Хора, осъзнайте се!

Известна част от коментарите под вчерашната новина за домакинството на България на финалите на Световната лига през 2012 година бяха абсурдни. Чудесната вест, страхотната чест и признание, които от Международната федерация по волейбол ни оказват, бяха обърнати на словесни престрелки между София и Варна. Лудост! Да бяхме някоя свръх развита държава с няколко нови и модерни зали, да се плюят "капацитетите" за това кой град трябва да е домакин и кой не. Но когато държавата направи едно от малкото хубави неща свързани със спорта от 1990 година насам (а и не само за спорт – залата може да приема и концерти), а коментарите за това са пълни с псувни, обиди, ругатни и закани между два града, това не говори добре за Република България. Ама никак не говори добре!

Да, Варна вече дълги години приема мачовете на волейболните национали. Публиката от Морската столица бе достойна спътница на триумфите и паденията ни и сега нормално ще тъгува по "трикольорите", които ще се преместят в новата и лъсната "Арена". Да, София си има проблеми увеличили се многократно след инвазията от провинцията, която започна още през 90-те години – смог, задръствания, пренаселените райони и т.н., но не е мястото всички тези факти да се сблъскват под една толкова светла новина за българския спорт.

И добре че на фона на злобните хули имаше и фенове, които истински се радваха, че малка България е предпочетена за домакин пред една титанична (специално в този спорт) Италия. Радваха се още, че ще можем да гоним титлата на домашна сцена, че имаме още нещичко, с което да се похвалим пред по-големите от нас и все неща в този положителен дух.

Защото трибагреникът ни се вее еднакво гордо както в София, така и във Варна, Бургас, Пловдив и във всяко българско кътче. Защото дори и на Луната да идем да играем, пак трябва да обичаме и да се гордеем с БЪЛГАРИЯ! Иначе няма смисъл...