Манчестър Юнайтед – планетата на мечтите

Има футболни клубове и футболни клубове. Великите обаче се броят на пръсти. Не, те са дори по-малко от пръстите на едната ръка. И когато успееш да се докоснеш до някой от тях просто изпълняваш голяма мечта. Когато обаче отидеш в „Театъра на мечтите” определено разбираш, че Манчестър Юнайтед е планета от мечти, в чиято звездна орбита гравитира и чуден български пламък.

Така, да започнем отначало. Като слезете от самолета на летището в Манчестър първо ще ви посрещнат лицата на момчетата от компанията на сър Алекс. Нищо, че в същия град е базиран най- богатият клуб в света към днешна дата (Манчестър Сити, б.а.). Цели стени на терминала за пристигане са с ликовете на футболистите. Те обаче не ви приканват да отидете на мач или да посетите техния стадион, а да изберете … турските авиолинии. Нищо лично – иде реч за един от спонсорите на „червените дяволи”. Но за спонсорите след малко. Питам един от служителите на аеропорта дали често вижда Бербо и другите звезди на Юнайтед.

Стадионът

Тръпката обаче, когато се отзовете пред портите на „Олд Трафорд”. Стадионът е построен през 1910 година по проект на шотландския архитект Арчибалд Лейч като първоначалните планове са били капацитетът да е за 100 000 човека, ала са издигнати трибуни за 80 000. През годините стадионът е разширяван многократно и сега капацитетът му е 76 212 места заради мерките за сигурност.

Започваме от източната трибуна (Кей-Стенд). Впечатлява статуята на сър Мат Бъзби и огромната паметна плоча за загиналите от самолетната катастрофа в Мюнхен на 6 февруари 1958 година футболисти. Тук съм ден след годишнината от трагедията. Часовникът стои замрял зловещо в часа на катастрофата, а мястото от отрупано с цветя и сувенири. Въпреки тълпата от туристи се чува единствено шумът от вятъра. Странен звук, който те кара да се замислиш за страшно много неща. След мълчаливото поклонение се отправяме към паметника на тримата големи Бест, Лоу и Б. Чарлтън. Супер, но към всичко нещо не се вписват огромните транспаранти на китайски език. С тях Манчестър Юнайтед поздравява един милиард жители на планетата с настъпването на китайската нова година. Това е положението. Юнайтед е индустрия. Обиколка на стадиона струпа 15 паунда на човек. Ако искате да снимате с фотоапарат ще се бръкнете за още пет, при положение, че ви се намира видеокамера трябва да извадите още парички. За пари става дума и във фен магазина на същата трибуна. Пред входа стои табела на различни езици – повечето азиатски, че всички дружно трябва да се борим с ментетата. Обръщайки се обаче оставам втрещен от гледката. Двама търговци с вид на Емо (странникът, който обикаля по „Витошка” с пазарска чанта, фенска шапка и огромно количество шалове и тромби) са се накичили с артикули, след които за ужас има и такива на Ливърпул. Да, те продават ментета, вадейки ги от бохчи, които в София може да намерите главно на „Женския пазар”. Цената на един шал менте е десет паунда, в магазина те почват от 25. Изборът е ваш. Още повече, че в събота по обед на това място ще е същинска лудница. Предстои дербито на Британия. Манчестър Юнайтед приема „Ливърпул” с мерак да си върне за последния бой от мърсисайдци в турнира за една от купите на Острова.

Магазинът

А в „магазинчето”? В помещение равно на етаж от ЦУМ (или поне така ми струва) може да намерите всичко с емблемата на клуба. От четка за зъби до улична табела. Пазарувам в никакъв ден. Делник е и има около тридесет купувачи и зяпачи. Обслужващият персонал е от два пъти повече хора. Касите са поне 20 и да стигнете до тях минавате по коридори, каквито се използват по сериозните летища. За сведение на колекционерите актуална фланелка на Бербатов е 45 лири, но има и намаления. При късмет може да попаднете на по-стар модел на половин цена.

Музеят

 Отправям се към западната трибуна. Нямам време за чаша бира в прочутото „Red Café” и направо нахълтвам в музея. Като казах бира обаче е редно да отбележа, че под трибуните има освен тоалетни на всяка крачка има добре заредени бюфети за бира и всякакви мезета, има и букмекърски пунктове, в които един от спонсорите на тима приема залози по всяко време на мача. Та, какво му трябва на фена? Билет за мача, шал, бира и печеливш фиш.

Над рецепцията в музея пък се мъдри едно българско „Добре дошли”. Не е специално отношение. Написано е на всички родни езици на играчите в момента, но са добавени задължителните китайски, японски и руски. Заради онези парички, де. За музеят ми е трудно да ви говоря. Това триетажно нещо трябва да се види. Каквото се сетите има вътре. Цяла зала посветена на сър Алекс Фъргюсън. Фланелките на Лоу, Бест, Кантона и която от големите звезди се сетите. Естествено заличка отделена за господин Бекъм и колегите от онзи шампионски тим на „червените дяволи”. Аз пък се подразних, след като видях макар и малка витрина на Неманя Видич. С какво този сърбин е повече от Бербо? После си припомних, че беше капитан и вдигна шампионска купа.

Тревата

Така. Време е да излезем на трибуните. Попадам на същата северна трибуна с последен капацитет от 26 000 зрители и най-големия конзолен покрив на Стария континент. Повече от впечатляващо. За седалките няма какво да ви разправям. Някой са обвити с мека кожена материя, други са си чиста пластмаса. Зависи от цената и мястото. Мен ме втрещи онова, което зърнах на терена. Тези „лудите” топлеха тревата със специални лампи. Било студено през зимата и така се прави всеки ден без тези, в които има мачове. Всъщност при обиколката си на „Олд Трафорд”можете да докоснете всичко, ала не и тревата. Посегнете ли стюардите веднага ще скочат върху вас. НЕ И ТРЕВАТА!

Иначе спокойно сядате зад онези прословути тухлички, които през неделя виждате по телевизията и зад, които стоят сър Алекс и резервите на Юнайтед. Да ви призная столовете са покрити с тапицерия в ужасно състояние. Вероятно от фатализъм избелялата прокъсана материя стои в окаян вид. Или може да слагат нещо друго за мачовете. Все едно – не е това, които изглежда и сте очаквали. Ще се стъписате и в тунела, от който излизат футболистите. Той е в един от ъглите на южната трибуна и се използва от 1993 година. Старият тунел е в центъра и е запазен такъв, какъвто е бил построен през 1910 година. Новият е от боядисани в бяло тухли и постелка от изкуствена трева. На едната страна са поставени паната с рекламите, пред които играчите дават интервюта след мач. Нищо различно, нищо луксозно.

Съблекалнята

И съблекалнята на Юнайтед е обикновено помещение. Ламперия. Една дървена пейка около стените, огромна плазма и две табла за тактически чертежи. Тук обаче всеки си има място. Точно срещу вратата редят фланелките на титулярите. НО. В единия ъгъл винаги, ама винаги са екипите на Гигс и Скоулс. Каквото и да става ветераните са си на местата. От почти две десетилетия. Със запазено място е и №7. Заради Кантона и Бекъм. Сега със седмицата е Оуен. Наш Бербо има място срещу това на титулярите. Но пък единствената снимка на играч в помещенията на съблекалнята е негова. Да гледат другите и да се учат… Така де, кой може да спре топката по-добре от него. Срещу съблекалнята пък има стая за почивка на футболистите. Вътре е кетъринга с отлично зареден бар, в който може да се намери от пиле мляко. На стената пък са изписани имената на всички футболисти, играли за „Юнайтед” и държавите от които идват те. Първият от Източна Европа естествено е бил сърбин, появил се в „театъра на мечтите” през 1980 година.

Феновете

Излизаме през западната трибуна, където са най-гласовите фенове в Англия. Често може да намерите сравнение, че ревът от трибуната може да се сравни по децибели с излитащ Боинг 747. На втория балкон си стоят част от знамената и транспарантите на агитката. Също една традиция от години. Обстановката е приказна. Интересното е, че не се усеща напрежението на предстоящото дерби в Ливърпул. В Манчестър не очакват битка, за тях идва поредния футболен празник.

На мен ми остава последната спирка от пътешествието.

Карингтън

Тренировъчната база на Юнайтед в Карингтън. Намира се на около тридесет километра от митичния стадион. В едно поле сред ферми и конюшни. Английско зелено е макар да сме февруари. И мирише силно на оборски тор. Да, милионерите на сър Алекс тренират на чист въздух с аромат на фъшкии. Поне всичко е екологично…

Иначе да влезеш в базата не е проста работа. Посрещате табела в края на асфалтов пък с надпис частна собственост. Има бариера, след което тесен път с високи бордюри. Не може да се разминат два автомобила и на всеки десет метра има възвишения, познати у нас като легнал полицай. Скоростта е 20 мили. Следва лек завои след дърветата в редица и втора бариера, пред която има десетина японци. Мръзнат и чинно чакат някой да футболистите да излезе, за да го спрат за автографи. Влизаме. Средно голям паркинг, покрит терен с възстановителен център, където външни хора не може да влизат. На втория етаж е студиото на Манчестър Юнайтед ТВ и пресцентъра. Долу пък са покоите на сър Алекс. Някъде долу.

На пресконференцията при представянето на договора между Глобул и Манчестър Юнайтед мениджърът се появи по анцуг. Побъбри малко с гостите от България, каза три приказки пред медиите и си тръгна с копие на експонат на панагюрското съкровище и изрезки от вестници с български статии за визитата на Абърдийн в Дупница за мач с Марек през 1978 година. Дупничани биха с 3:2 в първия двубой на Фърги като треньор в евротурнирите. И се прибра да почива. За малко наоколо се мерна Уейн Рууни, но побърза да изчезне преди да го нападнем за автографи. Със сигурност нямаше да говори, тъй като в „Манчестър Юнайтед” е като казарма. Своеволията се наказват и затова ги няма.

Тръгвам. Страхотно място. Дори не си направих труда да преброя терените с ароматната трева. Много са.

Приключи един ден в планетата на мечтите. Паметен ден!

Александър Гигов специален пратеник на Sportal.bgМанчестър – София

ФОТОГАЛЕРИЯ - ТУК!!!