Бащата Светослав Стойчев: И дядо му беше треньор
Радостин беше много добро дете, завърши 8-о училище "Васил Левски" с пълно отличие. Спомням си го, учеше по цяла нощ. Зимата излизаше в 6 часа сутринта. Минаваше през едни огромни преспи, за да стигне до училището. Следобед се прибираше и отново залягаше над уроците. После завърши висше образование в НСА с отличие. Беше национален състезател 10 години, но видя, че в България трудно става, и отиде в чужбина. Трябва да отбележа нещо много важно - Радостин Стойчев е трето поколение треньор. В света няма друг като него, и то с такива успехи.Аз съм син на Димитър Стойчев - съратник на Дан Колов и Никола Петров. Баща ми е първият секретар на федерацията след 9 септември 1944 г. и треньор на двата тима. Тогава устройството на федерацията беше такова. Запомнил съм баща си с това, че пишеше по 5 листа индивидуален план за подготовка на всеки състезател още когато не се говореше за това. "Ти ще направиш 1200 лицеви опори, след това ще вдигнеш два камъка по 25 кг."Татко е първият заслужил майстор на спорта и първият удостоен с народен орден, а аз съм вторият Стойчев - получих го за световната титла с младежите. Тогава изгоних 6 некадърници и взех 6 по-малки, които имат бъдеще, за да мислим за следващите години. Всички от тях станаха състезатели.Треньорската професия е генетично заложена в Радостин. Оттук идва големият му хъс и амбиция за победа. За съжаление майка му не можа да дочака. Почина 5 дни преди неговия огромен успех. Той си беше тук за погребението, а на другия ден се върна при отбора за първия мач от финалите с Пиаченца.Радо се запали по волейбола покрай мен. Като беше 9-годишен, го искаха много във футбола, изкарваше по 500 на краче. Петър Жеков идва да говорим 5-6 пъти, но Радо тръгна с мен по залите. Така започна да се занимава с волейбол. Лошото е, че аз нищо не можах да му помогна, защото тогава всеко дете отиваше в определена група и все се падаше при други треньори. Но все пак сме си говорили доста, той не е глупав и сега също се съветваме. За по-добър син не бих могъл да си помисля. Изключително съм горд с него, чакам го да се прибере в понеделник.Иван Донков, "7 дни спорт"