените. Във всеки един спорт ще успее детето, до което застанат родителите. То трябва да има силно желание и амбиции да направи нещо. В противен случай треньорът може да е гениален, но нищо няма да се получи. Това е реалността. Има много родители, които натискат децата, без малките да го желаят. Стига се до депресии. Понякога треньорът влага много труд и се стига до разочарование и от двете страни. Никой не трябва да бъде каран насила да се захваща с нещо. Влезе ли в националния отбор, трябва да се работи сериозно. Там вече е професионален спорт. Не може да ти плащат и да не искаш да се насилиш.- С Иван Абаджиев сте постигнали най-големите успехи в българския спорт. Много ваши състезатели са казвали, че са били подлагани на изключителни натоварвания. Възможно ли е в днешни дни да приложите режима на натоварване от онова време?
- Възможно е! Това става по точно определена система. Ако има много пари, състезателят ще се подложи на тежки натоварвания. Това означава, че има как да стане. В нашия спорт няма много пари освен в Русия. Вижте как е в САЩ. Там развитите спортове са тези, които носят много пари. Щом състезателят е готов да го направи за пари, значи на теория организмът му е способен да го направи. Вторият проблем е, че една голяма част от треньорите са некомпетентни. Няма медицински надзор.- Как преминава вашето ежедневие по време на пандемията?
- Да не се хваля, но открих един друг свят. На село съм по цял ден. Дойдох в началото на март. Има безумно много работа. Чувствам се добре и интересно. Красиво е. Няма стрес и напрежение. В природата се наблюдава изключителна динамика. Гледам растения. Насадих семенца. Направих разсад. Страдах, когато за един ден бях в София, а на село четири пъти удари градушка. Имам две котета, които се окотиха. Едното с две, другото с пет мъничета. Завъртя се и едно улично куче. Сега го чакаме да роди. Винаги сме имали кучета покрай дъщеря ми. Те са толкова интелигентни същества.- Колко е голямо удовлетворението, когато видите как едно семенце се превърне в нещо, което може да се консумира?
- Има материална и духовна консумация. Двете съществуват на село. Треперя еднакво за тях. Вече имаме вързали домати. Донесоха ми пипер, който също цъфти. Моята шефка в Левски Бранимира Цветанова ми подари за рождения ден чувал тор. Много сме се откъснали от истинския живот. На село можете да гледате живот, който тръгва, развива се и стига до връхната точка. Застрашен е от болести и катастрофи. Виждаш как угасва, заспива и си отива, но на другата година отново го чакаш. Научих доста неща. Няма неблагодарност и вина. Хората сме склонни и знаем, че животното има интелект, но много малко неща знаем за растенията.- Не ви ли липсват малките гимнастички, които израстват също пред очите ви?
- Дечицата липсват, но те израстват и хващат своят път. Обадиха ми се две от моите състезателки. Поискаха да им сменя съчетанията. Върнах се в София. Направих промяната. Сега отново ще отида за известно време. Изтеглиха състезанията напред. Колегите работят непрекъснато в клуба. Не може да се тренира с много деца и затова имат нужда от помощ. Ще остана до 1 август, но ще се връщам и на село.- Как протича тренировъчният процес по време на коронавируса?
- Всички клубове се издържат от таксите, които плащат родителите. Тези два месеца бяха тежки. Ние направихме спектакъл, защото винаги пресмятам клубът да не остане без пари. Кандидатствахме и за 60/40, но да видим дали ще ни огрее. Запазихме треньорите и дори върнахме някои, които отидоха в други клубове. Трудността е, че има определен брой деца, които могат да бъдат на едно място. Спазваме много строго нормите. Ние сме дисциплинирани хора, без значение дали вярваме, или не вярваме в опасността, но трябва да даваме пример. Не искаме да затворят залата. Много държим на дезинфекцията. Всичко това усложнява работата.- Отрази ли се паузата на вашите състезатели?
- Един-два месеца няма как да върнат назад една силна гимнастичка. Децата работиха онлайн от своите домове. Отработваха детайли, за които никога не стига времето в залата. Харесва ми, че всички се включиха активно. Не знам как точно са се готвили националите, защото те са лицето на гимнастиката. Това, което видях в клуб Левски, ме радва. Спокойна съм, че мога да си тръгна от гимнастиката. Има добри треньори и състезатели, които ще ни заместят.