Интервюто с Меси: Барса се отказа да ме променя (част II)
Лео Меси привиква журналистите в 9 часа сутринта в спортната база на Барселона и идва с крайна точност. Слънцето е слабо, а той има склонност лесно да настива, тъй че от пресслужбата му предлагат горнище, което аржентинецът отказва: “Добре съм”. На 25 години момчето от Росарио очаква след месец раждането на първото си дете, което ще кръсти Тиаго, и изглежда щастлив. Освен началния час, не поставя никакви други условия за интервюто. Приятен, усмихнат и готов да обяснява, не казва всичко в отговорите, убеден, че появата пред медиите е изискване, без което може да се мине.
- Едно от най-изненадващите неща в играта Ви е това колко е трудно да Ви съборят на земята, пък и Вие не се хвърляте сам...
- Това също ми е остатък от детските години. Винаги е било така, все съм се опитвал да завърша атаката. Не зная... никога не съм се хвърлял сам, не съм търсил това.
- Говори се, че в академията сте бил единственият играч, когото никога не са опитвали да коригират и чиито характеристики винаги са уважавали...
- Коригирали са ме, но не си спомням с точност кога и в какво. Уважаваха моя начин на игра, въпреки че е вярно, че тук философията е да се подава, и то с едно докосване. Но... аз не давах топката никому! Доста пъти ми казваха да продължавам разиграването, докато не си дадоха сметка, че не ми се получава, та ме оставиха. Но е истина, че лека-полека започнах повече да подавам. Когато дойдох тук обаче, не давах топката на никого!
- Говорите ли много на терена?
- Не, не говоря много (б.и. – смее се).
- Съперниците Ви и съдиите обаче не са много съгласни...
- Ха! Със съдиите и съперниците говоря повече, не толкова със съотборниците ми. Доста време играем заедно и се разбираме само с един поглед.
- Хм, ами скандалът с Вийя? Нали в съблекалнята царуваше идилия?
- Вече казах, че търсят проблеми, където ги няма. Да гледат в друга посока! Тук няма нищо. В тази съблекалня нещата се простират далеч отвъд спортната част, супер е. От доста време сме заедно, а на човешко ниво всички са много големи. Никой не знае колко добре си прекарваме, а това не е лесна работа след толкова години заедно.
- Това ли е най-хубавото?
- Не, най-хубавото на този отбор е, че от пет години скачаме за мача, където и да отидем, че топката е наша почти през цялото време. Най-главното е амбицията на този отбор, желанието му да продължава да печели титли. След всичко спечелено дотук, когато изгубиш дори и тренировъчен мач, се палиш. Това е най-хубавото: нашата амбиция.
- Пеп ли начерта този път?
- Да, Пеп го начерта и продължаваме по него. Той бе този, който ни накара да играем с желание да владеем инициативата, да скачаме винаги за гол. Възпита това ни поведение, убеждението, че ще победим. Беше блестящо. Освен знанията си като треньор, бе феноменален в анализирането и подготовката на мачовете. Не мисля, че ще видя отново треньор като него.- Рийкард беше първият. Мина ли Ви вече ядът, че не играхте финала в Париж?
- На практика на него дължа всичко. Той първи ми се довери, той ми даде дебют още хлапак, той ме направляваше във всеки един момент. Знаеше кога да ме остави извън състава. Въпреки че не ми харесваше и не знаех защо, впоследствие го разбрах. Благодарение нему дойдоха всички онези успехи после.
- При Рийкард вкарахте първия си гол на Мадрид. Всъщност три...
- Беше изключително. Изравнихме накрая, но ни устройваше поради това, че бяхме първи, и поради развоя... После имаше и други голове, но онези са незабравими, разбира се.
- Кой е най-запомнящият се мач с Мадрид за Вас?
- Помня всички спечелени. Това е най-хубавото – да биеш Мадрид, поради значението на двубоя. Те са супердобър отбор. Може би ще помня най-дълго полуфиналния реванш от Шампионската лига там заради значението му.
- И вкарването на голове на Касийяс. Върви ли Ви срещу него, или е нещо друго?
- Имах късмет да вкарам в последните Класики, дано продължа така! Икер е много голям вратар, един от най-добрите. Вкарал съм му много голове, но и ми е спасил още толкова много. Много е добър, много бърз.
- Мачовете с Мадрид на Моуриньо особено трудни ли са?
- Всеки мач е различен. Всички са трудни. Срещу Мадрид е по-тежко заради значението на мача, заради умението на играчите му, но няма лесно. Срещу Гранада не можахме да вкараме гол 85 минути, срещу Спартак Москва почти загубихме. Става все по-трудно. Искаме да атакуваме, а отзад се затварят с всички сили... Вече от доста време опитваме да играем футбол, а съперниците ни знаят това и търсят слабото ни място. Ако имат късмет и направят една добра контраатака, а Валдес не успее да я спре, ти усложняват живота с много малко. И ще става все по-зле, все по-сложно.
- На какво у Мадрид се възхищавате?
- Много ми харесва да играя на “Бернабеу”. Това е голям клуб с голяма история.
- А у отбора на Моуриньо?
- На контри Мадрид те убива. Има супербързи нападатели, а преходът “защита – атака” трае пет секунди и води до гол. Не им трябва да играят добре, за да ти вкарат три гола – създават много голови положения дори само благодарение на качеството на своите футболисти. Имам шанса да се познавам добре с Игуаин и Ди Мария. Ел Пипа (б.р. – Игуаин) го няма никакъв, а пипва дважди топката и ти вкарва два гола. От нищо Мадрид може да ти вкара.
- Какво мислите за Моуриньо?
- Не мога да говоря. Не го познавам, никога не сме си говорили. Мога да говоря само за постигнатото от него, което е много откъм трофеи. Зная, че неговите играчи говорят добре за него, но аз не го познавам.
- Моуриньо казва, че футболът на Барса доскучава, а този на испанския национален отбор е дефанзивен...
- Тъй ли?
- Това каза на симпозиума на треньорите на УЕФА: “Играят с четирима защитници и шестима полузащитници. Това не е офанзивен футбол. Той уморява и доскучава на хората”...
- Испания играе почти изцяло като нас – не можеш им взе топката, а за всеки играч е много хубаво да играеш с тях или като тях. Играх срещу Испания и тичах след топката, без да успея да я отнема. Това ми се случи в Мадрид, в Мурсия... В Аржентина беше друго. Никога обаче не съм търчал толкова без топката в краката си колкото срещу Испания.
- В какъв етап се намира националният отбор на Аржентина?
- Селекционерът ни Алехандро Сабейя има ясни идеи, знае какво иска и ни го предава. Дойдоха нови хора и мисля, че сме на добър път.
- Мечтаете ли да спечелите Мондиала в Бразилия след две години?
- Бих бил много щастлив да превърна тази мечта в реалност поради значението на това за Аржентина и за мен.
- Ще напуснете ли футбола, без да сте облякъл екипа на Нюелс Олд Бойс?- Ох, не знам! Винаги съм казвал, че бих искал да играя в Аржентина поради значението на футбола там, поради начина на изживяването му, поради това, че мечтаех като хлапе да дебютирам в тамошната Примера, преди да дойда тук. Въпросът остава висящ, но не зная, остава още толкова време.
- Има ли нещо, което напоследък особено да Ви е харесало във футбола?
- Да гледам как тренират момчетата в школата. Изненадвам се, като ги гледам как следват начина на работа в Барса – толкова са малки, а играят в този стил... Ходиш и на други места, а там не го правят, само тук. Затова ще избера това да гледам децата.
- Един италиански журналист каза след интервю с Вас, че се е чувствал досущ като пазещите Ви защитници: “Подготвяш се за всичко, уж знаеш накъде ще поеме, а в крайна сметка винаги ти избягва”...
- И си е тръгнал с мисълта: “Не успях нищо да му измъкна!” (б.и. – смее се). Не, винаги съм казвал каквото мисля, ала не съм усещал никаква нужда да се въвличам в скандали. Не ме интересува това да търся конфликти или проблеми – не е нито моето виждане за нещата, нито това, което съм. Не виждам смисъла на това да говоря зле за хора, които изобщо не познавам и които само съм виждал как играят. Предпочитам да подхождам с уважение към останалите, само това е. А вие се опитвате да... Аз обаче не искам да се въвличам в тези неща.- Имате ли гъдел?
- Не, нямам гъдел.
Рамон Беса/Луис Мартин, “Ел Паис”