"От скрина": 5:0 за ЦСКА, но какво решение "отгоре" спря армейците за титлата

Нека хвърлим поглед и върху една от паметните победи на ЦСКА във Вечното дерби. На 23 септември 1953 г. "червените" разгромяват Левски с 5:0, като това е първата "петица", която ЦСКА записва в най-големия мач в българския клубен футбол. Попаденията са дело на Кирил Ракаров (вкарва със своя специалитет – тупалка от много далеч), Иван Колев, Михаил Янков, Димитър Илиев (автогол) и Крум Янев. Ето някои интересни фрагменти от онези позабравени времена.

Националният стадион

Това 5:0 за ЦСКА идва в първото Вечно дерби, което "сини" и "червени" играят на стадион "Васил Левски". Съоръжението в центъра на София отваря врати през същата 1953 г. и в следващите десетилетия именно на него се изиграват редица незабравими двубои. Според старите разкази във важните и напечени мачове на трибуните на "Васил Левски" са се стичали над 70-75 хиляди зрители.

ОСГ – Динамо

В историята днес срещу това паметно 5:0 стоят имената на ЦСКА и Левски, но през 1953 г. двата клуба носят имената Отбор на Софийския гарнизон (ОСГ) и Динамо (София). В "А" група по него време се подвизават и отборите на Военно-Въздушните Сили от София и Дом на народната армия от Пловдив (днешния Ботев - бел. авт.), а за да усетите още повече разликата между вековете, чуйте следните имена на тимове през въпросния сезон – ВМС от град Сталин, Миньор от Димитрово и Червено знаме от Станке Димитрово. Ако се чудите, говорим за варненския Черно море, пернишкия Миньор и дупнишкия Марек.

Пред гаджетата

През 50-те години съставът на ЦСКА е толкова силен, че е без конкуренция по родните терени, а е смятан и за един от силните на Стария континент въобще. Не случайно в онези дни националният отбор (бронзови медали от Олимпийските игри в Мелбърн - бел. авт.) е съставен почти изцяло от армейски играчи. Левски отнася пет гола, а според съвременниците на тогавашния футбол всички съперници на "червените" им се молили приятелски да не им вкарват повече от 2-3 гола – за да не стават за смях пред хората и в очите на жените и гаджетата.

Честна ли е титлата на Левски?

Възниква логичният въпрос защо силният отбор на ЦСКА не печели титлата през тази 1953 г., а остава на второ място след Левски. Погледнете листата с шампионите на България и ще видите, че от 1951 до 1962 г. "червените" са неизменни първенци с изключение на въпросната 1953 г. Защо? Може би защото тогава влиза в сила странното решение на родните футболни началници в шампионата на "А" група да се включи и националният тим на България (под името Сборен отбор на доброволните спортни организации - бел. авт.), като резултатите му не се зачитат официално и не влияят на класирането. Целта е подготовка за квалификациите за световните финали в Швейцария през 1954 г.

Това обаче е сериозен удар по шампионите от ЦСКА. Цели 11 армейски футболисти (Стефан Божков, Иван Колев, Крум Янев, Димитър Миланов, Манол Манолов, Стефан Геренски, Кирил Ракаров, Георги Енишейнов, Атанас Цанов, Гаврил Стоянов, Панайот Панайотов) и треньорът Крум Милев - Чичето отиват в сборния отбор. Това е гръбнакът на ЦСКА. От Левски пък в състава място намира единствено стрелецът Любомир Хранов. Чак седем кръга преди края на сезона на играчите е разрешено да се завърнат в клубовете си. Така армейците смазват Левски с титулярния си състав, но с титлата ликуват "сините". За мнозина обаче при нормално провеждане на първенството звездите на Чичето е нямало да имат проблем за първото място и вероятно днес ЦСКА щеше да има 12 поредни титли, а не "само" 9.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook